- Господин Тодоров, БНР продължава настъплението си в областта на технологиите. Слушателите вече могат да слушат програмите на обществената медия и в мултимедийния портал Vodafone live! Как ще става достъпът до новата услуга и какви са новите й преимущества?
- След като пуснахме в действие новия ни интернет сайт, с изключително богата и разнообразна информация, включително видеосюжети - с общ корпоративен сайт на новините и отделни страници на всички наши програми, самостоятелни страници с новини и информация на 11 езика, сега, ние пристъпваме към един изключително интересен мащабен проект - качването на нашите програми на мобилна платформа. Започваме с програма „Хоризонт”, като след един месец се надявам да бъде качена и програма „Христо Ботев”, а в близко време и всички седем регионални програми. Този достъп ще бъде особено полезен на хората, които са родени в един регион, а живеят или работят в друг и биха искали да получават детайлизирана информация от родните си места. Достъпът до новата ни услуга става чрез изпращане на безплатен SMS с текст „radio” на краткия номер 124, след което ще получите обратно директен линк към радиосекцията в мобилния портал.

- Какви са новите перспективи за БНР, които дават новите технологии?
- Ще отбележа, че за разлика от останалите колеги, които работят в радиоефира само в ФМ обхват, БНР излъчва на всички видове вълни - дълги, средни, къси, ФМ, и едновременно с това сателитно и цифрово - в два формата. Същевременно ние транслираме и през интернет всички наши програми, а сега „Хоризонт” ще бъде достъпна и през мобилните телефони. БНР в областта на техниката и технологиите е лидер не само в България, но и в района на Балканите, като е и водеща медия в ЕС за радио и телевизия. Като говорим за новите технологии, скоро съвместно с „М-Тел“ ще предложим технология, която ще позволи на нашите подвижни радиостанции да предават с много високо качество концерти и музикални прояви на открито. Сега ние гарантираме такова качество само от специално оборудваните студиа и зали.

- Как върви процесът по подготовката на старта на Радио Бургас?
- Предстои нашите програми да станат 8. Знаете, че изградихме 2 през последните години – Радио София и Радио Видин. Сега продължава изграждането на Радио Бургас, където имаше известно забавяне заради факта, че сградата там е паметник на културата и има строги изисквания на ведомството на Вежди Рашидов. Ние трябва да я възстановим в оригиналния й вид по отношение на външната и вътрешната архитектура, което е трудоемка задача. Чрез тази радиостанция ще покрием изключително важна гранична зона. Едновременно с това ще увеличим с още един българските гласове в района на нашето Черноморие. Бих искал да обърна внимание, че повечето от радиостанциите в България са радиовериги. Тоест те излъчват една основна програма от София и излъчват определен брой часове от регионите в страната. Нашите седем регионални радиостанции обаче са самостоятелни 24-часови обществени програми. До 2008 г. те бяха 18- часови.

- От 2007 г. насам БНР извършва системни проучвания на радиоаудиторията. Какви са данните и изводите от априлското изследване на „Маркет линкс”?
- Има интересна тенденция – забелязва се лек спад на ефирната радиоаудитория и прехвърляне на части от нея към слушане през интернет. Надявам се, че чрез новата ни мобилна платформа ще успеем да задържим интереса на слушателите към нашите програми. Общият извод от социологическото изследване е, че „Хоризонт” категорично увърждава лидерските си позиции в националния ефир. Вижда се значителното откъсване пред всички останали радиостанции. Националната аудитория на „Хоризонт” е 26.9% . Забелязва се стабилизиране на аудиторията на програма „Христо Ботев”, а някои от регионалните ни програми изпреварват в регионите си дори „Хоризонт”. Същевременно една интересна тенденция е, че се забелязва увеличаване на дела на младите хора, които слушат програма „Хоризонт”. Особено силна динамика се забелязва сред групата между 35 и 44 години. Ако през февруари тенденцията на увеличение беше 12%, то сега тя е 17%. Двойно се е увеличил пазарният дял на програма „Христо Ботев”, който е също един голям успех за колегите. Пазарният дял на „Хоризонт” от 21.1% дава двойна преднина пред следващата радиостанция „Веселина”(11.5%), която също е с двойно по-голям дял от третото място – „Дарик” (6.7%). Наблюдаваме и динамика в софийската аудитория. Ако в предишните години имаше едно доста силно съперничество между „Хоризонт” и следващата програма, то сега вече категорично “Хоризонт“ по рейтинг е с изключителна преднина сред софиянци. Данните свидетелстват и за друга интересна тенденция. Ако се сравни софийската аудитория с националната, ще се види как доста рязко се променя вкусът на слушателите по отношение на музикалните формати. Има спад на интереса към радиостанциите, които излъчват попфолк и изтегляне към по-солидните музикални формати. Публиката започва да се диференцира към радиостанциите в зависимост от музикалните формати, които те използват. БНР има изключително голямо разнообразие в музикалните линии – ние имаме принципната позиция и не излъчваме чалга, но забелязваме, че аудиторията е увеличила интереса си към класическата музика. Това показва промяна във вкусовете и необходимост от по-активно съчетаване на жанровете.

- Екипът ви работи и по друг паралелен интересен проект – пуска на интернет радио?
- Бих искал да подчертая, че има разлика между радио в интернет и интернет радио. Интернет радиото като самостоятелна програма ще излъчва 6 часа на живо, а през подкастинга ще можете да видите уникални неща от нашите музикални и документални фондове, радиодраматургията, издателската ни дейност, музикалната продукция. Вече ще можете пряко да наблюдавате и да теглите концерти на шестте наши музикални формации. Интернет радиата в Европа все още са рядкост. Това е един интелигентен, забавен и познавателен технологичен продукт, който съчетава хибридни технологии и възможностите на радиото и интернет.

- В какви реални срокове потребителите ще имат достъп до музикалните фондове и на какъв етап е цифровизацията на Златния фонд на БНР?
- Смятам, че в близката 1 година вече ще можете да слушате записи на по-интересни концерти, или да получите достъп до музикалните ни фондове. Работим активно върху създаването на електронна фонотека, защото цифровизацията на архивите, която сме започнали, протича на няколко паралелни нива. Едното включва прехвърлянето в програмата ДАЛЕТ +, която е софтуерът, с който работят всички наши радиостанции. Второто е прехвърлянето на дискови носители, а третото е прехвърлянето в сървърна база с цел по-дълготрайното съхраняване и използване на тези архиви. Работата е изключително интересна и същевременно тежка за изпълнение от технологична и техническа гледна точка и като човешки фактор. През последните три месеца сме обработили над 130 000 заглавия, като всяко от тях е записано през годините в нашата фонотека поне в 7 – 8 варианта и сега трябва да бъде коригирано и описано по 16 позиции. С електронната фонотека ще дадем възможност на музикалните редактори и продуценти да работят с единна справочна електронна база.
От 4 месеца ние продаваме по-интересното от нашите музикални фондове - в четири от най-големите световни музикални портали. Ефектът е насърчителен. Сега и чрез мобилните мрежи ще осигурим такъв достъп.

- БНР активно се позиционира и в социалните мрежи. В чия полза е надпреварата между традиционните и социалните медии?
- Ние разположихме профили на националното радио и линкове в социалните мрежи, с което значително разширихме присъствието си в интернет пространството и ще продължим в тази посока на интерактивно развитие и общуване. Смятам, че социалните мрежи няма да бъдат пряк съперник нито на радиото, нито на повечето от традиционните медии. Защото радиото като медия вече се е превърнало в институция. Доверието към една социална медия и към една обществена е различно. Ние гарантираме проверени новини и защитена музика с изключително високо професионално качество. Към нас изискванията са по-високи, но социалните медии според мен ще повлияят върху езика на общуване, ще го олекотят.

- Кои са новите програмни линии на развитие на „Хоризонт” и „Христо Ботев” и ще продължават ли активните реформи?
- Да, ние активно променяме и реорганизираме нашите програми. Реформите ще продължат и в програма „Хоризонт”, и в „Христо Ботев”. Бих искал специално да обърна внимание върху новия сутрешен блок на „Хр. Ботев” – „Нашият ден”. Сутрешната линия е разделена на два модула, щафетно поделена по 3 часа между водещите с възможността слушателят да може сам да задава темите, да изисква събеседници, да програмира част от сутрешната линия, включително и чрез избора на музика по желание. Това предполага по-свободно миксиране на музикалните жанрове от фолклора до класиката - нещо, което е доста трудно в радиото. „Нашият ден” предоставя възможност на слушателя да разкаже своя история, да постави проблем, до поиска експертно мнение, като разговаря пряко и с водещите, и със събеседниците в студиото, което е нов вид интерактивно общуване, приближено много повече до логиката на общуването през социалните мрежи.
Подготвяме промени и в следобедната линия на програма „Христо Ботев” и ще вървим към цялостната реформа. Едновременно с това провеждаме и цялостен ребрандинг на регионалните радиостанции, включително с промяна на сигналите, логата.

- Какви прояви подготвя БНР по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май?
- Планираме два големи проекта. Единият - пряко излъчване на програма „Хоризонт” от студиото на Руското радио в Москва, където е една от големите наши диаспори, с участието на популярни личности – писатели и актьори. Сред тях са актьорът Евгени Миронов, Александър Морфов – най-успешният наш театрален режисьор със запомнящи се представления в Москва и Санкт Петербург. Колегите ще гостуват в театъра на Армен Джигарханян, който поставя пиесите на Крикор Азарян. Ще се запознаете с младата руска актриса Ана Терехова - дъщеря на актьора Сава Хашъмов, с известния в Москва художник, издател и илюстратор Иван Къркеланов. Подобен мост с друга славянска столица – Киев, готвят на 23 май и колегите от програма „Христо Ботев”.