Христо Гърбов е роден на 23 септември 1957 г. във Варна. Актьорът е женен за режисьорката Иглика Трифонова, с която работят заедно в постановката „Фенове“ и в нейния филм „Разследване“. Христо Гърбов е участвал в над 40 постановки, сред които „Суматоха“, „Слуга на двама господари“, „Вечеря за тъпаци“. През 1998 г. печели награда „Аскеер“ за ролята си в постановката „Още веднъж отзад“. Телевизионните изяви на актьора започват в предаването „Улицата“ на Теди Москов. Гърбов участва в шоуто „Комиците“ на bTV от самото му създаване през 2007 г. - Кои са новите неща, които зрителите ще видят на турнето на „Комиците“ тази година, г-н Гърбов? - Едното от новите неща са закупените от чужбина специални фокуси от Ненчо Илчев, който впрочем е другото ново нещо. Той ще бъде с нас на спектаклите за пръв път. Публиката ще може да се наслади и на различни музиканти и изпълнители, между които Тони Димитрова, група „Те“ с Преслава Пейчева, Устата. Тръгваме, разбира се, с подготвени нови скечове с изключение на моя образ – Пегъзии Музовски, който решихме да оставим, защото смятаме, че придоби гражданственост с „Комиците“. Другите скечове, които сме избрали, са на лятна тематика, свързани с удоволствие и веселби. - Турнето ви е озаглавено „Лесно е да се засмееш“. Лесно ли ти е да разсмиваш хората? - На мен ми е лесно, защото аз и по улиците като вървя, усещам, че хората ми се смеят, без да съм казал нещо. От една страна, е хубаво, като си комик, да те посрещат така, но от друга - си мислиш да не си станал за посмешище, като ти се смеят непрестанно. Ние сме нормални хора със собствени проблеми, но явно другите са свикнали да ни възприемат от телевизията, от образите, които играем. Все пак е успокоително, че ни се смеят, нали сме комици. Ако оставим това настрана, иначе е трудно да се засмеят хората в днешно време. При нас те идват нагласени и очакват да се смеят и затова сме избрали такова мото за турнето. - Какви качества трябва да притежава един човек, за да бъде комик? - Според мен това е вродено, трябва да имаш талант да разсмиваш хората. Не можеш да направиш един човек комик само с образование. Ще дам пример с разказването на вицовете. Човек, който може да разказва вицове, успява да разсмива хората, а този който не умее, колкото и да е смешен вицът, нищо не се получава. - Успяхте ли преди турнето да намерите време за почивка? - Да, поне се опитах. След фестивала „Бургас и морето“ отидохме с жена ми в Царево, където имаме един парцел. Слязох на плажа още първата вечер и едни деца моментално дойдоха със салфетки и носни кърпички да искат автографи, а след тях и други хора от района. Всеки искаше да влезе в разговор, да ме поздрави, така че почивката на плаж ми се видя абсолютно невъзможна. Затова вече предпочитам да ходя по по-необитавани места, където наистина да си починем малко с жена ми. - След края на турнето започва отново предаването. Какво да очакваме да видим през новия сезон на „Комиците“? - Продуцентите много мислят върху това как да се разнообрази шоуто. Ще каним нови интересни гости, ще показваме на хората различни лица. Винаги сме отворени към тези, които могат да правят смешно. Не всеки може да изглежда комично обаче, това е даденост. По тази причина малко са хората в България, които са истински смешни. Във втория сезон на предаването ще се стремим да развием и различни образи, които да забавляват още повече публиката. - Освен шоуто планирате ли да участвате в други проекти в театъра от есента? - В театъра играя осем стари спектакъла, между които са „Фенове“ в „Сълза и смях“; в Сатиричния театър имам три много гледани - „Вечеря за тъпаци“, „Римска баня“, „Още веднъж отзад“. Играя и в театрите „Българска армия“ и „Възраждане“. Нови ангажименти не искам да поемам, защото с „Комиците“ ги имам много напред във времето. Имаме договор с bTV в следващите 3 години и ще се занимавам само с работата си по шоуто. - Можете ли да кажете, че сте си намерил мястото си в „Комиците“? - Да, успял съм да си намеря мястото там. В „Комиците“ правя образи, които имат мой стил, като мога и да импровизирам върху тях. Имам и много мои текстове. Хубаво е в едно такова комедийно шоу на всеки да му се използват възможностите. Например Любо Нейков умее страхотно да имитира, Руслан Мъйнов пее много добре, а аз пък съм по-имровизационно настроен. Всеки си намери постепенно мястото и от различието между нас се получава едно по-разнообразно предаване, на което хората могат да се забавляват повече. - Импровизирате ли често пред публика? - Да, много често. Въпреки че в театралните постановки, в които хуморът е написан по сценарий, е много по-трудно. Докато едно шоу като „Комиците“ и моят персонаж Пегъзии Музовски предразполагат да се импровизира. На мен много ми харесва това, защото влагам и сам себе си, като го правя в момента на играта, което е най-трудното. - В такива случаи получавали ли са се гафове на сцената? - Да, естествено. Импровизацията включва и заигравка с публиката. Веднъж, когато играх Гатьо Танков, персонаж, който е известен с това, че досажда с гатанките си, имаше едно детенце от публиката, което го питах за името. То се казваше Марти, обаче го изговаряше като Марги. Питах го няколко пъти, защото не успях да разбера, а това не е удачно по принцип за телевизионен формат. Неразбирането на името на момчето се превръща в голям смях за публиката в залата. За телевизионния зрител обаче това не може да се остави, защото телевизията не дава възможност да се заснеме гафът в цялата му пълнота. - Какви са комиците зад кадър? - О, много сме смешни. Правим си майтапи помежду си и се шегуваме един с друг. Освен това винаги сме критични и сатирични един към друг, провокираме си постоянно чувството за хумор като тренировка, за да можем да сме на ниво пред хората. - Кой образ от тези, които сте играл досега, най-много харесвате? Много са. Например героят от постановката „Фенове“. Той, може да се каже, че е основата на образа на Пегъзий от „Комиците“. Много харесвам и персонажа от „Сирано дьо Бержерак“, постановката, която правихме с Теди Москов навремето. Иначе от „Комиците“ най-яркият ми образ е Пегъзий. - Какво още искате да изиграете? - Малко ми е трудно да отговоря. Това, което съм си мислил цял живот, е да направя един моноспектакъл, в който да съчетая всичките си умения - да бъда сериозен и да правя смях. Обичам да смесвам тези два жанра и искам да се развивам още в такава насока. - Смятате ли, че ситуацията в българския театър и кино ще се подобри в близко бъдеще? - Не, не смятам, че нещата ще се оправят скоро. Това ми е болна тема, защото участвам и в театъра, и в киното, и всичко, което се случва, го преживявам лично. Мога да кажа, че българският театър е по-добре, но киното ни е много зле. Проблемът е в самите българи - както в творците, така и в управляващите на киното. Повечето ни филми са награждавани на престижни фестивали и въпреки това се създаде някакво мнение, че театърът е нещо по-голямо от киното, което не е вярно. Нашите авторски филми са на много високо ниво. Въпреки това се създаде клишето, че не може да има кино в България, защото филмите били тъпи. Хората вече се отучиха да влизат в киносалоните. - Какво трябва да се промени тогава? - Самите хора трябва да се променят, но това е много трудно. Цялостната държавна политика също трябва да бъде различна. След идването на демокрацията образованието много рязко западна. Излизат все по-необразовани млади хора, без ясна професионална ориентация. Никой вече не чете, само се крадат от интернет някакви неща. Така не се създава образован елит, който да може да реши проблема на ниво. От друга страна, политиците, които идват, играят за себе си и въобще не се занимават с изкуството и ума на нацията. От това все повече затъваме в простащина и лакома борба за пари и власт. В такава атмосфера изкуството не може да вирее. Интервюто взе Соня Стамболийска