Българският форум на бизнес лидерите е асоцииран с Международния форум на принца на Уелс. Организацията обединява над 220 български и международни фирми, извършващи дейност в България. Форумът е първата бизнес общност в страната, занимаваща се с въпросите на бизнес етиката и корпоративната социална отговорност. В този епизод на двата отбора беше поставена задача да осъществят проект, свързан с обзавеждането на зали за забавление в детски клубове. Възложител е компанията Ace Hardware, която в рамките на своята социална програма осъществява дейности за подпомагане на центрове за младежи в неравностойно положение. Отборите трябваше да покажат креативност при изграждането на концепцията за вътрешното оформление на пространството за забавление и отдих на децата. Екип „Златна треска” Лени (мениджър на „Златна треска”) – абсолютно неподходящ избор за мениджър на проекта. Грешка на самия отбор е, че го избра единствено с идеята да му помогнат да се представи добре и да не бъде изключен (поради слабото му представяне в предишни задачи). Лени се яви съвсем неподготвен за срещата с клиента (в случая изпълнителните директори на Ace Hardware) и постави отбора си в неловка ситуация. Подцени целите, като нито за момент не се замисли и не поразсъждава самостоятелно за всяка една от тях. Пренебрегна единствената възможна помощ за успешно приключване на задачата (комуникация, изясняване на очакванията и събиране на информация от клиента), което доведе до поставянето на отбора в неравностойна позиция. Не отдели достатъчно време на избора на стратегия и се спря на първата подхвърлена идея, която се оказа нефункционална и крайно неподходяща. Неправилно разпредели ресурсите при изпълнението, като остави тежка физическа работа на двете жени в отбора, а двама мъже (включително той) отидоха да пазаруват. Изборът на Лени за мениджър на проекта доведе до много по-ясното открояване на всякаква липса у него не само на лидерски, но и на организационни и комуникативни умения. С направения избор отборът направи на Лени „мечешка” услуга, като само изтъкна неговите слабости. Извод 1. Изборът на лидер не трябва да се базира на чувства като лоялност, симпатия, съпричастност или дори съжаление, а на обективна преценка на качества и способности на отделните кандидати. Останалите членове на екип „Златна треска”: С изключение на Лий, безрезервно верен на приятелството си с Лени, останалите членове на екипа изпитваха и демонстрираха недоволство през цялото време. Въпреки постоянните си критики към Лени някои от тях се опитаха да проявят екипен дух, като вземат отношение или подпомогнат със съвети и идеи изпълнението на задачата. Като цяло тези прояви бяха редки, вяли и изпълнени с липса на всякакво желание. В екипа липсваха сплотеност и желание за победа. Те недоволстваха и се критикуваха през цялото време, като нито Лени, нито останалите се опитаха да изяснят отношенията и да създадат разбирателство. С това сами обрекоха на провал задачата си. Извод 2. Изключително важен е изборът и правилното делегиране на права и отговорности в екипа. Добрият мениджър трябва да се стреми да възложи на хората си най-подходящата задача, за да бъдат разгърнати напълно възможностите и специфичните таланти на всеки. Само по този начин се постигат мотивираност, добра организация и желаните резултати. Екип „Синергия” Майкъл (мениджър на „Синергия”) – добро представяне на ръководителя на другия екип. Въпреки изявеното недоволство на някои членове на екипа като цяло Майкъл показа положителни качества: находчиво оцени задачата и анализира поставените им цели, което му помогна да намери правилен подход при работата с изпълнителните директори. Изяви се положително в диалога, като задаваше добре обмислени и насочени въпроси. Не пренебрегваше останалите членове на екипа, като се допитваше до мнението им през цялото изпълнение на задачата, въпреки че често те оставаха без предложения поради твърде активното и напористо участие на Майкъл. Извод 3. Обсъждането на идеи и предложения, както и вземането на съвместни решения с екипа е много по- ползотворно, когато се направи предварително. Поемането на твърде голяма инициатива от лидера на екипа често оставя без думи останалите членове и попитани постфактум „Вие имате ли да кажете нещо?”, те не разпознават идеята като своя и навярно се чувстват дистанцирани от целия процес. Като резултат от набирането на достатъчно информация за проекта екипът на Майкъл прие печеливша стратегия за изпълнението на задачата. Това, което липсваше на Майкъл, беше по-голяма решителност във фазата на осъществяването на проекта. Губеше доста време за вземането на елементарни решения, което доведе до доста напрежение в отбора, за се спази крайният срок. Останалите членове на екип „Синергия”: В екипа се долавяше явното недоволство на двама от членовете: първата е Андреа, която критикуваше Майкъл с обвинения, че твърде много говори и не може да вземе решение или да делегира права. Критиките на Андреа се оказаха безпочвени, защото именно множеството въпроси на Майкъл доведоха до избор на печелившата стратегия. Вторият критикуващ беше Шон. С цялото си поведение той оставя неприятно впечатление, защото в неговите критики нямаше нито едно конкретно мнение или градивно предложение. Несериозно и с насмешка се приема коментар като „От три часа сме на бързи обороти” и критика като „Майкъл е такъв лигльо”. Шон през цялото време недоволства, а когато отборът им победи, хлъзгаво се измъква от ситуацията, коментирайки, че победата не се дължи на Майкъл, а на целия екип. Извод 4. Стара, но за съжаление, срещана практика е подобно отношение на екипа, насочено към неговия лидер - при проблеми е виновен той, а успехите се дължат на нас. Далеч по-достойно и ползотворно за един отбор би било да се заеме обратната позиция. Разбира се, това би могло да се случи само ако лидерът успее да сплоти и мотивира екипа си в името на общата цел. Не мисля обаче, че при подобен формат на предаването, където съотборниците са съперници за индивидуалната крайна награда, който и да е от мениджърите на съответните проекти (каквито и качества да притежава) би постигнал особен успех в тази насока. Като цяло за епизода: Наградата, която получи печелившият отбор, беше да придружи болно дете в магазин за играчки, където то може да избере каквото пожелае. Въпреки че мечтата на това дете е била да получи играчките, то включването му в предаването беше някак не на място. Ако започнем, че това се явяваше награда за спечелилия отбор, а реално отборът няма как да получи удовлетворение, наблюдавайки пазаруване на играчки. Останах с впечатление, че за самото момиченце нямаше никакво значение дали представителите на „Синергия” са около него или не. Спорен е и въпросът доколко е подходящо и възпитателно да се прави подобен жест към болно дете. Със сигурност и двете страни биха оценили много повече някоя истински ангажираща дейност, която да позволи на екипа да прекара реално време с момиченцето, да му отдели внимание и грижа, каквато детето би оценило и запомнило. Има безброй възможности за такива дейности - спортни занимания, уроци по езда или танци, музика, посещение на музей, дори прекарване на известно време в създадения в епизода младежки център.