Забавянето на цифровизацията вече значително ни пречи. То трябва да бъде компенсирано с бързи промени в законодателството. Това заяви генералният директор на БНР Валери Тодоров на първия медиен конгрес, част от фестивала Mediamixx '08 в Албена. Според шефа на държавното радио, за да се развиват новите технологии, спешно трябва да бъдат синхронизирани Законът за радиото и телевизията и Законът за електронните съобщения. "Тъй като цифровизацията ще започне от големите градове и след това към по-малките населени места, ако дадена телевизия покрива в момента 90% от територията, след промяната на платформата нейният обхват ще бъде едва 30 на сто. Това е причината телевизиите да нямат интерес от промяна на аналоговата система", обясни Иво Атанасов. Председателят на Комисията по гражданско общество и медии също застъпи наболялата тема за цифровизацията и напомни, че крайният срок за въвеждането на цифровата платформа у нас е 1 януари 2012 г. Според депутата процесът все пак ще стартира, но при наличието на две основи липси - на време и на пари. Все още нямало точни данни колко струва изграждането на един мултиплекс, но по инфомация на Атаносов то ще бъде в размер на 300-400 млн. евро. Първоначално електронните медии ще трябва да поддържат и двата формата, което допълнително ще оскъпи разходите им. Все още не е ясно и участието на държавата в този процес. Според народния представител държавният мултиплекс ще създаде по-конкурентна среда. "За три години в Африка цифровите телевизии от 80 са станали 350", включи се в дискусията и основателят на международния медиен фестивал ДИСКОП Патрик Жуко. Според Бертранд Казес, председател на на търговската организация Egta, цифровизацията ще либерализира рекламния пазар, но не всички рекламодатели са готови за използването на новите комуникационни канали. Казес допълни, че бъдещето е в адуиовизуалната риклама. „За по малко от 10 години мобилният телефон и интернет се превърнаха в изключително важна част от живота ни и в момента не можем да си представим как сме живели без тях. Дигиталните технологии ни направиха по-информирани и динамични, но дали ни донесоха повече щастие?”, попита от конгресната трибуна Николай Василев. Министърът на държавната администрация посочи, че страната ни през 80-те години е била сред първите в Централна и Източна Европа по развитие на технологиите, но през 90-те като че ли тази сфера тотално е западала. Като негатив Василев отчете липсата на стабилна държавна политика в областта на трансграничното радиочестотно замърсяване, както и не добрите позиции по отношение на електронното правителство. "В световен мащаб сме на 43-то място по готовност за използване на електронното правителство, като положителното е, че изпреварваме съседите от Гърция и Румъния", допълни той. Василев илюстрира значението на медиите в политическия живот с предизборната кампания на Барак Обама и активното използване на интернет като алтернативен канал. „Именно чрез виртуалното пространство милиони хора гледаха речите на Обама и много от тях му станаха спонсори, като дариха по 1, 2, 5 долара онлайн”, допълни Василев. За отношението към цифровизацията в Европейската комисия говори Биляна Раева, член на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент. Тя посочи, че радиочестотният спектър осигурява около 2,2 на сто от БВП на ЕС. Първата страна, в която успешно е осъществена промяната от аналогов към цифров формат, е Великобритания. Като пример за положителното влияние на този процес Раева посочи Би Би Си, която по данни на Business week вече е номер 9 по обем на приходи сред медийните компании, заради въвеждането на цифровата платформа.