Атанас Генов: bTV и Нова тв трябва да се качат на мултиплекс без конкурс
- Има ли опасност от концентрация на тв пазара, след като шведската MTG разшири влиянието си у нас и след като „Диема” купи Нова телевизия, г-н Генов?
- Опасност от концентрация едва ли има, защото все пак „Диема” е кабелен оператор, а Нова телевизия е ефирен оператор. По-скоро бихме изчакали, ако има такъв казус и КЗК го обсъди, то съответно и членовете на АБРО ще се съберат и ще дадат своето становище по случая. Но, често казано, не очаквам това да се тълкува като вид концентрация.
Атанас Генов е председател на Управителния съвет на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Генов е управител на Радио 1, Радио „Вероника“ и Радио 1 Рок, които са част от най-голямата радиогрупа у нас – Communicorp. Има богат опит в мениджмънта на медии не само у нас, но и в редица балкански страни.
- Има ли опасност от концентрация на тв пазара, след като шведската MTG разшири влиянието си у нас и след като „Диема” купи Нова телевизия, г-н Генов?
- Опасност от концентрация едва ли има, защото все пак „Диема” е кабелен оператор, а Нова телевизия е ефирен оператор. По-скоро бихме изчакали, ако има такъв казус и КЗК го обсъди, то съответно и членовете на АБРО ще се съберат и ще дадат своето становище по случая. Но, често казано, не очаквам това да се тълкува като вид концентрация.
- А ще има ли преразпределение на пазара след двете крупни сделки от последните дни – малко преди продажбата на Нова телевизия американската СМЕ придоби 80% от Tв2 и Ринг тв?
- Според мен – по-скоро няма да има преразпределение на пазара.
- Защо чуждите инвеститори напоследък проявяват толкова голям интерес към медиите у нас?
- Бързото развитие на телевизионния пазар в България води до насищането с програми. Това пък съответно изостря конкуренцията. За нея допринася и вкарването на нови играчи, които пък внасят и свежи инвестиции. Компаниите, които навлизат на българския пазар, не са случайни и това е положително за България, защото те ще вложат капиталите си в страната и ще доведат до по-голямата конкуренция на пазара.
- Предстоящата цифровизация у нас отразява ли се на засиленото внимание?
- Няма начин дигитализацията да няма връзка с големия интерес на чуждите инвеститори към българските медии. При всички случаи като нови играчи те виждат потенциал в цифровите платформи и е абсолютно нормално да искат да инвестират в тях.
Освен това по-голямата част от тях присъстват от дълго време на европейския пазар, където цифровизацията вече е стартирала и имат опит как се случват нещата. Това ще помогне за развитието и на нашия вътрешен пазар.
Практиката в Европа е големите компании да имат национален лиценз за излъчване чрез мултиплексите. Така трябва да стане и у нас.
Процесът на цифровизация обаче опасно закъснява
Вярно е, но няма шанс тя да не се случи. В противен случай ще си понесем отговорността пред Европейския съюз. Не знам каква е и в какви измерения, но в крайна сметка ние ще бъдем отговорни за закъснението. За съжаление като нова страна, членка на ЕС, не използваме облаги и трябва да се съобразим с изискването през 2012 година да бъдат спрени аналоговите тв сигнали.
Наистина има много европейски страни като Холандия, Финландия, Франция, а вече и Германия, които ни изпреварват в темповете на цифровизация и вече са изградили своите мултиплекси. За съжаление България до този момент няма реално видими стъпки, но все пак е изминат първоначалният етап на прецизиране - що е това цифрова телевизия. Тоест остава съвсем малко преди процесите на цифровизацията да стартират. Проводникът за това е изменението на Закона за радио и телевизия (ЗРТ).
- Това изменение се готви от месеци, но няма резултат. Каква е причината?
- Има проект за изменение на закона, който се обсъжда в Министерството на културата, и доколкото знам, министър Стефан Данаилов лично е поел ангажимент да създаде работна група, която да предложи промяната.
В момента още се работи по него, а в най-скоро време АБРО ще настоява за идеята законът да бъде променен максимално бързо в посока стартиране на цифровизацията.
- Има ли вече консенсус между страните около поправката?
- За съжаление не сме поканени в тази работна група. Там има представители на СЕМ, КРС и ресорните министерства. Има нагласа промените да се случат час по-скоро, въпреки че има и органи, в които няма такава тенденция - от няколко месеца, например, мандатът на трима от надзорниците е изтекъл, но новите попълнения не са реализирани – има само указ на Георги Първанов за попълване на президентската квота. Той обаче ще влезе в сила, когато Народното събрание гласува двете предложения за своята квота и те се публикуват в Държавен вестник. Това вече с месеци се забавя, а по закон членовете на регулатора с изтекъл мандат изпълняват функциите си, докато техните заместници бъдат назначени. Няма начин и това да не се отразява върху дигитализацията.
- В КРС вече трябваше да стартира процедурата по първия етап на цифровизацията, но и това не става. Защо?
- За съжаление в този момент това не е възможно поради обвързаното лицензиране. Това трябва да се промени в ЗРТ, за да стартира цифровизацията.
Мотивът на управляващите да дадат мултиплекс на БНТ без конкурс трябва да отговаря и на обществените интереси. И bTV, и Нова тв имат по-големи обществени функции, отколкото държавната телевизия. Това може да се види при един бърз преглед на програмните им лицензи, откъдето е ясно, че делът на новините, актуалните и детските предавания на частните национални тв канали е доста по-голям от този на БНТ. Това показва какви предпочитания има обществото. Другият ясен показател са рейтингите. Колкото и оспорвани да са те, показват преднината на bTV и Нова телевизия. Обществото иска да гледа тези медии и, не дай си Боже, те да не се качат на мултиплекс, може би да се повтори историята около правата за Европейското първенство по футбол и „Диема” – ограничаване правото на обществото да гледа телевизия и да бъде информирано.
- В гилдията се дискутира изискването един медиен собственик да качва само по една своя програма на мултиплекс?
- Това предложение отпадна.
- АБРО на какво мнение е - лицензии или разрешителни да се издават за мултиплексите?
- Установената практика в цяла Европа, особено при цифровизацията, сочи, че за програмата се издават разрешителни, т. е. има регистрация, а не провеждане на лицензионни процедури. Последните се провеждат тогава, когато – и Конституционният съд го е казал в свое решение – има силно ограничен радиочестотен спектър. Досега беше така: една програма – една честота. Тогава СЕМ трябваше чрез лицензионна процедура да избере най-добрата програма за тази честота. При цифровизацията обаче свободата е по-голяма, тя е нов начин на разпространение на програмата. Така че, що се отнася до програмния документ, в АБРО считаме, че процедурата трябва да бъде регистрация и да се издава удостоверение за нея.
- Кога все пак ще има някакво развитие?
- За да стартират процедурите, трябва първо да имаме приет закон за изменение и допълнение на ЗРТ и второ - обновен план за въвеждане на цифровата телевизия у нас. Според мен оптимистичната оценка е, че може би в началото на декември ще има стартирана процедура.