Румен Леонидов Тазгодишната награда „Хеликон“ трябваше, както повелява традицията, да бъде обявена и тържествено връчена на 4 декември. Но събитието бе отложено за 19-и, което веднага даде повод за съмнения, че журито не е могло да стигне до единомислие и единодействие. След като Любомир Левчев, Деян Енев, Амелия Личева и Ангел Игов подариха литературната награда „Вик“ и 10-те български бона към нея на Георги Тенев заради неговия непрочитаем постмодерен роман „Партиен Дом“, идва редът на Георги Борисов, Владимир Трендафилов, Милена Кирова, Галина Спасова и Йордан Ефтимов да се изложат. Или пък да не се изложат – всичко зависи дали техните литературни мании, вкусови пристрастия и приятелски съображения ще отстъпят пред обективната действителност. Случаят с Тенев е малко по-специфичен. Той водещ на предаването „Библиотека“ по БНТ и всеки автор, член на всяко жури, е съвсем естествено да си има едно на ум. Да се опасява, че ако не гласува правилно, следващата му нова книга никога няма да се появи в ефира на единственото специализирано визуално издание за книги. При това БНТ има пълен национален обхват и всеки пишещ у нас разчита единствено на безплатната реклама по телевизията, която може да му продаде книжнината. За разлика от мен, мнозина не харесват направата на „Библиотека“, но в него Георги Тенев определено си е на мястото. Друг е въпросът, че мястото му не е между днешните водещи и награждавани родни писатели, защото отдавна е казано: „Всеки е бездарен до доказване на противното!“ Като прибавим и факта, че журналистката от БНТ Евгения Атанасова е семейната половинка на Георги Тенев и тя като водеща на „Вижте кой“ би могла всяка събота да дава заслужена изява на българската интелектуална промисъл и нейните видни от само себе си стожери, за което те от своя страна мрат, кръгът от от конфликт на интереси се щраква като вълчи капан. Кандидат-писателят Тенев трябваше да прояви характер, който едва ли го има, и сам да се откаже от състезанието за „Вик“, за да не го обвиняват в небивали помисли и греховни намерения. Но той не постъпи мъжки. Така постъпи обаче една стопроцентова жена – доказаната писателка Кристин Димитрова, чийто роман „Сабазий“ тази година бе номиниран за „Хеликон“, но тя си направи тотален самоотвод заради лицето Владо Трендафилов. Той, освен че е безкомпромисен литератор и водещ англицист, се явява и не само член на журито, но и съвсем законен съпруг на самата Димитрова. Само за сведение - идеята за написването на „Сабазий“ вече бе спечелила конкурса за българско участие в международния проект „Митовете“, иницииран от шотландското издателство Canongate. И тази дреболия нямаше как да не се приеме от журиращите като бонус, на фона на все още продължаващата литературна самота сред старите страните в ЕС. Наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза през 2002 г. отнесе Алек Попов за книгата "Ниво за напреднали“. През 2003 г. за победител бе обявен драматургът Константин Илиев, който уби конкуренцията с мемоарния си роман "Поражението“. Останалите заглавия бяха „Бивалици“ на Вера Мутафчиева, „Смъртта е за предпочитане“ на Христо Карастоянов, „Разруха“ на Владимир Зарев, „Когато бях вълк, а после цвете“ на Иван Голев, „Луи Армстронг в страната на славеите“ на Атанас Славов, „Обществен еXperiment“ на Мартин Карбовски, „Девети“ на Анчо Калоянов, и „Тъмната страна на живота“ на Атанас Стойчев. През 2004 г. лидер е Деян Енев с книгата си "Господи, помилуй". Отпадат "Феродо" на Димитър Шумналиев, „Любов и смърт под кривите круши" на Кристин Димитрова, "Сбогом, Шанхай" на Анжел Вагенщайн; "Весела книга за българския народ" на Георги Данаилов, "Ох, лю/бо/в" на Иван Голев, "Приключенията на един пешеходец" на Ясен Антов; "Среща преди потопа" на Здравко Попов и "Стъклената река" на Емил Андреев. След бурни спорове през 2005 г. журито награди Виктор Пасков за романа „Аутопсия на една любов“ в конкуренцията на „Дани“ на Иван Голев, „Никога не бъди нещастен“ на Радослав Парушев, „12 приказки от Белегаст“ на Богдан Русев, „Бейби Лъжкиньо. Тъмни разкази“ на Мария Станкова, Hash Oil на Момчил Николов, „Последствия“ на Христо Карастоянов, „Записки на конформиста“ на Симеон Хаджикосев и „Не/Бивалици“ на Вера Мутафчиева. Миналата година наградата неочаквано отиде при 32-годишната Елена Алексиева, която не участва с нов роман, а със сборник разкази. Тя получи статуетка на бронзов орел, дело на скулптора писател Евгений Кузманов и 2000 лева за книгата си "Читателска група 31". Тазгодишните номинации потвърждават засиленото внимание към прозата, написана от жени. Прави впечатление, че цели пет от общо 12 книги са написани от писателки (виж текста на Й. Ефтимов). Може би защото проф. Кирова, освен изявен литературовед, е и водещ феминист, докато в мъжката част от журито няма нито един сексист.