Андриана Михайлова Йелена Сучурлия е консултант по медийно право BBC World Trust Service. Завършила е право в Белград, а след това и в университета „Куин Мери” в Лондон. Участвала е в писането на няколко проектозакона в Сърбия, работила е в Организацията за сигурност и сътрудничество.Лектор е по медийно право в различни факултети. Йелена Сучурлия бе в България по проекта ФАР „ Актуални аспекти на прехода от аналогово към цифрово излъчване в страните от ЕС”, който се проведе преди дни в курорта Боровец. Български медийни юристи предвиждат цифровите телевизионни програми да се качват на мултиплексите чрез регистрация и лицензиране. Защо не сте съгласна с това? - Не съм убедена, че трябва да има едновременно регистрация и лицензиране на операторите, които ще се качват на мултиплексите. Обикновено регистрацията е по-лесна и по-популярна. Тя е за тези, които използват неограничен ресурс, а лицензирането е за аналоговите честоти, защото ресурсът им е ограничен. Затова е достатъчно да има само един регистрационен режим. Опасявам се обаче от укриването на интересите на два регулаторни органа по време на такъв режим. Медиите нямат нужда от усложняване на ситуацията, а от държавата ви зависи кое е най-добро за българската правна рамка. Във Великобритания е по-лесно, защото има само един регулаторен орган – OFCOM, и той издава лицензите. Няма състезание между двата регулатора, няма разлика от решенията на този, който регулира съдържанието, и на другия, който регулира техническата част. На Острова тези функции изпълняват два отдела, макар че преди години са били 5 регулатора. Българският модел не е ли характерен за страните от Източна Европа? - Да, българският модел не е необичаен. И други страни от Източна Европа, които наскоро бяха приети за членки на ЕС – Чехия, Полша, Словения, също имат по два регулатора - един за телекомуникациите, един - за излъченото съдържание. Затова основният проблем е как двете тела ще си поделят отговорностите. На експертите и членовете на Комисията за регулиране на съобщенията предстои да изземат някои от правомощията на Съвета за електронни медии, така че им предстои и дълъг процес на обучение. Защо препоръчвате конвергенция между СЕМ и КРС? - Не препоръчвам нищо, само изразявам мнение, че много държави в Европа са свързали тези два органа. Това е една от опциите, а OFCOM e най-добрият пример за това. Неговият модел едва ли може да се вземе и да се приложи едно към едно в България. Трябва да се имат предвид културно-историческото наследство, политическата ситуация в определената страна и други фактори. Например в Германия има 15 органа, единствената страна с конвергентен регулатор на Балканите е Босна. Конвергенцията е само една от опциите. Ако има само един регулатор обаче, ще се намали възможността за прокарването на лобистки интереси, което не е „полезно” за всички. - Целта на сливането е да се улесни животът на операторите, да имат само една разходка, на едно гише. Това не е средство за решаване на политическите въпроси на държавата. Експертите твърдят, че не могат да изготвят нов медиен закон преди цифровизацията, въпреки че настоящият е морално остарял. Кое е по-голямата беда за медиите? - Винаги е по-добре да има нов закон, отколкото да се поправя действащият в момента. По-лесно обаче у вас излиза е да се направят поправки. Радостно е, че това е все пак междинна фаза. Въпросът е дали ще имате достатъчно време, защото за нов закон трябва работна група, която поне 6 месеца да направи проектозакон, съобразен с новите директиви на ЕС, после поне 6 месеца трябват за обществен дебат и т.н. Обобщено – необходими са поне две години, преди да се гласува от Народното събрание. Затова мисля, че изработването на новия медиен закон трябва да започне още сега, на момента. Но не мога да препоръчам нищо, защото не знам как ще бъдат разпределени отговорностите на двата регулаторни органа. Проблем ли е, че правителството не е предвидило в бюджета за тази година средства за рекламна кампания за цифровизацията? - Може би е проблем, защото винаги е по-добре за гражданите да знаят какво ги очаква. Особено след като 30% от населението на България използва само аналогова телевизия. Хората, които живеят в слабо населените места, трудно ще разберат какво се случва и че трябва да си сменят телевизорите или да си купят адаптори, ако няма кампания. Може да се окаже, че ще си купят сега нов тв приемник, който обаче след три-четири години, когато се изключи изцяло аналоговото предаване, няма да могат да го ползват. Конференцията за дигитализация в Женева реши на 17 юни 2012 година да се дръпне шалтерът на аналоговото излъчване. Това означава, че ако живееш в малък град или село и нямаш дигитален сигнал, няма да гледаш никаква телевизия. Във Великобритания има мащабна разяснителна кампания не само по електронните медии и пресата, но и в интернет. На специален сайт, който е със страхотна анимация, гражданите могат да разберат всички детайли около цифровизацията, да се убедят, че тя не е нещо страшно. По принцип тези разяснителни инициативи струват много пари, но може дори да се започне с прессъобщения, изготвени от СЕМ или КРС, например. Краят на аналоговата ера как ще се отрази върху рекламния пазар? - Една от тезите е, че той ще спадне, тъй като ще се появят много медии и няма да има толкова рекламодатели, които да ги съпортват. Все още обаче никой няма отговор на въпроса какво ще се случи с рекламния пазар по време на цифровизацията.