През почивните дни Регионалният исторически музей във Враца е домакин на престижна международна конференция, организирана от Института по тракийска археология "Проф. Александър Фол". В научния форум участват изследователи от Германия, Белгия, Гърция, Румъния и България.
Наименованието на конференцията е "Преосмисляне на златото, среброто и властта", а домакинството на врачанския музей е свързано с годишните от откриването на двете значими тракийски съкровища, които се съхраняват в музея.
Тази година се навършват 60 години от намирането на златното съкровище от Могиланската могила в центъра на Враца и 40 години от находката в село Рогозен. Тя остава и до днес най-богатото тракийско съкровище, откривано по българските земи.
Рогозенското съкровище представлява ритуален сервиз от 165 съда от сребро и позлата, притежание на местни тракийски владетели. Династичната колекция продължава да поставя загадки пред изследователите и почуда за посетителите на музея и любителите на историята. Не по-малко изненадващ е и начинът, по който находката е намерена.
Мимолетните противоречия на нашето време, свързани с откриването на най-богатото тракийско съкровище, потъват в значимостта му за изследователи и любители на историята. До намирането му от земите на траките на учените са били известни само 50 фиали и 18 кани.
В Рогозен находката е от 108 фиали и 54 кани, изработени от сребро и позлата. Съкровището е събирано от няколко поколения местни тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и представлява семеен сервиз на една династия. Чрез великолепието на съдовете владетелите са демонстрирали своето богатство и власт.
"Грънците" от Рогозен се оказват част от най-голямото тракийско съкровище, откривано по българските земи. Разказът за разкриването на една от най-мащабните археологически находки у нас продължава директорът на регионалния исторически музей във Враца Георги Ганецовски.
Как е трупано съкровище от такъв мащаб, как е използвано и защо, в крайна сметка, се е наложило да бъде изоставено и заровено - тези въпроси и до днес са ключови за тракологията.
Редица загадки за света, бита, уменията и вярванията на траките поставят и техниката на изработка на съдовете и сцените и надписите по тях, сподели още директорът на РИМ - Враца Георги Ганецовски.
