Доротея Младенова Увеличение на мощностите за излъчване между 2 и 5 киловата поискаха радиооператори. Така според тях ще се реши въпросът с трансграничните замърсявания в нашия радиоефир. Идеята за по-високи мощности на БГ предавателите подкрепи и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Заглушаването от мощните чужди станции, особено в района на Черноморието, Добруджа, Родопите и Странджа, се активизира предимно през летните месеци. Казусът не е решен от години и в честотния ни спектър звучат турски, сръбски, гръцки, македонски, дори руски станции. Проблемът за нас е на дневен ред от лятото на 1993 г. и досега не само не се разреши, а с всяка година се задълбочава. Така коментира пред "Класа" Красимир Димитров, собственик на радио "Гларус", което излъчва в Бургас и югоизточна България. Той обясни, че мощността на предавателите в Бургас са средно по 400 вата, а турските "замърсители" припокриват ефира със сила от по 40 киловата. От Комисията за регулиране на съобщенията обясниха, че само през миналата година промяна в мощностите си на излъчване са поискали 36 радиоператора. Според Албена Мирошникова, съветник в медийната политика на комисията, въпреки че са настояли за увеличение на мощностите си, не всички оператори излъчват на максимално разрешените технически параметри. Причината е, че радиата сами трябва да закупят техниката си за по-добър обхват. Според Мирошникова решение на проблема би било лицензирането на повече радиа по граничните райони. КРС още миналата година е изпратила писмо на турския далекосъобщителен регулатор, който официално се е ангажирал да вземе мерки по въпроса, но без резултат, обясни още Мирошникова. По неофициални данни в района на Истанбул работят няколко десетки УКВ радиостанции с мощности до 50 киловата без никаква регулация. Така радиата излъчват на некоординирани честоти. Увеличаването на мощностите ще навреди на сигурността на полетите, притесняват се от Гражданската въздухоплавателна администрация (ГВА). Експертите предлагат да се елиминира практиката за концентрацията на много предаватели на една точка. Съветът за електронни медии (СЕМ) също търси решение на казуса с чуждото нахлуване в нашия ефир. Според и.д. председател на СЕМ Мария Стефанова най-добре ще е да се обединят местните честоти в регионални станции. От регулатора предстои да раздадат над 100 местни честоти. Идеята тепърва ще се избистря в синхрон със специалистите от КРС. "Регионалната честота е икономически по-мотивирана в сравнение с местната, която достига едва до 2-3 хил. души", разясни Стефанова. Според радиооператорите най-лесно е техническият проблем да се реши с политически средства, като е необходима и координирана държавна политика. Депутатите пък предложиха да се създаде работна група с участието на представители на КРС, СЕМ и Ръководство на въздушното движение (РВД). Преди това казусът ще бъде обсъден на съвместно заседание на медийната и транспортната комисия в парламента. Къде ни припокриват най-добре Смолян Регионът на област Смолян е най-потърпевш от силата на гръцките радиостанции, каза инж. Виктор Кушев от телевизионна кула "Снежанка" в изследване за агенция "Фокус". Той допълни, че в областта се хващат много гръцки станции, като в зависимост от проводимостта понякога минават 20-30. 3-4 пъти годишно заради процеси в атмосферата ефирът се "задъхва" от чужди станции, като се хващат дори и турски, допълни той. Кюстендил По високите планински места в Осоговската планина масово се слушат сръбски и македонски радиостанции. Сигналът на чуждите радиостанции се хваща много по-лесно и качеството на излъчване е много по-добро отколкото на българските радиостанции, които почти не се чуват. Благоевград "В честотния спектър на Югозападна България звучат много на брой чужди радиостанции, които са главно македонски, гръцки и сръбски", посочи Иво Михайлов, директор на Регионалния отдел на Съвета за електронни медии в Благоевград (СЕМ). По думите му в Кюстендилска област се чуват 9 македонски радиа. В Благоевград македонските радиостанции се чуват на 14 честоти, а в Петрич те заемат три честоти. Особено голям е броят на гръцките радиостанции, особено в района на Гоце Делчев и Петрич. Каварна и Шабла Северното Черноморие е много потърпевшо от намесата на чужди радиостанции в националния ефир. От май до септември се чуват всякакви радиостанции, но предимно румънски и турски. В Шабла при добри метеорологични условия, се улавят едва 3 български радиа, а останалата част от ефира е запълнена от руски, турски и други чуждестранни. Видин Във Видинско БНР се приема само в събота и неделя за разлика от сръбските радиостанции, които преобладават. Шумен Радио "Шумен" покрива цяла Североизточна България и излъчва с мощност 2509 вата в Силистра, а на отсрещния румънски бряг в Крайова, румънското радио излъчва с мощност 10 киловата, или с 40 пъти по-голяма мощност.