И сапуненият сериал изисква професионализъм
Шоуто на Доналд Тръмп е направено наистина по много професионален начин. Сюжетът и цялостната концепция на реалити шоуто ми напомня американския сериал „24“, който създава усещането за напрежение и заплаха, но в случая става въпрос за друг вид напрежение.
Ралица Хофщетер е завършила НАТФИЗ при професор Л. Стайков и е главен продуцент на SuperNova Sofia Productions и Reflection films заедно с Джеси Стийл. SuperNova Productions e филмова компания, която има амбицията да произведе в следващите 5 години 10 игрални американски продукции. Първият филм, наречен „София”, разказва за промените в България през последните 15 години. Продукцията е с бюджет над 25 млн. долара и е по сценарий на Рон Бас, носител на оскар за „Рейн мен” и Дейвид Латам - така наречения сценариен доктор, редактирал над 300 сценария в Холивуд за компанията „Парамаунт”. В момента SuperNova Productions провежда кастинг за режисьори и „звезди” за филма „София”. Вторият проект е по книгата на Майкъл Бързохар, в която се разказва за спасяването на евреите през Втората световна война от България.
Шоуто на Доналд Тръмп е направено наистина по много професионален начин. Сюжетът и цялостната концепция на реалити шоуто ми напомня американския сериал „24“, който създава усещането за напрежение и заплаха, но в случая става въпрос за друг вид напрежение. Участниците в състезанието се борят за спечелването на титлата „стажантът” и се подчиняват на г-н Тръмп, готови да научат възможно най-много от неговите божествени познания за мениджмънт, рекламни клипове, сапунени сериали и т.н. Съспенсът е налице, всички кандидати трябва да докажат себе си пред професионалистите и пред г-ца Иванка Тръмп.
Всеки човек, който се занимава с кино или телевизия, знае добре, че умението да работиш в екип е особено важно. Tрябва да съществува наистина безупречна и спокойна атмосфера, предразполагаща работата в екип по време на креативния предснимачен период (създаването на сюжета), тоест оформянето на идеята, водеща до сценарий, също така трябва много ясно да бъде определена таргет групата - към кого ще е предназначен филмът… Следва кастинг и избор на най-подходящите актьори. Работата с избраните актьори изисква индивидуален подход, търпение, дори и известна доза артистизъм, защото очите на продуцентите и режисьора са единствената публика за човека пред камерата. Самите снимки (снимачният период), монтажът при вече заснет материал и наслагване на музиката изискват максимално отдаване и концентрация за успешното завършване на целия процес.
И двата екипа - „Стрела” и „Кинетик”, имаха нелеката задача да измислят история, да я заснемат и монтират за изключително кратко време. И двата отбора бяха изплашени, артистично, като по американски, но тук пролича кой е по-добрият.
„Кинетик”
На отбора на Кристин, може би заради самата нея, му липсваше хармония и чувство за хумор по време на работата, което доведе до голямо напрежение и притеснение за Муна, която дори започна да фъфли в кадър. Ако бях на мястото на Доналд Тръмп щях да постъпя по различен начин. Аз щях да отстраня продуцента (Кристин) за несвършена работа и неспособността да обедини екипа си и да предразположи ''актьорите'', за да може да ''извлече'' максималното от тях.
„Стрела”
Въпреки чe епизодът, създаден от „Стрела”, не ни изненада с нещо особено, той спечели одобрението на рекламодателите и семейство Тръмп не толкова с оптималното професионално свършена задача, а с прекрасните взаимоотношения на всеки един от участниците във всеки един момент от задачата. И двата отбора бяха надъхани и c хъс, с желание да постигнат американската мечта, да са в най-големия шоубизнес на света. Отборът победител получи прекрасен подарък от г-н Тръмп - среща с Арнолд Шварценегер, който с брилянтно чувство за хумор каза на участниците: ''Тук, в Америка, ако много се стремиш към нещо, дори всеки ден да ти казват, че е невъзможно да се случи, ако много вярваш и работиш усилено за него – то ще се случи''.
Колкото и да мислех, че ще напиша детайлни професионални коментари за епизода и за това как са се представили участниците, едва ли успявам, но бих искала да обърна внимание на това, че в Америка има една изключително работеща машина, с помощта на която шоубизнесът създава мечти и превръща напълно неизвестни хора в известни. Мисля си дали в България има смели, чаровни, богати хора, които имат смелостта да създават мечти? Аз познавам малко такива, които надрастват себе си и успяват да мотивират и да даряват амбиция и хъс за успеха на непознати, но талантливи хора.
Като цяло, гледайки това великолепно шоу, ми стана мъчно за българските зрители, защото това, което гледат в ефир, или се прави с огромни бюджети, за да има това великолепие, или останалото ни е познато като балкански, скалъпен реализъм. Вярвам, че българският зрител е достатъчно интелигентен сам да си отговори, кой екип се е справил по-добре.
С преклонение към забележителния американски суперпрофесионализъм и към нашия нюх и интуитивност към човечност: Ралица Хофщетер