Агенция „Далет“ е основана през 1998 г. Агенцията предлага цялостно рекламно обслужване. „Далет“ реализира комуникационни стратегии, разработва рекламни програми, закупува медийно време и площи, прави авторска музика и звукови ефекти за аудиореклами. Агенцията притежава собствена регионална мрежа, което позволява гъвкавост и индивидуален подход. Не слагам заглавие, защото ми идват безумни идеи от сорта на ”Големият студ на 53-та” или „Ринги-ринги –рае-наш петел играе”. В интерес на истината не следя шоуто, но затова пък много внимателно гледах и четох изпратените ми материали. В любезното ви писмо пише: ”... в случай че епизодът ви хареса... да напишете своя професионален анализ...”Ами... нито едното, нито другото. Не, не съм нихилистка, нито мърмореща вечно недоволна псевдоинтелектуалка. Шоуто си е много... американско! Динамично, напрегнато, прекрасно заснето и монтирано. Със силен дъх на автентичност... американска. Основната професионална грешка на Ребека - и тя е концептуална, а не организационна е, че тя не формулира основната си цел правилно, не я разяснява на екипа и не я предлага аргументирано на клиента. Съсредоточава усилията си върху успешното менажиране на вечерта на комедията, а не върху събирането на средства и популяризирането на дейността на СПИН фондацията. Отделя много енергия за второстепенни неща и позволява на клиента да й диктува какво да прави. Победителят – Рендъл, макар и не докрай, формулира целта си по-ясно: „..да се погрижим всички да си тръгнат с усещането за добре похарчени пари...” За разлика от Ребека той работи с фондацията „Аутизмът говори”, търси мнението на организацията и акцентира върху дейността й. По този начин посланието на събитието е много по-добре формулирано. Целта - по-ясна и понятна. Дотук с анализа. Бих могла да продължа с интерпретации на цитати от дебелите книги, но ми се струва доста безсмислено. Полезно би било да отговорим на въпроса: защо шоуто на Тръмп не е нито достатъчно полезно, нито достатъчно поучително за българските ребеки и рендаловци? Честна дума, омръзнало ми е от аргументи от сорта: балкански синдром, специфична народопсихология, чалгализация на обществото, промяна на ценностната система, липса на традиции и професионализъм и т.н, и т.н. Искам да кажа, че ние работим в непредвидими, нелогични, ненормални, необясними, непрофесионални условия и въпреки това - има български професионалисти, които се справят блестящо. Които съумяват - и аз не знам как - да управляват и ръководят събитията не поради, а въпреки. Както виждаме от шоуто, управлението и организацията на едно събитие, на един процес е сложна система от много компоненти. У нас тя е пъзел, който се подрежда на шега, с повече или с по-малко късмет и може да ви звучи идиотски, ама има и магия. В цялото нещо. Примери за това - дал господ. Не знам дали някога Ребека и Рендъл ще са ни близки и разбираеми?! Не знам дори дали искам това. Знам само, че Доналд Тръмп би трябвало да ни завижда за някои от нашите професионалисти.