Документалният филм, дело на испански екип, проследява урбанистичните идеи на емблематичния творец, които надхвърлиха и времето, и пространството. „Колко тежи Райхстагът, мистър Фостър?“ - питат провокативно авторите на филма. Архитектът отговаря не по-малко провокативно, със закачка и чувство за хумор. Филмът е поредица от шеметни кадри – пейзажи, самолетни полети, строежи. Ето ги и другите деца на Фостър – гигантското летище на Пекин, виадуктите във Франция, бизнес сградите в родината му. Норберто Лопес, един от създателите на филма, твърди, че идеята е била архитектурата да бъде уловена така, както никога досега. Самият герой се появява в родния Манчестър, за да покаже корените си и за да разкрие пред зрителите страстта, която ще го поддържа в кондиция до края на дните му – архитектурата. . „Не съм артист, затова говоря естествено и просто. Животът е по-силен от сцената и екрана. Животът е архитектура“, казва Норман Фостър. Зад цялото великолепие от кадри безспорно стои продуцентът Елена Очоа, испанката, която може би най-добре разбира гения Фостър – по простата причина, че е негова съпруга и е съпреживяла възхода му от А до Я.
Фостър признава, че ще продължи да работи до последния си дъх, макар че трудно е понесъл заболяването от рак, което го мъчи трета година. Днес той ще участва в кръгла маса на Берлинале, където ще бъдат обсъждани проблемите на съвременното кино.

- Начин на живот. Архитектурата е съвързана с всичко – природата, земята, луната, слънцето.
- Как си представяте града на бъдещето?
- Няма да е само един. В модерния град основното е мобилността. Така ще бъде и занапред, но мобилността няма да се свързва непременно с колите. И това ще повлияе върху самата структура на градовете.
- За какъв модел на град говорите?
- Не мисля за градовете в развитите страни. А за онези, които ще бъдат построени тепърва, градовете, които предстоят да се родят.
- Ще свърши ли кризата в архитектурата?
- Кризата те заставя да правиш повече с по-малко средства. Най- хубавите проекти се раждат в условия на криза. Например един от моите най-ценни проекти бе реализиран в Сиера Леоне – става дума за училище, построено в една от най-бедните страни в света.
- Настаниха ви недалече от Райхстага. Събуждате се и го виждате. Какво си мислите?
- Поглеждам го и си казвам: „Не е много лошо“.