Много често служителите заприличват на мениджърите
Какво означава думата „стажант”? „Стажант” - това е човек, който с цел да направи кариераq да натрупа достатъчно опит и да развие своите умения се изправя пред нови предизвикателства и възможности, за да може стъпка по стъпка, ден след ден да се научи да лети сам.
Йоран Свенсон е изпълнителен директор на TimeLine. Компанията предлага на своите клиенти пълен набор от спедиторски услуги – международен транспорт, брокерски митнически услуги, складиране и мениджмънт, както и доставки в национален мащаб. TimeLine работи с пратки от и за Европа. Основна цел на компанията е минимизиране на транспортните разходи и оптимизиране на връзките с клиенти. Йоран Свенсон е изпълнителен директор и на компанията StoreTech. StoreTech осигурява висококачествено оборудване и обслужване на складови помещения.
Какво означава думата „стажант”? „Стажант” - това е човек, който с цел да направи кариераq да натрупа достатъчно опит и да развие своите умения се изправя пред нови предизвикателства и възможности, за да може стъпка по стъпка, ден след ден да се научи да лети сам. Професионалният живот на стажанта е като празен бял лист хартия. Именно затова стажуването и стремежът да демонстрираш своите познания в областта на мениджмънта е нещо много вълнуващо и предизвикателно. Мениджърът трябва да притежава много различни качества и в крайна сметка винаги да носи отговорност за всичко. Ще споделя с вас какви са моите впечатления от излъчените няколко епизода от сезон 5 на „Стажантът”. От представянето на мениджърите на „Синергия” и „Златна треска” бих искал да отлича някои основни качества, които трябва да притежава един мениджър. Ще започна с най-важното, от което, според мен, зависи усвояването на всички други качества, които правят един мениджър добър.
Номер едно правило в бизнеса е да обичаш работата си и да обичаш бизнес индустрията, в която работиш. За да си добър мениджърq не е достатъчно само да следваш написаните на лист хартия инструкции, ти трябва да работиш с желание и да мотивираш хората около себе си. В противен случай си намери друга работа, която ще те направи по-щастлив. Ако не обичаш работата си, няма как да мотивираш хората да дадат своя принос към организацията. Това беше и една от основните разлики между двата отбора. Когато Роксан беше мениджър на задачата в „Синергия”, тя успя да мотивира екипа си и ги накара да мислят творчески. Те работиха с желание и вложиха душата си в създаването на промоциите и рекламите. Виждайки резултата, бих могъл да кажа, че повечето от членовете на отбора напълно се раздадоха в проектите. Лягаха и ставаха с мисълта за проекта. За сметка на това мениджърът на другия отбор - „Златна треска”, така и не успя да мотивира екипа си. Това си пролича и в крайния резултат. Винаги когато вършиш работата си с желание, е много по-лесно да имаш онази енергия и въодушевление, които са в състояние да мотивират хората в екипа. Преди няколко години някой ми беше казал: „Запомни, че много често служителите заприличват на мениджърите.“ И това е така, защото през годините организацията и служителите се адаптират един към друг съобразно стила на работа и структура на бизнеса. Тези, които не успеят да го направят, я напускат. В шоу като „Стажантът” участниците не разполагат с необходимото време, за да превърнат стиловете си на работа и отношение помежду си в добре смазана машина. Това шоу е характерно с наличието на много амбициозни хора. И така и трябва да бъде. Забавният елемент обаче не попречи на много от проблемите от реалния живот да се проявят и на екрана. Участниците разбраха, че както в реалния живот, така и в шоуто лидерът трябва да бъде строг и справедлив, лишен от лични пристрастия. Той трябва да е „човек” и от време на време „приятел”, но никога да не позволява това приятелство да се превърне в липса на уважение.
И двата екипа - „Синергия” и „Златна треска”, бяха разкъсани от вътрешни раздори. Като цяло за разбирателството в екипите мога да кажа, че много по-лесно е да се разбереш с по-мързелив човек, отколкото с твърде амбициозен, стремящ се към лично признание член на отбора. Когато индивидуализмът вземе контрол, нещата се объркват. Това означава да не казваш „Аз мисля” или „Моето мнение е”, когато взимаш решения, и да не чакаш само да получиш признание от хората от твоята организация. От своя речник трябва да махнеш думи като „аз” и винаги да говориш от името на компанията. Зад решенията трябва да стоят интересите на бизнеса, а не личните интереси на мениджъра. Това ще покаже твърда ръка без лични чувства. Всички знаят, че това, което не е написано като закон и трябва всички да го спазват, се интегрира направо в работата. Можеш да напишеш инструкциите за работа, да опишеш рутинните процедури, но се налага да вземеш правилните решения за хората, които отказват да следват тези концепции, без значение дали са им удобни или не. Дай възможност на тези хора да се променят, но не ги чакай прекалено дълго.
Като обобщение на това какво трябва да научат и двата отбора: да бъдеш мениджър означава да бъдеш и психоаналитик – да балансираш и да виждаш нещата с други очи, да не позволяваш други членове от отбора да знаят личното ти мнение и пристрастия към даден човек в екипа. Не допускай екипът да разбира какви проблеми може да създава даден човек за компанията. Справи се с проблема, когато той е все още в зародиш, обясни го по креативен начин и го изкорени. Младите хора в шоуто със сигурност имат възможност да развият качествата си на мениджъри и да станат добри такива. Това е процес, в който уменията се придобиват с опита. И какъв по-добър начин да натрупваш опит, ако не да започнеш още от ранна възраст да се справяш с казуси от мениджмънт естество.Така ще успееш да събереш всички парченца от този голям пъзел, наречен житейски опит.