Андриана Михайлова Цифровото разпространение на програмите на националните оператори БНТ, Би Ти Ви и Нова телевизия да бъде осигурено по закон. Това предложи изпълнителният директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Гриша Камбуров на семинар за прехода от аналоговото към цифровото разпространение в страните от Евросъюза, организиран от програма ФАР в курорта Боровец. Според Камбуров успешната цифровизация е немислима без активното доброволно участие на бизнеса. Би Ти Ви има лиценз за аналогово разпространение на програмата си до 2015 година, а Нова тв – до 2011 година, дотогава те няма да освободят честотите за цифрово излъчване, допълни Камбуров. Това можело да се получи чрез закон, но тогава държавата трябва да изплати огромни обезщетения на медиите. Затова експертите препоръчват цифровизирането на трите национални тв канала да бъде регламентирано от закона каквато е европейската практика. По този начин двете търговски телевизии – Би Ти Ви и Нова тв, ще получат статута must carry, който позволява на обществените медии да се разпространяват цифрово, както е с държавната БНТ. Според Камбуров, двата частни тв канала изпълняват по-добре от БНТ обществените си ангажименти. България е разделена на 15 зони за разпространение на цифровизацията, като през юни 2008 г. КРС трябва да започне издаването на разрешителни за първите три национални мултиплекса, разясни Никола Манчев, началник отдел „Управление на радиосъобщенията” в ДАИТС. Той разясни, че държавата не е определила бюджет, поне за тази година, за рекламна кампания за цифровизацията. В Испания например двумесечна информационна програма на правителството е струвала 2 млн. евро, а във Великобритания има бригади от доброволци, които разясняват на възрастните цифровото приемане на програмите, допълни Албена Мирошникова, съветничка в КРС. Засега обаче у нас такова нещо не е предвидено. Отхвърлено е и създаването на център за хора в неравностойно положение. Остър спор сред юристи, представители на медийния бизнес и експерти предизвика предстояща поправка на медийния закон. В нея се предвижда СЕМ да определя по две български програми за цифрово разпространение на мултиплекс, а останалите две програми да избира операторът, който държи правата върху мултиплекса. Ябълката на раздора е кои програми да се лицензират, кои да се регистрират. Експертката по европейско медийно право Йелена Сурчулия предложи да се улесни процесът и операторите да получават само разрешения.