Тази експозиция представя четирима млади български художници, които живеят във Виена. Това са Ив Тошайн, Коста Тонев, Красимира Великова и Светозара Александрова. Организаторите на изложбата явно са имали за цел да отдадат нужното внимание на характерната за младото поколение тенденция, която се изразява в активно търсачество на нови изразни средства. Въпреки че четиримата общуват в естетическите си предпочитания като група, всеки от тях държи на индивидуалното като акцент и позиция. Затова в галерията „Райко Алексиев“ на ул.“Раковски“ ясно различаваме четири различни позиции в областта на живописта и рисунката. Ив Тошайн, Коста Тонев, Красимира Великова и Светозара Александрова са получили класическа си рисуваческа основа у нас. Участвали са в поколенческата конфронтация, в изобразителната полемика между “старата школа” и “новите виждания”. Затова в работите им едновременно и синтезирано живеят овладените технически умения и академизмът на някогашната източноевропейска школа и съвременната европейска художествена теория и практика. Творбите и на четиримата могат да се приемат за провокативни, обединителната им насока дори ще предизвика смущение у по-нормативните ценители, но това е, защото у нас този тип рефлексии са слабо застъпени от 1989 г. насам. И днес трудно бихме могли да кажем, че развитието на българското визуално изкуство „върви“ с еднаква сила, че откритията на днешната живопис вървят под ръка с тези на българската рисунка. Но и без нашето одобрение или неодобрение, вече е безспорен факт преоткриването на фигуративната живопис в световен мащаб. Източна Европа не прави изключение от това. Поради което четиримата художниците са част от глобалния процес – те са напълно освободени от колективното, хорово изговаряне на своите разбирания и упорито – буква по буква – разчитат своя личен творчески език. Може би острата им болезненост към идеологемите и ужаса от тълпата ги кара донякъде да се пашкулизират, може би отстояването на „Аз-а“ ги прави малко по-самотни от нужното, но всъщност доброволната им самопроверка допринася да бъдат по-самостойни и самопознавателни. Най-ценното е, че чрез бунтовната си визуалност и четиримата правят безпощаден естетически коментар на обществото, което днес се простира от бившата Източна Германия и Полша до България, и обратно през Унгария, Чехия и Словакия. Където в зелените поля на младите демокрации изкласяват новите цветни енергии на освободената оригиналност, заобиколени от житното множество, което се осъществява чрез класните стаи на пшеничния клас. Паралелната тенденция надига глава и тук, и всеки може да я усети, ако има очи и дух да вникне в картините на най-младото поколение родни художници.