Актрисата Людмила Чешмеджиева: Любимецът на Кустурица възражда българското кино

Актрисата Людмила Чешмеджиева се връща след дълго отсъствие на екран с главна роля – във филма на режисьора Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” тя играе трогателната и симпатична баба Сладка.
Елиана Митова Актрисата Людмила Чешмеджиева се връща след дълго отсъствие на екран с главна роля – във филма на режисьора Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” тя играе трогателната и симпатична баба Сладка. Партнира й сръбският актьор Мики Манойлович, смятан за любимец на Кустурица. Той играе в култовите ленти на прочутия режисьор „Баща в командировка” и „Ъндърграунд както и в последния филм на Данис Танович „Ад”. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” ще има специална премиера на 12-ия международен София Филм Фест на 14 март в зала 1 на НДК. Става дума за най-амбициозния български кинопроект след 1989 г., копродукция на 4 държави – България, Германия, Словения и Унгария. Идеята е подкрепена от „Евроимаж“, 5 национални и регионални фонда, Националния филмов център, Българската национална телевизия, както и от програмата МЕДИА и Югоизточната европейска филмова мрежа. Участието на звездата Мики Манойлович е емблематично за българското кино и връща славата му от 70-те и 80-те години, категорична е Людмила Чешмеджиева. Люси, с какво те омагьоса Мики Манойлович, докато снимахте “Светът е голям”? - Голямо предизвикателство е не само да играеш с Мики, но и да ти бъде мъж във филма. Мики е старейшината в къщата, бай Дан, аз, неговата съпруга баба Сладка. Около неговата колоритна фигура се върти цялото действие. Той е страхотен чаровник! С удивително чувство за хумор и несравнимо кавалерство. Разбирахме се чудесно – той на сръбски, ние, на български. Освен това по време на снимките той се държа като истински джентълмен – правеше всичко възможно жените да се чувстват уютно, работата им да е по-лека.. Младият актьор Карло Любек, който работи в Германия, но е от хърватски произход, също направи блестяща роля . И двамата чудесно се разбираха с българското попълнение в екипа -- Христо Мутафчиев, Ани Пападопулу, , Николай Урумов, Зуека, Стефан Вълдобрев, Павел Попандов, Георги Кадурин.. Говориш много ентусиазирано вероятно не само заради Мики. Какво ти дава основание да вярваш, че “Светът е голям” ще се хареса на публиката? - Интуицията, изградена с годините. Още на кастинга се създаде една топла, много уютна атмосфера. Тя ми напомни първия филм, в който се снимах преди повече от 40 години - “А бяхме млади”. Още от първите прожекции той се превърна в хит, а и до днес остана като образец на младото българско кино.. От първия снимачен ден на “А бяхме млади” страстно заобичах ролята си, сакатото момиче Веска, макар че първоначално бях ангажирана да играя главната героиня Цвета. Същото се случи и с героинята ми от “Светът е голям”, баба Сладка – възприех я като писана специално за мен. Мисля, че това особено усещане се дължи и на режисьорския подход на Стефан Командарев към актьорите. Всички бяхме страшно увлечени в работата си. Филмът бе заснет на един дъх – само за два месеца, през пролетта на 2007 година. Снимахме в карловското село Соколица, където баба Сладка посреща накрая цялата си фамилия. . Как оценяваш литературния първоизточник на филма – едноименния роман на писателя Илия Троянов, който живее в чужбина? - Страшно трудно се сдобих с книгата, издадена на български през 1997 година. По книжарниците я няма, по антикварите въобще не се намира. Най-накрая един приятел ми я снима на ксерокс. Романът се чете на един дъх. Илия Троянов разказва лични преживявания – на 6-годишна възраст той емигрира от България заедно с родителите си и преживява всички сътресения на емигрантския живот. Голяма част от тях са намерили място и в “Светът е голям”. Книгата е отличена с четири литературни награди в Германия, между които на литературния конкурс „Ингеборг Бахман“ и на издателство „Бертелсман“. Научих, че на един от конкурсите Троянов се състезава със 761 други кандидати. През 2006 г. той печели най-престижната награда за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата с романа „Събирачът на светове”, а критиката го определя като космополит, който не е изгубил българската си идентичност. Именно затова интересът към неговото творчество е много голям – превеждан е в Испания, Франция, Норвегия, Полша. Любопитното е, че сценаристите не са се придържали строго към романа, а са внесли разнопосочност в сюжетните линии. А духът на произведението се е запазил непокътнат. Напоследък като че ли надеждите ни за атрактивен български филм не се сбъдват. Ще се появи ли шедьовър от рода на “Крадецът на праскови” или “Козият рог”? - Това никой не може да го предвиди. Но появата на проекти от рода на „Светът е голям“ е надежда за възраждане на родното кино. Сюжетът ни връща в годините на социализма Сюжетът на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” ни връща в 1976 г. Тогава в малък планински град се ражда Алекс (в ролята Благовест Мутафчиев), а в същото време дядо му – местният цар на таблата Бай Дан (Мики Манойлович), печели поредната игра в кафенето на града. Трийсет години по-късно Бай Дан среща внука си (в ролята на порасналия Алекс е немецът от хърватски произход Карло Любек) в Германия, където той се възстановя в болница от тежка катастрофа, отнела живота на родителите му и неговата собствена памет. Разкривайки му тайните на таблата, възрастният човек повежда Алекс в духовно завръщане към миналото. Алекс и Бай Дан предприемат пътуване обратно към България, изпълнено с носталгия и хумор. Пътят ги води в малко българско градче, където кафенето и вечната игра на табла ще разкрият на Алекс истината за миналото и настоящето не само на родното му място, но и на него самия..... Стефан Командарев открива романа на Троянов през 2000 г. и решава да го превърне във филм. Режисьорът е и един от сценаристите на новата лента. Продуценти са Стефан Китанов, легендарният Карл Баумгартнер (продуцирал филми на Емир Кустурица, Джим Джармуш, Ким Ки Дук, Джани Амелио, Пан Налин, Чен Кайге и много други), Танасис Каратанос, Даниел Хочевар и Андраш Мухи.

Станете почитател на Класа