Британски кинофест пуска корени у нас

Стереотипи се разчупват трудно. Но българските представители на британския ежемесечен фестивал за късометражно кино „Фючършортс” успешно го правят у нас. Преди броени дни те излъчиха в бар „Хамбара“ селекция от най-добрите късометражни филми за 2007-а. Между тях „Паякът“ , „Фланелка“ и „Аз не съм Ван Гог“ - удивително кратки нелепи истории, претворени по странен начин от британски режисьори. На 14 февруари, навръх Свети Валентин, в Червената къща организаторите имат намерение да покажат кратки ленти с любовно съдържание.
Васил Загоров Стереотипи се разчупват трудно. Но българските представители на британския ежемесечен фестивал за късометражно кино „Фючършортс” успешно го правят у нас. Преди броени дни те излъчиха в бар „Хамбара“ селекция от най-добрите късометражни филми за 2007-а. Между тях „Паякът“ , „Фланелка“ и „Аз не съм Ван Гог“ - удивително кратки нелепи истории, претворени по странен начин от британски режисьори. На 14 февруари, навръх Свети Валентин, в Червената къща организаторите имат намерение да покажат кратки ленти с любовно съдържание. „Фючършортс“ е у нас по-малко от година, а вече има своя публика, която не пропуска прожекциите. Кинематографичното събитие стартира в Англия през 2003-та. Негов идеен организатор и изпълнителен директор е Фабиен Регал. Отчитайки мимолетността на зрителския контакт с филмите, които се прожектират по различни фестивали, той решава да ги завърти отново по различни места. Прави го в Лондон, но много скоро идеята се прехвърля в други градове на Острова. Включват се и други страни. След Франция интерес проявяват Италия, Норвегия, Русия – общо 23 страни. За кратко време идеята прониква в Азия и Африка. Наред с Кения и Казахстан скоро ще започнат прожекции и в Тайван. Според организаторката Виктория Книш, интересът в България постоянно нараства. Виктория, Симеон и Георги организират прожекции на късометражни филми, селектирани в Англия. Тримата ентусиасти са поели цялата организация от а до я - превеждат, субтитрират, уговарят места за прожекции, печатат и раздават флаери, общуват с други фенове на късометражното кино. „Места за прожекция се намират по-лесно, защото към културните новости у нас има голям интерес. На някои прожекции хората седят и по земята. В „Дома на киното“ ни подадоха ръка, защото проектът им се стори интересен. Екипът там се оказа готин и отзивчив и най-вече отворен за алтернативно кино“, казва Виктория. „Фючършортс“ до броени дни отива в Пловдив, Велико Търново и Благоевград. Варненското артсдружение „Перде” също успя да организира една прожекция в морската ни столица. Макар и да не е мероприятие с награден фонд, фестивалът е идеална възможност за изявата на млади творци. Една от целите на българския клон, наред с разпространението на чужди филми, е да открива и изпраща в Лондон работите на български творци. Благодарение на „Фючършортс“ у нас са излъчени няколко яки родни късометражни филма, като „Наказание” и „Хюмън флукс”. Изживяването по време на 60-70-минутната прожекция е невероятно. Кратките взаимно свързани истории дават много посоки за размисъл и човек си тръгва емоционално впечатлен и естетически наситен. Това е идеята на „Фючършорт” - да подбира лентите по определена тематика и да ги излъчва на подходящи за основната линия места. Така например в Англия преди време са направили прожекцията в басейн, а всички показани продукции са били на тема вода. Това е и най-голямата пречка на родния „Фючършортс“, който все още се бори със стереотипите за гледане на кино у нас. Късометражниците се опитват да наложат като сцена на алтернативното кино алтернативни места за излъчване. Те мислят, че между филмът и зрителската среда имат емоционална връзка, която създава комфорт, а не пречи на възприемането.

Станете почитател на Класа