„Повече отвсякога ние виждаме, че икономическото развитие, институционалната реформа и зачитането на основните права не вървят ръка за ръка. Защитата на свободата на медиите продължава да бъде една битка, битка за бдителността в демокрациите на Стара Европа, както и борбата срещу потисничеството и несправедливостта в тоталитарните режими все още разпръснати по целия свят“, заяви генералният секретар на "Репортери без граници" Жан-Франсоа Жулиар в коментар на тазгодишната, девета поред класация.
"Трябва да бъдат приветствани двигателите на свободата на пресата - Финландия, Исландия, Норвегия, Холандия, Швеция и Швейцария, и да се отдаде почит към решимостта на правозащитните активисти, журналисти, блогъри, които по цял свят храбро защитават правото на критикуване", заяви Жулиар.
От 27-те страни на ЕС 13 са в челните 20 места на класацията. Другите 14 са под 20-о място, а някои от тях са много ниско в класацията – Италия е на 49-о място, Румъния - на 52-ро, а Гърция и България си поделят 70-ото място, отбелязва АФП.
"Притеснително е, че някои страни - членки на Европейския съюз, продължават да падат надолу. Ако не съумеем да се обединим в усилията си, Европейският съюз рискува да загуби позицията си на световен лидер по отношение на правата на човека. А ако това се случи, той не би могъл да бъде убедителен, когато иска авторитарни режими да направят крачки към демокрацията? В момента е нужно европейските страни да си възвърнат своя статут ", коментира Жулиар.
САЩ са на 20-о място, а Русия е на 140-о след Турция и Етиопия.
В дъното на класацията са Еритрея, Северна Корея, Туркменистан, Иран, Мианмар, Сирия, Судан, Китай, Йемен и Руанда.
Защо Северна Европа все още е на върха?
Няколко страни затвърдиха първите си места в класацията – Финландия, Холандия, Норвегия, Швеция и Швейцария. Те са пример за образцово отношение към журналистите и медиите. Исландия например в контекста на исландската Modern Media инициатива (IMMI) осигурява изключителна защита на медиите. Швеция се отличава със своя закон за свобода на печата, който допринесе за създаването на особено благоприятен климат за работата на журналистите.
През последните години "Репортери без граници" обърна специално внимание на трите държави, които винаги са били на последните три позиции - Еритрея, Северна Корея и Туркменистан. Заслужава да се отбележи, че за първи път Куба не е сред последните 10 страни. Това се дължи най-вече на освобождаването на 14 журналисти и 22 активисти миналото лято. Но положението в страната по отношение на свободата на печата не се е променило значително. Политическите дисиденти и независими журналисти все още трябва да се справят с цензурата и репресиите.
Богатството не гарантира защита за журналистите
Икономическият растеж не гарантира свободата на печата. В Бразилия, Русия, Индия и Китай през 2010 г. се наблюдават съществени различия по отношение свободата на печата. Благодарение на благоприятните законодателни промени Бразилия от 58-а се е вдигнала в класацията с 12 места в последната година, а Индия е паднала със 17 места и е 122-ра. Русия е на 140-о място. В Китай все още цензурата е особено силна, затова страната слиза на 171-вото място. Филипините, Украйна, Гърция и Киргизстан паднаха на задни позиции. Във Филипините това се дължи на масовото убийство на около 30 журналисти от местните барони. "Повече отвсякога ние констатираме, че икономическото развитие, реформите на институциите и зачитането на основните права не вървят непременно ръка за ръка", заяви генералният секретар на организацията Жан-Франсоа Жулиар, коментирайки деветото издание на класацията.
Доц. Георги Лозанов: Новият медиен закон ще промени картината Очертава се тенденция от последните няколко години България да пада все по-надолу в класацията за свобода на словото на базата на изследването на „Репортери без граници“ Този факт е много обезпокоителен. Има няколко обективни причини за това: обществените медии и качествената преса все още не могат да създадат у нас устойчив модел, който да отговаря на европейските изисквания. Втората причина, също свързана със ситуацията и с изясняване на нормативната база, е липсата на конкретика при дефиниране собствеността на медиите, а оттам – и нелоялната конкуренция. Не са налице и антимонополните гаранции. Кризата също оказва своето въздействие върху усещането за медийна свобода. Острите критични материали отиват към жълтата преса, която обаче не поддържа стандартите на демократичните издания. Всичко това създава една недобра картина за България. Надявам се в новия медиен закон тия възли да започнат да се разплитат.
