За втора поредна година август е месецът, в който БНТ и Дарик радио продължават традицията да си партнират в сутрешния национален ефир. Общият блок „Денят започва с Витамин“ бе поверен на Жени Марчева, Драго Симеонов и Михаил Дюзев. Двамата признават, че Жени е свързващото звено, а познанството и приятелството между триото започнало от студентската скамейка и продължило близо 9 години.

- Здравейте! Как се чувствате в средата на лятото, работейки за два ефира едновременно?
Драгомир Симеонов: Честно казано, чувствам се особено, тъй като телевизионният и радиоефирът са изключително различни, имат своя специфика, която понякога трудно се комбинира и проектът на БНТ и „Дарик“ е доста авангарден. Лятото не е фактор в това чувство. Ако трябва да дефинираме усещането, нека кажем, че е приятно и неудобно едновременно - кажи-речи като секс на плажа.
Жени Марчева: Чудесно! Чувствам се като „радио връзката” между двата ефира, все пак допреди година съм работила за „Дарик“ и сега се завръщам при колеги и приятели.
Михаил Дюзев: Абсолютна лудница! И за нас, и за Жени със сигурност е така, защото сме в пълно раздвоение. Малко е шизофренична ситуацията. По едно и също време мислиш за два различни национални ефира. В радиото внимаваш какво говориш, без да има значение дали си бъркаш в носа или си с 10-дневна брада. В телевизията пак внимаваш какво говориш, но пък всичко се вижда. В радиото съм свикнал да съм описателен и да говоря в „картини”, докато в телевизията трябва да си кратък и експресивен, защото картинката казва всичко. И така мога да продължа цял ден със сравненията, докато ме заболи главата или трябва да ставам за сутрешния блок))). А иначе в средата на лятото да работиш, и то за две медии, докато всички почиват, е предизвикателство, но и наказание!

- Промениха ли се радио „Витамин”-ът и съответно телевизионният „Денят започва” заради съвместния проект?
Ж.М.: Със сигурност, тъй като „Витаминът” има повече цвят, а в „Денят започва” нахлуха дюните, морето и слънцето.
Др.С.: Да, има промяна. Както се казва и в песента: Videо killed the radio star. Съвместният ни блок е много повече телевизия, отколкото радио. Тв ефирът е агресивен, бърз и плътен, докато радиото е много по-сензитивна и нежна медия. Ето защо телевизията преобладава във „Витамин“. Дори буквално - екипът на БНТ е около десет пъти по-голям от екипа, който създава един сутрешен радиоблок.
М.Д.: Мисля, че и двете получават принадена стойност от съвместния проект! Мисля, че телевизията придоби малко по-свободен и усмихнат вид, а радиото повече злободневност и актуалност. Но без всяка от медиите да губи познатия и обичан от слушателите и зрителите вид.

- Кои са важните стандарти в професията, от които никога не бихте отстъпили?
Ж.М.: Винаги в предаването да присъстват всички гледни точки!
Др.С.: Не съм сигурен кои са стандартите в професията, тъй като журналистиката е известна с доста колебливи и двойствени стандарти. Мога да говоря само за личния си критерий и той е да бъда максимално премерен в това, което правя. Умереността е висша добродетел, дори в журналистиката.
М.Д.: Актуалност, точност и разнообразие! Или какво, къде, кога - основният принцип в новинарството. С точната доза субективност. Това се научих в годините като новинар в телевизията и радиото и ги спазвам и сега.

- „Дарик“ се очаква да прерасне в телевизия. Как си представяте бъдещата програма? В каква ниша би могла да влезе новата телевизия? Приемате ли медийния проект „Дарик тв“ и като шанс за развитие на радиожурналистите, работещи сега в екипа ?
Др.С.: Избягвам да фантазирам на тази тема, защото прерастването на „Дарик“ в телевизия и бъдещото програмиране ще са плод на сериозно обмисляне, в което ще участват много хора. Каква ще е моята роля в това, все още не знам и затова нямам конкретни очаквания, за да не останат излъгани в крайна сметка.
М.Д.: Смятам, че естественото развитие на „Дарик“ е телевизията. След като вече сме сред първите и на интернет пазара с информационите сайтове дарикнюз и гонг.бг, нормално е да реализираме потенциала си и в телевизията. Ще ни чуете и по телевизията, но ние ще продължим да ви чуваме и да показваме проблемите и мечтите ви. Надявам се това да е печелившата формула за успешна медия въобще.

- Как цифровата ера промени медиите и комуникацията?
Др.С.: Всичко е много по-бързо. Новината вече е в медиите, преди да е свършило още случването й. Тази бързина създава илюзията, че всичко е по-достъпно, по-близко и затова по-опасно. Развитието на комуникациите направи от хората или невротични параноици или претръпнали непукисти. И в двата случая се изгуби усещането за нормална съпричастност и идеята за по-добро бъдеще. Новите възможности вървят и с нови отговорности. Опасявам се, че тепърва ще трябва да се обмислят новите стандарти на журналистическо поведение в цифровата ера.
М.Д.: Повиши много конкуренцията и качеството и на медиите. Някои отпаднаха, други се развиха нагоре –като „Дарик“ например.

- Важна ли е за вас обратната връзка с аудиторията и вслушвате ли се в мненията на хората?
Ж.М.: Винаги! „Денят започва” има своя профил във Фейсбук. Приемам насериозно всичко, което ни пишат нашите зрители. Често пъти чета форумите на предаването. Неведнъж и на два пъти мненията на зрителите са се превръщали в репортажи или дори цели теми в „Денят започва”.
Др.С.: Важно е, но не е основното. Или иначе казано, водещ, който иска да се хареса на всички, е лош водещ. Винаги ще има хора, които те харесват, и други, които не те понасят. А пък и аудиторията е доста различна, не всяко мнение трябва да бъде приемано или отхвърляно прибързано. Трябва да имаш филтър на мненията. Ето защо обратната връзка е важен коректив, но не бива да е пътеводната светлина на журналиста. Главното е да продължиш да бъдеш себе си, т.е. съвети можеш да получаваш колкото искаш, но решенията си трябва да взимаш сам.
М.Д.: 100 процента! И това правим. Слушателите и читателите ни го оценяват.

- Кое е бъдещето за радиото и телевизията като медии? Вярвате ли в успеха на новата форма, която е микс от комуникационни канали – интернет, ефир, мобилни приложения?
Др.С.: Смятам, че бъдещето е в новата форма и във възможността хората да избират детайлно какво искат и какво не. Интернет дава чудесна платформа за това. И радиото и телевизията имат място в нея, макар че радиото ще запази по-голяма самостоятелност по-дълго време за сметка на телевизията. Рано или късно интернет ще унищожи телевизията такава, каквато я знаем сега. С радиото ще се справи по-трудно.
М.Д.: Да, това е бъдещето, но трябва още малко време, за да стане добър продуктът. Мисля, че вървим натам със страшна сила.

- Кое е онова, което не успявате да кажете на колегите от екипа, с които си партнирате? За какво все не ви остава време?
Ж.М.: Че са страхотни и че бих работила с тях още 100 лета!
Др.С.: Ами онова, което не успявам да им кажа, понякога няма нужда да бъде казвано. Макар и журналисти, които говорят по цял ден, ние умеем понякога и много добре да мълчим. А това е важно, защото да помълчим заедно често пъти е по-приятно от хиляди приказки.
М.Д.: Че ги обичам и им вярвам! Иначе нямаше да правя това сега!