София стана световна столица на дигиталната индустрия за два дни

Тазгодишното издание на Webit Congress, което се провежда на 26 и 27 ноември, превърна София в световна столица на дигиталната индустрия. Единственото по рода си събитие за Централна и Източна Европа и едно от най-големите на Стария континент събра в България професионалисти от дигиталната индустрия, които представят 45 държави и над 5200 регистрирани участници.
„Щастлив съм, че вицепрезидентът на Би Би Си – Том Брауман, нарече Webit “Най-добрата реклама на България като инвестиционна програма“. Това каза Пламен Русев, почетен посланик на Webit, председател на eAcademy . Той подчерта, че бюджетите, които са били отделени от медийните партньори, на обща стойност 5,5 млн. евро носят бранда Webit-София, България. „Те вървяха в най-големите медии в света, които са ни медийни партньори, в най-големите рекламни мрежи в света, които също са наши партньори. Така че се надявам, че страната ни също по някакъв начин успява да се възползва от нашата инициатива. Трябва да подчертая, че ние нямаме държавна инвестиция към събитието, което спомага за визитката и популяризирането на България“, уточни Русев.

Дигитализацията означава конкурентоспособност

Според Русев мисията на Webit Congress е да направи икономиката по-дигитална и да предостави на бизнеса възможността да оптимизира своята резултатност благодарение на новия канал на развитие – дигиталната среда. Именно дигиталността е новото измерение на конкурентоспособността. Заради по-лесното рекламиране на който и да е бранд или продукт и заради факта, че в глобалната мрежа вече може да се прави по-успешен маркетинг, и да се покриват много повече пазари спрямо географското покритие.
За миналата година оборотите в дигиталната индустрия според eAcademy са близо 20 млн. евро. В тази категория влизат дисплейната и сърч рекламата – под формата на банери и позициониране при търсачките.
Дигиталната индустрия в България тепърва ще бележи възход нагоре, защото ние имаме нужда да догоним стандартите и обемите на развитие в ЦИ Европа.
Очакванията за тази година според Пламен Русев са за нива от 30 млн. евро. Този ръст ще бъде формиран както заради увеличените рекламни инвестиции в онлайн пазара, така и заради нарастването на търговските послания във Facebook ( с уговорката, че социалната мрежа не се измерва в България и не предоставя конкретни цифри, подобно на Google, която не предоставя данни за оборотите си). Прогнозната цифра е направена от експерти на eAcademy на база на анализ на инвестициите в региона. „Ако достигнем тези нива, това ще е добър резултат за дигиталната индустрия у нас, въпреки че е факт, че родната индустрия има още много да догонва световните постижения“, коментира Пламен Русев.
Българските рекламодатели все още отделят едва до 7% от своите рекламни бюджети за дигитална реклама. За сравнение - средните стойности за рекламодателите в Централна и Източна Европа инвестират между 10 – 12%, като в отделни държави цифровите бюджети достигат 15%. Така от всеки 100 лева за маркетинг, 15 - се отделят за дигитален маркетинг и реклама.
Във Великобритания това число вече е 30%. Дигиталната среда изпреварва телевизионната реклама със 7%.

Новите проекции на маркетинга

Началото на дигиталната ера бележи началото на интеграцията на дигиталните медии и комуникацията с хората. Защото трябва да признаем, че диджитълът направи така, че брандовете градят успеха си днес много повече върху комуникацията на потребителите. „Няма да има успешен бранд, ако потребителят не назовава неговото име и не говори за него“, коментира Пламен Русев. По думите му, досега брандовете с ефективна комуникация, с огромни рекламни бюджети, успяваха да създадат проекцията на потребителите. Днес проекцията вече не съществува. Днес тя е заменена от комуникацията. За това, в новия цифров свят брандовете много повече трябва да са онлайн, за да могат да провеждат диалог с потребителите. „Именно в дигиталния свят гласът на потребителите ще се чува все повече, независимо от това как ще се развиват технологиите. Маркетолозите вече не наричат потребителите „таргет“, а общности. Вече потребителят има своя ясен и точен профил в глобалната мрежа - име, фамилия, приятели, семейство, интереси. И с това всички от дигиталната индустрия трябва да се съобразяват, защото това е и ерата на потребителя“, е позицията на председателя на eAcademy.

За първи път Webit Aword отличава агенция и рекламодател заради ефективна кампания

От тази година Webit Ambassadors учредиха награди за дигитална ефективност на рекламите. Мисията на приза е да отличи най-ефективните реклами от Централна и Източна Европа сред тези, които посланиците на Webit ( 250-те постоянни консули) са номинирали. Специално за „Класа“ Пламен Русев, който е и почетен посланик на Webit , сподели: „Амбицията ни е да налагаме оттук нататък през форума ни именно стандарта за дигитална ефективност. Важно е рекламодателите да преосмислят начина на използването на социалните медии, как да модерират новата комуникация, как да социализират брандовете. Това е в пряка връзка с нивата на възвращаемостта на инвестициите“.
„Класа“ научи, че сред 12-те наградени рекламни кампании от 22 държави , които ще получат кристални плакети и официално ще бъдат обявени на церемонията в Интер Експо център (която започва в 21.30 ч), има и една българска компания.
Наградите, които сега обхващат рекламните продукти в Централна и Източна Европа, от следващата година ще прераснат в награди и за Средния изток и Северна Африка. Във всяка държава имаме 4 посланици и около 20 почетни консули, които са под шапката на почетния борд на Webit Ambassadors. Това са най-изявените професионалисти във всяка една държава в областта на маркетинговата и дигиталната индустрия. За България това са : Иво Цеков, генерален мениджър на „Пиеро 97 МА“, Николай Недевски, изпълнителен директор на Publics MARC Group, и Ненад Лозович – мениджър партньор на Mew Moment Ideass Company/Y&R.

Бъдещето на медиите в дигиталния свят

Твърденията на някои анализатори, че до 7 години в САЩ вестниците ще изчезнат, а до 14 години в Европа няма да има печатни медии, Пламен Русев коментира пред „Класа“ така: „Това е много крайно и абсурдно твърдение. Развитието на медиите като бъдеще е в посока на това, да се създават общности. Прекрасен пример за това е „Гардиън“ и „Ню Йорк таймс“. Медията, която около себе си събира общности, които получават не само информация, но и я обменят. Медията вече е обърната към хората. И това налага новия модерен модел на приобщаване на аудиторията около медията в двете посоки на комуникацията. Традиционните медии, разбира се, че ще останат във вида, в който ги познаваме . Друг е въпросът доколко хартиените носители ще бъдат масови? Според мен тя ще стане елитарен носител на информацията. Считам, че само хора, които биха могли да си позволят, ще могат да си купуват печатната медия. Традиционните медии трябва да бъдат много по-близо до хората. Ако искаш да си силен онлайн, вече медиите трябва ежедневно да се борят за доверието на хората. Традиционните медии вече трябва да водят диалога с публиката по начина, по който това правят социалните медии. Дигиталната индустрия видоизмени комуникацията и формата на доверие. Интернет вече не е анонимна среда – всичко и всеки може да бъде намерен и идентифициран. Хората искат и консумират информацията когато, където и както пожелаят. Това също е нова реалност, която налага дигиталната ера. В този аспект традиционните медии също трябва да се реформират в посока на микс и симбиоза в развитието си.“


Станете почитател на Класа