Борислава Костова и Теодор Стефанов, психолози на Survivor 3: Survivor 3 е начин участниците да променят всекидневието си
- Какъв тип са участниците в Survivor 3? Има ли съществена разлика спрямо миналогодишните състезатели като начин на поведение?
Борислава Костова: Един от основните принципи при избора на участници е те да са уникални личности. В този смисъл за нас не е важно толкова сравнението на всяка индивидуалност с тези от предишни години.
Две седмици остават до края на снимките на третия български сезон на Survivor: Островите на перлите. Участниците са на предела на физическите си сили, но се борят с всички средства, за да стигнат до финала, довериха от екипа. Щетите, които оцеляващите са понесли досега, се изчисляват на 3 изгубени зъба, множество контузни рани на краката и порезни рани от изпитанията. След като във второто издание на българския Survivor оцеляващите се срещнаха с „Мис Доминикана 2006“, тази година част от сървайвърите се запознаха с Лурдес Кристина Гонзалес. Тя е „Кралица на карнавала“ в Панама за 2001 г. и 15-а в конкурса „Мис Свят“. В момента красавицата се изявява като водеща на образователно предаване и музикално риалити шоу. Пред „Класа“ психолозите на шоуто разказаха подробности за състоянието на участниците.
- Какъв тип са участниците в Survivor 3? Има ли съществена разлика спрямо миналогодишните състезатели като начин на поведение?
Борислава Костова: Един от основните принципи при избора на участници е те да са уникални личности. В този смисъл за нас не е важно толкова сравнението на всяка индивидуалност с тези от предишни години. За нас беше много по-интересно да наблюдаваме в развитие групата, която се оформя от поставянето на тези различни характери заедно в трудни условия. Разликите в поведението на състезателите от предишните издания на Survivor BG, откриваме именно тук – в динамиката на създадените между участниците отношения, във вътрешно груповите норми, които те са приели, и правилата, които са установили помежду си. Или иначе казано – кое е допустимо и кое е неприемливо в отношенията им по време на играта. Тази година теми като лоялност, предателство, съюзи се интерпретират от участниците по доста по-различен начин, а оттам и в поведението им се наблюдават съществени разлики.
- Продуцентът на шоуто Евтим Милошев сподели, че не тежките климатични условия и гладът са шокирали сегашните оцеляващи, а по-скоро взаимоотношенията помежду им? Така ли е?
Т. Стефанов: Да. Освен състезание, в което са важни уменията за физическо оцеляване, Survivor e и сложен социално-психологически експеримент. Животът в племето се развива по типичните за една група закономерности. Механизмът, по който форматът влияе на отношенията, понякога наистина до степен на шок, е чрез ограничените ресурси и съревнованието за наградата да направи тези отношения много по-интензивни и изострени. Така за кратък период от време можем да наблюдаваме смесица от искрено приятелство, съюзи, съперничество или открита враждебност. Интересно е как участниците с техния потенциал и биография поемат и изпълняват определени роли, дали са удовлетворени от това и ако не – какво се опитват да направят.
Б. Костова: Освен това един много сериозен фактор, който оказва огромно влияние както на индивидуалната стратегия, така на психофизическия тонус и на взаимоотношенията, е липсата на каквато и да е информация за това, което следва. Играчите живеят всеки ден, без да знаят какво ги очаква, лишени са от възможността да предвидят или да контролират ежедневието си. Всяка стратегия или конкретен план биха могли да се окажат неадекватни в следващия момент. Това не им позволява да се отпуснат дори в ситуации, които обичайно не предполагат напрежение.
- За какво най-често се допитват състезателите до вас? Държат ли на помощта ви или са недоверчиви, както и повечето българи щом чуят думата психолог или психиатър?
Т. Стефанов: След старта на шоуто най-интензивно се работи със състезателите в периода веднага след излизането им от играта и следващите няколко дни. В този момент те имат нужда да разговарят за случилото се с тях, да “излеят” навън емоцията си и това е техният начин да се справят с психологическия шок от изгонването. По-нататък повечето от тях държат да разберат как са изглеждали отстрани, докато са били в играта. Следва по-задълбоченият етап на осмисляне на участието като цяло и планиране на първите стъпки към възвръщането към нормалния ритъм на живот.
Нашата цел е да партнираме на участниците при преминаването им през тези етапи и до този момент всички откликват на поканата ни за съвместна работа.
- Как се изменя психиката на човек, подложен на перманентен глад, и доколко паричната награда е стимул за състезателите?
Т. Стефанов: Наистина гладът е една от най-обсъжданите теми сред участниците. Той е голямо, но преодолимо препятствие и не би могъл да има сериозни последствия за психичното състояние. Ако съдим по случилото се, първият психологически ефект от глада е отпадането на много от задръжките. Така се стигна и до нападението над лагера на репортерите. От друга страна, храната се счита за важна ценност в живота на племето и този, който я притежава, има предимство пред другите. Затова е нормално голяма част от сблъсъците да бъдат за придобиването и разпределянето именно на това преимущество. Освен това темата за глада е удобна и участниците се опитват чрез нея да “се скрият” от много по-важните, но трудни теми като това как се представят в играта, кого да подкрепят и кого да отхвърлят.
- По ваши наблюдения до каква степен такъв тип риалити формати показват издръжливостта на психиката и кое качество има превес, за да се оцелее максимално дълго на острова?
Б. Костова: Що се отнася до формата Survivor, качествата, които в най-голяма степен подпомагат за успех, са комплекс от комуникативни способности и задължителната в случая пластичност в моралните принципи. Разбира се, находчивостта, добрите аналитични способности и не на последно място – увереността в себе си, също са от голяма важност. Доброто съчетание заедно с високата мотивация за победа позволяват на човек да използва в играта възможно най-широк репертоар от роли, т.е. да има адекватен поведенчески отговор на всяка една ситуация.
- Възможно ли е да се предвидят реакциите в екстремни ситуации в името на оцеляването? Какъв тип хора се справят с това?
Б. Костова: За голямата част от участниците Survivor не е просто игра. Един от основните мотиви да се включат в това приключение е желанието им за промяна – както в ежедневието им, така и в начина, по който го възприемат и начините им за справяне в “нормалния” живот. Някои от участниците обективно са в период на преход в друг етап от живота си, други повече или по-малко осъзнато се стремят към такава промяна. Тези обстоятелства предопределят в голяма степен “непредвидимостта” на реакциите. Често „оцеляващите“ са изненадани от себе си.
- Преди време в Холандия бе тиражирано риалити с канибалски кадри. Има ли въобще граници на допустимост в тв ефира? Не е ли странно, че хората свикнаха с агресията и малко неща вече могат да ги шокират?
Т. Стефанов: Наистина, напоследък хората претръпнаха, ставайки преки или косвени свидетели на сцени на насилие. Това е естествен защитен механизъм на психиката, но в дългосрочен план неговата ефективност е ограничена. За съжаление намалената чувствителност към садистичната агресия не пречи последната да продължи да оказва своето пагубно влияние. Оттук произтича и голямата отговорност на медиите при представянето на събития от подобен характер.
Що се отнася до Survivor, то тук сме свидетели на проявата на здрава човешка агресия от хора, които се борят за голямата награда. Тази естествена агресия стои в основата на състезателния дух и няма нищо общо с жестокостта и садизма.
- Има ли случаи, когато участниците са посещавали психолог след финала и каква е била причината?
Б. Костова: Със сигурност участието в това риалити променя участниците. Част от тях успяват, анализирайки реакциите и “грешките” си, да осъзнаят особеностите и лимитите на характера си и да извлекат от това ново познание за себе си ценни изводи. Отделни „оцеляващи“ успяват да надскочат лимитите си още по време на самата игра. Разбира се, има и такива, които не излизат от вече установените си матрици в поведението, дори когато те са “губещи”, или единствено потвърждават основните си убеждения и още по-категорично решават да не се променят (особено що се отнася до взаимоотношения). Така или иначе след излизането от играта всеки участник има необходимостта да обсъди в атмосфера на доверие собственото си преживяване от този интересен опит и да го осмисли.
Интервюто взе Християн Немски