---

На 17 септември Радио София ще отбележи третия си рожден ден. Екипът подготвя интересна изложба с уникални снимки от миналото на столицата, която ще бъде подредена в Археологическия музей. По повод празника на столичната информационно-музикална програма на националното радио, Рекламно-издателската къща на БНР издава и най- новия си диск. Потърсихме директора на структурата - Радомира Михова, за да разберем повече рекламната, маркетинг и издателска дейност на обществената медия.

---

- Госпожо Михова, какви са задачите на Рекламно-издателската къща на БНР?
- Фокусираме всички направления за финансиране - ефир, сайт, музикална продукция, издаване на музика, книги, реализиране на събития, организиране на пресконференции. Имаме отговорната роля да координираме проявите между БНР и различните институции. Националното радио е най-желаният медиен партньор.

- РИК е и нов комуникационен канал за БНР, който включва и рекламата, и маркетинга. Какви са нивата на рекламните инвестиции за тази година и какъв е ръстът спрямо 2009 г.?
- Движим се с леко закъснение. Рекламодателите са още по-предпазливи спрямо миналата година, но аз гледам оптимистично напред, за да задържим нивото от 2009 г. От месец октомври въвеждаме 20 % сезонна отстъпка за коледните и новогодишните кампании. Все още разработваме новите канали за реклама - най-вече издателските ни проекти и концертите на нашите състави. Отчитаме интерес към детския сектор - приказки, песнички.

- Какво очаквате като поведение на рекламодателите по отношение на радио-рекламата?
- Очаквам още по-голяма несигурност. Големият процент в продажбите като отстъпка или съответно стимул за посредника не означава ефективна кампания. Тук стои въпросът кой ще е по-убедителен, с какви инструменти, колко канала за реклама ще предложи и най-вече с какъв резултат. „Чухме по радиото” е крилата фраза, която се отнася до програмите на БНР, а рекламата е част от това съдържание. Спечелихме много нови партньори през последните две години. Фирмите са минимализирали бюджетите си не защото не искат да рекламират, а защото нямат пари.

- Кои са елементите от новата рекламна стратегия на БНР и как цифровизацията ще промени формите на реклама и комуникация?
- Програмите ни се ползват с най-високо обществено доверие, продължаваме да убеждаваме все повече рекламни агенции в това, защото ключовата дума за реклама е доверие. Вече предлагаме успешно смесени форми - пакети, включващи спотове в ефир, плюс дискове, брандирани по желание на клиента. Предстои новият сезон на Симфоничния оркестър с диригент Емил Табаков. Имаме много варианти за имиджова реклама на всички концерти. Разгледайте сайта ни, единственият, който има версии на 11 езика. Въведохме радиопазарен прозорец - сутрин рано, когато е праймтаймът на радиото.

- Планирате ли и видеоверсия на радиопредавания или интернет излъчване на програми?
- Да. Такава е тенденцията. Все повече се налагат интегрираните медии и визуализацията през различни платформи. Но важно е не кой ще предложи повече възможности, а по-качествено и оригинално съдържание. Свидетели сме през последните години на бързото изчерпване на идеи, на динамиката на форматите, има прекалено насищане на образи, символи, послания. Радиото като бърза медия реагира и най-гъвкаво на технологиите и нагласите на потребителя. Приоритет за нас е развитието на сайта ни. Получава се нещо от рода - гледа и слуша по интернет или в телефона - къде е границата между радио, телевизия и интернет тогава?

- Сред основните цели през РИК е да бъде разширен достъпът до уникалните звукови паметници на българската култура и обществения живот. Имате ли проекти и в посока на печатно или онлайн издание?
- БНР - звуковата памет на България не е помпозна фраза. Това действително е така. В нашия архив има неповторими записи-документалистика, която никой друг не притежава. Има идея да се даде частичен достъп до най-интересното от Златния фонд чрез сайта ни. На първо място обаче е юридическата яснота, защото всичко е свързано с авторските права.

- Рано ли е да бъде създадена виртуална база с файлове от Златния фонд, до който слушателите да имат платен или неплатен достъп? Възможна ли е тази идея?
- През последните три години БНР се развива много бързо технологично и се надявам, че до една година част от базата може да се ползва, но с различен праг на достъп.

- Успяхте ли да прехвърлите всички записи от Златния фонд на медията на цифров носител?
- Това е много скъп и на практика безкраен процес. Извършва се в реално време и няма как всичко да стане в рамките на няколко години. Нужни са десетилетия. Обществените радиостанции в Европа са започнали преди повече от 20 години и продължават до днес. Това е приоритет и за нас.

- Общественото радио има и уникалната функция да подкрепя българската култура и изкуство, като продуцира редица събития. Какви са критериите за избор и подбор на артисти по отношение на издателската ви дейност?
- Имаме консултативна група от няколко дирекции, експерти с име, опит, дълбоки познания и компромиси със стойността на проектите са изключени. Държим на уникалността на съдържанието. Нашите издания не са комерсиални, масови, по-скоро колекционерски, ценителски, което ги прави още по-стойностни във времето.

- БНР застава зад качествената българска музика не само в ефира си, но и като продуцент и притежател на най-голямото звукозаписно студио в България. Какво включва издателската дейност на РИК досега?
- Първата ни задача бе да издадем дискове на нашите състави - Симфоничния оркестър, Оркестъра за народна музика, Смесения хор, Биг бенда, Детския радиохор и ВГ „ Радиодеца”, както и проекти на програма „Христо Ботев”, юбилейни дискове от предаванията на програма „Хоризонт”- „Алегро виваче” и „Рано в неделя”, колекция „Златен български хит” на програма „Радио София“. Имаме реализирани съвместни проекти с Министерството на културата, община Стралджа, Нов български университет, Гвардейския духов оркестър. Детската анимация „Бъдни вечер”, „Китка ти вием..”, дискът по повод 35-годишнината на Радио Благоевград са факт благодарение на „София ауто“. За две години от съществуването на РИК имаме издадени 53 диска. Те не са предназначени за продажба, но скоро и това ще се случи. Най-новият ни диск излиза утре (17 септември) по повод третия рожден ден на Радио София.

- Какво според вас трябва да е мястото на българската съвременна музика в радиоефира и съотношението спрямо англоезичната например?
- Най-вярната насока дава аудиторията. Националното радио има обществената мисия да подкрепя българската музика и това се прави. Но положението с новата поп музика, меко казано, е зле. Липсва продукция. Не се композира достатъчно съвременна музика, следователно и хитовете са по един на сезон. На мен лично ми е изключително приятно да чуя нова българска песен, която бързо и по естествен начин да се приеме и от музикалната гилдия, и от аудиторията. Добър пример е „Чуй ме” на Мариана Попова и Орлин Горанов. Браво на композитора Краси Гюлмезов. А къде са по-младите композитори? Защо нямат мотивация да работят по-пълноценно в жанра поп музика?

Интервюто взе Иван Върбанов