Разговор с японския барабанист, перкусионист, композитор и импровизатор Масацугу Хатори, който остава в София и днес за извънреден концерт по покана на „Аларма Пънк Джаз“

Масацугу Хатори (род. 1979) е от Нагоя, а музикалното си образование завършва в Токио. На българската публика е познат от турнето си от 2023 г. заедно с пианиста Момчил Атанасов (Open Source Trio), a тези дни определено е събитието на седмицата в областта на независимата музика на софийска и пловдивска територия. В понеделник той изнесе концерт в Зала „Сингълс“ на НДК заедно с френското дуо Cantenac Dagar. Вчера соловият му пърформънс беше в пловдивското Bee Bop Café, където накрая импровизира на сцената задно с Живко Братанов от Space Trio на „Фендър Роудс“. А довечера е извънредният му концерт в „Габа Бар“ – отново соло за барабани, малко вибрафонче и електронни устройства. Концертът ще е в два сета, а на втория като специален гост към него ще се присъедини трети любим български пианист от новото поколение – Димитър Горчаков.

През годините Масацугу сан е свирил на различни сешъни с колоси на японската импровизирана сцена като Йосуке Ямашита, Акира Саката и Отомо Йошихиде, а участва и в различни групи като джаз-рок триото Zycos, триото на Дайро Суга и проекта „Телепатичен джаз“. Соловата му музика е едновременно авангардна и говореща на по-широк кръг слушатели посредством тихата си емоционална наситеност, която на моменти напомня дори музицирането на австралийското трио The Necks (също поканени в София от „Аларма“ през ноември). Концертът му в „Габа Бар“ на ул. „6 септември“ 44 започва довечера в 21.30 часа, като ще има кутия за свободни дарения, с които организаторите подпомагат европейското му турне.

Да започнем от самото начало. Какъв е пътят ти в джаза и как стигна до България?

Още като студент свирех на много джаз концерти, а от един момент все повече и повече започнах да се ориентирам към фрий джаза. Едновременно с това винаги съм се интересувал и от рок, и от компютърна, електронна музика. А соловия си проект започнах да развивам по време на пандемията от ковид, когато всички бяха ограничени да стоят в къщи. Тогава качвах в Инстаграм видеозаписи, които правех сам, и мнозина музиканти, особено от Европа, започнаха да се свързват с мен, защото ги бяха харесали. Така преди две години направих първото си солово турне в Европа. Тогава имах и няколко концерта в България – солови, но и съвместно с Момчил Атанасов. И тази година също по негово предложение включих България в турнето си.

Освен с Момчил Атанасов през годините имаш интересни срещи на сцената и с други наши любими пианисти, най-големият от които е самият Йосуке Ямашита (род. 1942), който е класик на японския фрий джаз. Разкажи ни за тази знаменателна среща.

Беше преди десет години, свирихме заедно два или три пъти. Най-голямото ни участие заедно беше в едно телевизионно предаване с музика на живо. Дайро Суга, лидерът на тогавашното трио, в което аз участвах, всъщност е ученик на Йосуке Ямашита. Тогава свирехме заедно двете трио формации на сцената. С Йосуке Ямашита беше и друга легенда – Такео Мориама (род. 1945), който живее в моя квартал. И също продължава да е активен и днес (най-новият му албум Tokuzo заедно с триото Arashi на Акира Саката излезе точно преди година, б.а.).

И с други добре познати личности в японската авангардна музика си имал възможност да работиш – с Отомо Йошихиде например. С него как се запознахте?

Този проект беше по-специфичен. Роди се също по време на пандемията. Няколко музиканти трябваше да направим джем сешън от разстояние в реално време. Но по време на това свирене се получаваха времеви разминавания, защото имаше забавяния на онлайн връзката. И като чухме какво е станало, не успяхме извадим нищо добро от него. Тогава решихме да пробваме отново, да спрем звука и всеки от нас да се ръководи само от това, което вижда на екрана – тоест да следи движенията на другите, докато свирят. Без звук. Беше малко като ням филм. Такъв беше този наш проект.

Интересни идеи дават интересните времена. Имаш един по-скорошен албум, вече с други музиканти, без Отомо Йошихиде, нарича се „Телепатичен джаз“. От този начален ням джем сешън ли ти дойде концептуалната идея?

Да, точно от това свирене без звук, когато гледахме само движенията един на друг, беше нещо като телепатия – вдъхновението идва точно от този сешън през пандемията.

Ако се върнем към соловата ти музика, в какво се изразява основната разлика, спрямо проектите ти с други музиканти – в концентрацията, в емоцията, в решенията, които взимаш на момента?

Естествено, соловите концерти са напълно различни от концертите с група, когато има и други участници. Соло изпълнението е като монолог или като разговор със самия себе си. Когато обаче успея да се концентрирам много добре по време на соловото си изпълнение, започвам да усещам, че музиката, която идва от мен, се разпръсква из цялото пространство. Когато успея да постигна това, усещам, че сякаш начева диалог със самата публика. В джаз групата пък – например когато свиря с трио – диалогът е между нас, музикантите на сцената, и много често забравям за публиката, буквално сякаш съм ѝ казал „довиждане“ още в самото начало, и гледам навътре в себе си, за да извадя това, което имам да дам на другите музиканти. Соловите изпълнения ми дават по-голяма откритост към публиката.

Солов пърформанс за ударни инструменти, поне според мен се прави по-трудно. Предполагам, че на пианистите им е далеч по-лесно.

И аз така мисля. Винаги зависи от инструмента, на който свириш. И спрямо него се изразяваш по различен начин и в различен стил.

Когато си в Япония, свириш и на вибрафон, но в Европа пътуваш с едно малко пластинково инструментче с резониращи ПВЦ-тръби, което обаче звучи доста впечатляващо. Каква е историята му?

Това е DIY-вибрафон, саморъчно направен от мен в по-малко размери. Не мога да пренасям същинския вибрафон в самолета и затова създадох една основна конструкция в умален формат, имитирах конструкцията на вибрафона, за да си направя този мъничък инструмент.

Освен с Момчил Атанасов допреди настоящото ти турне в България си свирил и с други български музиканти. Как се запозна с Виктор Бенев – покрай общата ви страст към вибрафона ли?

А, Виктор… с него ме запозна Момчил, който е наш общ приятел. Срещнах се Виктор преди две години в Париж (където той живее, б.а.) и веднага си допаднахме. Още не сме създали нищо заедно на два вибрафона, но може би ще е хубаво в бъдеще да направим нещо такова.

Превод от японски Милица Минева