Рос Бигъм е генерелен директор на Асоциацията на търговските телевизии в Европа. Той бе гост на семинар, организиран от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори - АБРО, на който в петък се обсъдиха актуалните аспекти на новата Директива за аудиовизуални медийни услуги и адаптирането й към българското законодателство. Асоциацията на търговските телевизии в Европа представлява търговски телевизии в 34 страни. От българска страна в организацията членуват bTV, Нова тв, SBS и „Диема Вижън“. - Г-н Бигъм, какво наложи създаването на новата Директива за аудиовизуални медийни услуги (ДАМУ)? - Европейската медийна директива от 1989 г. много бързо остаря. Отчасти защото Старият континент бързо се промени, но също и защото телевизионният сектор се разви с голяма скорост. Телевизията се превърна в предмет, който не зачита националните граници, стана трансгранично явление. А успоредно с това възникна и въпросът как да се регулира този нов свят. Когато бе приета първата директива,маше 47 тв канала в Европа, днес има над 1500, а ако броим и местните и регионалните станции, те са над 4000. Това бе и периодът, в който се разби държавният монопол в телевизионното пространство на Европа. Настъпиха промени в регулирането, както и на рекламния пазар, който претърпя крах след 11 септември 2001 година – никой, например, не очакваше сриването на гигант като „Кирх Медия“. - Спечелиха ли потребителите на медийни услуги от това скоростно развитие? - Разбира се, огромно е разнообразието, което имат в момента. Освен това целият технологичен напредък се отразява положително на тези, заради които се случва. Именно заради потребителите се наложи Европа да създаде новата директива, защото тя е ориентирана най-вече към тях. Впрочем такова бе и становището на нашия британски регулатор OFCOM (английския СЕМ, бел. ред.). Той вече излезе със становище, че е много благосклонен към разпоредбите на Директивата за аудиовизуални медийни услуги. Тя ще даде възможност на програмите да бъдат по-приятни за зрителите. - Защо новата директива не обхваща само телевизионните услуги? - Тя е разширена, вече не се отнася само за телевизионните услуги, а и за нелинейните услуги. Това е много голяма иновация. Старата Директива за трансгранична телевизия се отнасяше само за телевизиите и точно заради това за отрицателно време буквално остаря морално. Има и други важни тенденции - комисията се опита да дефинира понятието позиционирането на продуктите (product placement), като го включи в новия документ. Не бива да се пропуска и отчасти либерализирането на правилата за рекламата - дава се възможност на операторите да проявяват по-голяма гъвкавост при използването на рекламата. - Как точно протича тази либерализация? - При старите правила между всяка рекламна пауза трябваше да има задължителен интервал от 20 мин. Според ДАМУ това правило трябва да отпадне и тогава операторите ще могат да поставят рекламния блок там, където според тях е най-подходящ. Например по време на излъчването на сериала „От местопрестъплението” операторът ще прецени къде да ситуира рекламните спотове. Това може да бъде по времето на важна сцена, а не точно на секундата, в която изтичат 20-ата минута. Така даваме възможност на рекламата да се вписва по-добре в програмата. Между другото, по отношение на рекламата Европарламентът се оказа по-добронамерен от еврокомисията. Така например според новата директива вече се допускат самостоятелни реклами, които не са в рекламен блок. - Имаше ли сблъсъци в еврокомисията, докато се дебатираха текстовете, свързани с продуктовия пласмент? - Дебатът беше разгорещен. Спорехме по принципни въпроси, например за това как рекламата може да се отдели от съдържанието. Имаше голямо безпокойство по отношение на идеята да не се предлага на зрителите скрита реклама. Дискутирахме и възможността да се рекламира по време на новините или пък в детски предавания. В крайна сметка се договорихме по окончателния текст, който елиминира всички тези безпокойства. - Каква е разликата между скрита реклама и product placement? - Формулировката на product placement е много съществена. Позиционирането на един продукт няма нищо общо със скритата реклама. В директивата ясно е казано, че скритата реклама е забранена и вероятно ще остане забранена във всяка следваща директива. В същото време чрез позиционирането на продукт се опитахме да извадим скритата реклама от сивата зона, в която се намираше. Защото на зрителите винаги трябва да е ясно, когато на екрана тече реклама. По този въпрос тепърва предстоят още обсъждания. - Защо на малкия екран са забранени рекламите на банери, след като потребителите в интернет са им свикнали? - Провокирате ме с въпрос, който зададе европейската комисия. Според мен той е интересен, но в момента не е на дневен ред. Вероятно в бъдеще, когато стигнем до използването на интегрирано устройство, чрез което зрителят ще може да гледа дадена програма от интернет и по телевизията, ще стане актуален. - Как бихте посъветвал да прилагаме новата ДАМУ в България? - Това, разбира се, зависи от волята на вашето законодателство. Но моят съвет е директивата да бъде разглеждана и прилагана в пакет. Само така тя може да оформи бъдещето на вашия аудиовизуален и медиен пазар. Въпросите зададе Доротея Младенова