Пресата не е това, което беше
Бъдещето на печатните медии не само у нас, но и по света предизвиква все повече дискусии. Наскоро пред Washington Post изпълнителният директор на “Майкрософт” Стив Балмър заяви, че на печата му остава живот не повече от 10 години. Магнатът Рупърт Мърдок обаче е убеден, че хартиените медии ще имат светло бъдеще поне през следващите 20 г.
Бъдещето на печатните медии не само у нас, но и по света предизвиква все повече дискусии. Наскоро пред Washington Post изпълнителният директор на “Майкрософт” Стив Балмър заяви, че на печата му остава живот не повече от 10 години. Магнатът Рупърт Мърдок обаче е убеден, че хартиените медии ще имат светло бъдеще поне през следващите 20 г. Независимо още колко ще оцелеят, едно нещо е сигурно – вестниците и списанията ще бъдат в много по-различна форма от тази, в която сме свикнали да ги виждаме сега.
Главният акционер в издателството на вестниците Chicago Tribune и Los Angeles Times, милиардерът Сам Зел, например промени обема на страниците на принципа 50 на 50 реклама и редакционна информация. Други издания, като U.S. News & World Report, познат като номер 3 сред седмичниците, се фокусираха върху здравните и финансовите теми и вече излизат веднъж на 2 седмици. В същото време все повече редактори и шефове в печатни медии хвърлят усилия, време и ресурси в развитието на дигитални медийни продукти. Вече почти няма издание, което освен на хартиен носител да не се разпространява и виртуално.
Всичко това е резултат на един от основните принципи в икономическата теория, който гласи, че ако не се развиваш – значи си мъртъв. Преведено на медиен език, означава, че докато интернет размътва водите на печатните медии, иновациите ще продължават.
За никого не е тайна, че не само у нас, но и навсякъде по света медиите са сред най-динамично променящите се. Нормалното стечение на обстоятелствата налага смяната на редактори, преливането на кадри и освежаването на изданията.
Промените в периодичността
Все по-голямото влияние на мрежата като канал за комуникация налага и по-фундаментални промени. Те най-често са свързани с периодичността. Например американското Christian Science Monitor от всекидневник стана седмичник. Това е пример, че трансформациите, особено в американския печат, се осъществяват именно във формата или в честотата на излизане, а не в съдържанието на текстовете. За медийния пазар в Новия свят е събитие, ако печатните медии спрат да публикуват дори само таблиците от фондовите борси. За разлика от печатните електронните медии наистина не спят. И не проспиват най-новите възможности, които им предоставят електронните конкуренти. През 2007 година CNN си сътрудничи с най-популярния портал за споделяне на клипчета YouTube. Идеята беше хиляди хора от Америка да получат възможността да запишат на видео своите въпроси към кандидат-президентите. След това CNN и YouTube ги пресяха и пуснаха част от тях в сайта. Кандидат-президентите внимателно ги изгледаха и отговориха на тях по време на насрочените дебати.
Ветровете на промяната идват от Англия
Никъде другаде ветровете на промяната не се усещат толкова силно, както в Англия – страната с 10 национални всекидневника. The Times, собственост на News Corp., промени формата си. Следвайки Independent, се конвертира от типичния сериозен английски вестник голям формат към таблоидно издание. Този смел ход може да помогне или да навреди на тиражите в дългосрочен период, но засега The Times остава със стабилни позиции. Промени преживяха и други два типични английски вестника - Telegraph и Guardian.
Дългата опашка на интернет
За разлика обаче от сравнително краткия живот на печатните уебизданията са донякъде безсмъртни. Това явление се нарича “дългата опашка на интернет”, или с други думи, събития, които са били огромни медийни скандали, преминали през вестниците, се забравят. Но останат ли във виртуален вариант, винаги могат да бъдат открити чрез търсачките. Огромното влияние на мрежата върху печатните издания се обособява и от факта, че исторически погледнато, интернет може да се възприема като съчетание от телеграфа, телефона, радиото и компютъра. Всички тези комуникационни канали превърнаха пространството в свободна зона за изява на всеки като писател, журналист, публицист. Именно от тази тенденция се възползваха и някои издатели. Например Hachette в момента правят списанията Premiere и Elle Girl единствено онлайн. Всекидневниците Washington Times и Albuquerque Journal наскоро обявиха, че неделните им издания също ще бъдат достъпни единствено през мрежата.