Румен Леонидов Честито Рождество Христово, уважаеми читателю. Може да си набожен, може и да не си, да си атеист, агностик или само суеверен, това не е най-важно. Както обичаше да повтаря писателят Йордан Радичков – няма значение дали има бог или няма. Важно е да живеем така, сякаш той съществува. Дните след Коледа, преди Нова година и чак до Йордановден в нашия фолклор са известни като мръсни, погани, некръстни дни. През тези 12 нощи се явява караконджото и други зли и нечисти сили, които непрекъснато се мъчат да напакостят на хората. През това време сила на злото са неуязвими, не са подвластни на Божията сила, защото Младия Бог все още не е кръстен. Затова е желателно да не се излиза навън нощно време, от полунощ до първи петли. Жените трябва да бодърстват до първи петли и да поддържат буен огън в огнището, за да не влязат нечестивците през комина. Не се препоръчва да се правят късни седянки, забранено е да се пие вода нощно време, защото и тя не е кръстена. Мъж и жена не трябва да се „събират“ през този период, защото заченатото дете ще вижда вампири и ще стане лош човек. Като предпазно средство срещу всякакви караконджовци открай време се употребява чесънът. Може да го използвате, като го зашиете на тайно място в дрехата си. Вестник „Класа“ ви предлага още един изпитан, по-съвременен начин да се опазите от злото в себе си и около себе си - да зарежете замалко компютъра и телевизиите и да вземете да препрочетете словото Радичково. Знае се, че то има силата да ви направи по детски чисти, да ви пречисти, да ви даде усет за новородена любов, да ви върне надеждата, че доброто ще вземи връх над лошото, че вярата в приказките е по-потребна за душата ви, отколкото всекидневните трохи на материалното. Тези празнични дни на книжния пазар отново се появиха две много стари, но вълшебни книжки за малки и за възрастни деца, чиито автор е добрият вълшебник Йордан Радичков. По света го наричат още българския Екзюпери, защото неговите текстове са с доказани лечебни качества, имат свойството да разпръскват и да пъдят мрака, като го довеждат до пълна паника, да подмладяват човеците, да ги умъдряват и подобряват. Затова „Ние, врабчетата“ са преведени на около 100 и нещо езика, а „Малките жабешки истории“ - на малко по-малко от 100 говора и наречия. Народите четат Радичков по всяко време на годината, но ние най-вече разлистваме книжиците му по Коледа, по Нова година и през целия януари – любимия месец на маестрото. Нека заедно се докоснем до крехката светлината на Неговото Слово и да го допуснем пак да озари и последното кътче на сърцето ни! „Малки жабешки истории“, изд. „Д-р Иван Богоров“, дизайн и илйстраци Виктор Вертер Паунов, 68 стр., цена 7,90 лв. Кой кой е в блатото? Йордан Радичков От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата. Подир жабата се нареждат поповите лъжички. Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели – водните бълхи. Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност – спи ли нощем, или не спи. Тъй като самата водомерка на въпроса спи ли, или не – отговоря „Знам ли!“ Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, а най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам! Тя самата, разбира се, знае, но не казва. Подир водомерката идва водният бръмбар калайджийче. Освен че развива шеметна скорост, той се движи по съвсем оригинален начин по водата, като прави кръгове, дъги и спирали. Тоест – върти се по водата като някой калайджия, когато калайдисва съдове. Оттам е дошло и името му – калайджийче. Докато се движи вихрено по водата, калайджийчето поздрявява срещнатите или настигнатите от него по следния оригинален начин: „Добро утро, добър ден и добър вечер!“ На този негов поздрав всеки му отговаря различно, но и мнозина изпадат в недоумение как да отговорят. Подир калайджийчето идва гърбоплавкатка. Наричат я гърбоплавка, понеже плува по гръб. То може ли човек да посвети целия си живот на това да се чеше по корема!... Някои ще кажат, че не може, обаче като гледаме гърбоплавката как се чеше, изглежда, че може! Подир гърбоплавката ще споменем водната богомолка, която постоянно се моли на бога. Толкова е набожна, че няма къде повече! Подир водната богомолка идва бръмбарът плавач. Подир плавача ще споменем нилската водоплавка. Подир нилската водоплавка ще споменем водната змия. Подир водната змия – орела блатар. Подир блатара – речния рак. Подир речния рак – рибата щука. Подир рибата щука иде водният плъх. Подир водния плъх е ред на водното конче. Подир водното конче ще споменем водния вампир. А, тъкмо стана дума за водния вампир, за да ви кажа, че е много мързелив. Нито една буква не знае от азбуката. Научил е само препинателните знаци и казва, че му стигат, за да е грамотен. Обича водна леща, а когато покрай него мине бръмбарът калайджийче и най-учтиво го поздрави с думите: „Добро утро, добър ден и добър вечер!“- водният вампир му отговаря, без да спира да мляска с уста: - Здрасти! Няма обноски! Но е добродушен. Подир водния вампир ще споменем кокилобегача. Където и да ходи, каквото и да прави, той не се отделя от свиете кокили. Като го попитат защо навсякъде ходи с кокили, отговаря: “Ами защото не обичам да ходя пеша!“ Подир кокилобегача ще поставим блатната костенурка. Тя обича да излиза на брега и да слуша как жабите и блатото се разпяват. Музикална е. Никак не е случайно, изглежда, че древният бог Хермес, само няколко часа след раждането си, изобретил лирата, като опънал струни върху корубата на костенурка. Подир водната костенурка ще споменем водния бик. Той не е чак толкова музикален, колкото е музикална водната костенурка, но също обича да стои сред блатните тръстики и да слуша песните на жабите. От време на време се въодушевява и започва да мучи като бик. От това е дошло името му. Подир водния бик идва дивата зеленоглава патица. Пролетно време тя се преоблича – сменя перата си. Затова се крие в тръстиките – да не я видят гола. То и не е никак кавалерско да се гледа как една патица се преоблича. Подир дивата патица ще споменем зеленоногата водна кокошка. Ето, сами виждате колко много народ живее в блатото и колко е пренаселено. Никой обаче никому не пречи, защото всичко в него е чудесно подредено. Има само една млада жаба, която се заканва, че като се замогне, щяла да си купи велосипед и да внесе с него пълна бъркотия в блатото. Старите жаби мърморят неодобрително: „А, велосипед!... На цялата ни навалица тука остана само някой да тръгне и с велосипед!“ Не вярвам младата жаба да изпълни заканата си. „Ние, врабчетата“, текст и рисунка от Йордан Радичков, изд. „Д-р Иван Богоров“, 140 стр., цена 6,90 лв.