За десетте години в живота нa мениджъра
Не знаех за риалити шоуто „Стажантът”. Досега. Бих го определила като интелигентен формат, който те провокира да си дадеш сметка къде се намираш в една бизнес среда, какво правиш, и доколко реагираш правилно в управлението на един или друг свой проект.
„Дентал Трибюн България” ЕООД е млада компания, която стартира своята дейност през декември 2006 г. Основните активности на компанията са свързани с издателска дейност и организиране на събития, свързани с денталния живот в страната. Фирмата притежава лиценз за издаване в България на международното специализирано издание – в. Dental Tribune, собственост на германската медийна група Dental Tribune International GmbH. През 2007 г. „Дентал Трибюн България” ЕООД стартира нов и автентичен мащабен проект - Национален дентален конкурс „Усмивка на годината”. Официалната церемония по награждаването в конкурса ще се състои след броени дни: на 24 април в Националния археологически музей. През 2008 г. българското издание на Dental Tribune организира съвместно с Българската академия по дентална козметика голям Международен конгрес по дентална естетика с участието на световноизвестни международни лектори в денталния бранш.
Не знаех за риалити шоуто „Стажантът”. Досега. Бих го определила като интелигентен формат, който те провокира да си дадеш сметка къде се намираш в една бизнес среда, какво правиш и доколко реагираш правилно в управлението на един или друг свой проект. Като изключим факта, че шоуто е доста напудрено по американски, мога да кажа, че изгледах епизода си с интерес, след което ми беше изключително забавно да се поровя в мислите си, за да видя какво ще излезе.
Изгледах „моя” епизод на „Стажантът” с определен скептицизъм. Защото бях убедена, че Доналд Тръмп ще назначи от двамата кандидати този, на чиято страна аз не бях. За мен беше действително поучително това, което видях. И знаете ли защо? Заради въпроса, който си зададох. Но това – накрая. Шон и Лий са конкуренти в шоуто. Задачата на Шон беше да организира концерт с благотворителна цел, а Лий трябваше да менажира хокеен мач. И двамата са с отлично образование, силна амбиция и еднакво уверени, че ще успеят всеки в своята задача. Шон е на 33, има 9-годишен опит в голяма компания, с множество сделки за милиони долари зад гърба си, с качества на истински лидер; обигран е, с елегантност и лекота организира и делегира права, без да контролира непрекъснато, и без дори да е наясно с детайлите на проекта, който ръководи. Всъщност – не е нужно! Добрият мениджър е толкова по-добър, колкото по-малко работи, вследствие правилното разпределение на задачите на точните хора от екипа си. Конкурентът на Шон – Лий, е на 22, току-що завършил, без опит, но с много свежи идеи и много младежки плам. Лий е млад мъж с огромен потенциал, но с липса на рутина. Това беше неговата ахилесова пета. В управлението на своя проект той преминаваше през всички детайли, защото искаше да контролира всеки един етап от реализацията на задачата. Беше наясно във всеки един момент с всеки детайл, когато се налагаше той грабваше микрофона и ставаше водещ, участваше в създаването на сценария на събитието и пр. Това беше неговата основна грешка! Всъщност това вероятно е грешката на всеки млад мениджър. В желанието си да свърши всичко и да премине през всеки детайл, той дори закъсня при посрещането на Доналд Тръмп – ситуация, която е твърде вероятно да е малкото камъче, което обърна колата на Лий. В противовес с неговото поведение Шон дори не беше минавал да провери как се справят неговите подизпълнители от SLS – една от най-добрите озвучителни компании. Той беше наел най-професионалните в сферата и беше сигурен, че нямат нужда от контрол и проверки. Намери време дори да обърне специално внимание на външния си вид – патент на истинските мениджъри, за които е важно и които знаят, че добрата визия е неразривна част от образа на успешния лидер. Нещо, за което на импулсивния и леко хаотичен Лий не би му минало през ум, докато търчеше във всички посоки.
И в друг аспект ясно пролича преимуществото на единия пред другия: Шон заложи в екипа си на качествени и надеждни хора, които се сработиха отлично и създадоха монолитност в изпълнението на задачата на своя лидер. Разбира се, и Шон имаше пропуски, но той успя брилянтно да ги замаскира. С което всъщност демонстрира друго златно качество на успешния мениджър – умението да излизаш от кризисни или т. нар. гафови ситуации с лекота и без околните да разберат за тях.
Младият Лий заложи на недотам надеждни, странни и интересни сами по себе си хора, които аз лично не успях да възприема като цялостен и сплотен екип.
Истината е, че на финала и двамата се справиха брилянтно. Събраха огромни средства по време на благотворителните търгове, спонсорите бяха удовлетворени и в двата случая. Но безспорно един от двамата организираше задачите си с по-голяма лекота и това беше Шон.
Симпатизирах през цялото време на Лий, на неговия млад и нестандартен дух, който раждаше оригинални идеи.
Шон е типичният мениджър с изключителни лидерски качества, който перфектно умее да мотивира хората от екипа. Лий има прекрасни качества, но му е необходима рутина и стабилност в поведението си. От двамата безспорно Шон беше този, който трябваше да бъде избран от Доналд Тръмп.
Но съм напълно съгласна с една от репликите на Лий: „След 10 години, когато бъда на възрастта на Шон, със сигурност ще бъда десет пъти по-добър от него...”
Подкрепям Лий в тази негова теза. Но въпросът, който си зададох веднага, беше: „И на мен ли ще ми трябват още 10 години?”
Защото аз се познах в Лий. И много се харесах, но с леко разочарование си дадох сметка за десетте години.