Елиана Митова Столичният площад „Славейков“ със слепите музиканти е герой в последната пиеса на актрисата Анна Петрова („Видело“, „Мръсницата“, „Кажи здравей на татко“), озаглавена провокативно „Целуни ме!“ Постановчикът Славчо Пеев, режисьорът Йонко Цонев и сценографката Невена Кавалджиева възкресяват в Театър “София“ книжното тържище заедно с паметника на баща и син Славейкови. Двамата достолепни поети послушно се омитат от собствената си пейка, барабар с акордеониста, прогонени от гамен или мутра, който не може да търпи нито книгите, нито музиката. Късчето живот от София оживява по неповторим начин на сцената, а актьорският екип се кефи и от диалога, и от ситуациите. „Странно човече е тази наша колежка Анна Петрова! Хем усеща битието, хем го пресъздава и просто, и атрактивно. Диалозите сами се лепят за устата на артистите, а мизансценът идва почти без режисура. Истинско удоволствие е да поставяш такава пиеса. Заедно с актьорите сме много щастливи, че играем живота от днес – не от вчера, не от утре! Зрителите ще разпознаят себе си и ще се забавляват заедно с нас. Ще има и смях, и сълзи“, разказва пред „Класа“ Славчо Пеев. „Целуни ме!“ е особена комедия, която поражда умиление, размисъл и тъга. Съвременно семейство се готви да честити рождения ден на престарялата си баба. Всички обещават, че лично ще занесат подарък на старицата, която вече трудно излиза от къщи. Но забързан във всекидневието, никой не сколасва да уважи празника. Двама великолепни актьори – Лилия Маравиля и Пламен Манасиев, се превъплъщават в шест последователни епизода в образите на герои от 25- до 80-годишна възраст. Преобличат се светкавично, а майсторският грим и атрактивните костюми ги подмладяват или състаряват с по 10- 20 - 30 години. „Животът тече покрай нас незабелязано. Често не си даваме сметка, че щастието се крие в съвсем обикновените неща. В едно кафе на пл. „Славейков“ или в една любима книга. „Целуни ме!“ подсказва как да усещаме и да ценим редките щастливи мигове в живота ни“, казва Пламен Манасиев. „Имам чувството, че пресъздавам на сцената битието на мои близки хора. Интимна, съкровена пиеса, за която дълго мечтаех“, допълва Лилия Маравиля. Песента „Какво си, любов“ на Юри Ступел е визитна картичка на спектакъла, и напомня най-хубавите хитове на автора от 80-те години. От сцената звучи жива музика – Бончо Бонев свири на цигулка със замаха на легендарния джаз музикант Стефан Грапели, а Димитър Тишев – на акордеон. Постановчикът е категоричен, че и най-добрият аудиозапис не може да замени въздействието на живото музикално изпълнение. „Целуни ме!“ вижда бял свят благодарение на театър „Барбуков“, който е продуцент на постановката. „Имахме пари за всичко, от нищо не сме спестявали! Работихме като бели хора в белите страни. Дано по-често попадаме на такива спонсори!“, хвали се Славчо Пеев. Премиерните представления са на 27 и 28 декември – двата работни дни между Коледа и Нова година. Постановъчният екип съзнателно е подбрал тези датите, за да разнежи сърцата на театралните фенове между празниците.