Мястото и ролята на Гео Милев в българската поезия са особени. Двадесетте години на миналия век са своеобразен национален, социален и духовен Рубикон за българското общество. Гео Милев е една от най-ярките личности, в чиято собствена съдба и творчество намира отражение изключително драматичното и преломно време. Отива си една епоха, която носи огъня на възрожденския български дух, отиват си и духовните водачи на нацията, които са и носители на този възрожденски морал – Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев. Съкрушени са и последните надежди за постигането на националния идеал за обединена България, идеал, който осмисля живота и творчеството не само на споменатите автори, но и на две поколения българи след Освобождението от турско робство. Заветите на националреволюционерите са напълно забравени и изоставени, хоругвите на националната чест са стъпкани и опозорени. В живота на българското общество нахлува нещо страшно и зловещо – започва епохата на вътрешнонационалния разлом, на противопоставянето брат против брата, на политическата конфронтация и партизанщина. Трагичните събития от 1923-1925 година бележат върха на безумието – една част от народа се противопоставя на друга част. Българското общество вече е непоправимо разделено. Това разделение и противопоставяне продължава, както виждаме, до края на века и няма никакви изгледи да не продължи и в началото на XXI век.
Тъкмо тази особеност на времето от 20-те години, тъкмо специфичните социални (естествено, и художествено-естетически, и интелектуални) негови отражения улавя гениалният дух на Гео Милев. В такъв план невъзможно би било да си представим българската литература през 20-те години без гигантската интегрална културна фигура на поета, както е невъзможно да разберем редица от по-сетнешните развойни тенденции в българската литература, критика (музикална, литературна и театрална) без автора на „Железният пръстен“ и „Иконите спят“, на „Септември“ и „Ад“. Като поет Гео Милев е важен за нас и с още едно изключително качество – хармонията между талант, национална отговорност и граждански морал. Подобно на Ботев, Яворов, Пенчо Славейков, Дебелянов, Вапцаров и Гео Милев въпреки изключителната си вътрешна противоречивост е удивително последователен и единен в преследването на главната цел – разгръщането на собствената поетическа и естетическа енергия като своеобразно отражение на националната драма. Ето защо Гео Милев свети в пантеона на голямата българска поезия с ослепително ярка и благородна светлина.
Най-четени статии:
-
Сега, когато съветските, британските и американските войски принудиха армията на…
-
Това никога не се е случвало преди: Владимир Путин свика…
-
След като Русия два пъти обяви кратко примирие, западните „миротворци“…
-
Очевидно прекратяването на огъня не важи за Сумската област, откъдето…
-
Руският президент Владимир Путин предложи преки преговори за мир с…
-
Русия не е готова за сключване на мирно споразумение с…
-
Година след ожесточените боеве в Харковска област, град Волчанск е…
-
Лидерът на Северна Корея Ким Чен Ун се подигра с…
-
Преместването на руските бомбардировачи в Сибир показва загриженост на фона…
-
Лидерите на Обединеното кралство, Франция, Германия и Полша предупредиха Владимир…
от нета
-
Хороскоп от astrohoroscope.info Овен Денят Ви приканва…
-
98-годишният Кен Търнър, ветеран от Втората световна война, се завърна…
-
Летните горещини са идеалното време за мъжки къси панталони, а…
-
Лягането с празен стомах може да изглежда като безобидна или…
-
Преди десетилетие светът беше запленен от поразителните сини очи и…
-
Година след раждането на дъщеричката им Борислава Николай Михайлов и…
-
Картината на Фердинанд Валдмюлер „Очакваният“, нарисувана преди повече от 160…
-
Истинската елегантност не винаги крещи за себе си, а луксът…
-
Жителка на столичния квартал „Манастирски ливади“ отправи тревожен сигнал в…
-
Фолкпевицата Мария май трудно може да остане сама или поне…