Имерсивно пространство за дигитално изкуство, първото у нас, отвори врати през септември 2025 г. в София, на ул. „Кузман Шапкарев“ №9.
Новите технологии предлагат шеметно усещане за пълно потапяне, трансформиране на познати пространства, среща с виртуални реалности – всичко това отвъд традиционното изкуство, обясняват създателите на галерия Videnie.
Кога и как дигиталните технологии създават изкуство? Разговаряме с Владислав Илиев, основател на студио Phormatik и съосновател на Videnie.
Той е завършил специалност „Сценичен и филмов дизайн“ в НАТФИЗ и е бил преподавател в НХА в програмата „Дигитални изкуства“. Занимава се с дигитално изкуство и има богат опит в колаборации с театър, съвременен танц и пърформанс. Като креативен директор на студио Phormatik е осъществил няколко самостоятелни изложби и проекти, както и участия в комерсиални продукции.
Кога е създадено българското студио Phormatik и с какво се занимава?
Phormatik е създадено през 2009 г. Студиото работи в пресечната точка между изкуство, технологии и нови медии – създава визуални среди за фестивали, театри, музикални сцени, културни институции и международни събития. Проектите ни са представяни в Париж, Рим, Шенжен, Бохум, Краков, Саламанка и Лил, както и на фестивали за нови медии, 3D мапинг и видеоарт в цяла Европа.
Защо студио като Phormatik – с много успешни международни проекти, се насочва към създаването на галерийно пространство у нас? Как се роди идеята?
С времето осъзнахме, че искаме не просто да създаваме проекти, а да имаме устойчива платформа, в която да развиваме визията си дългосрочно. След участие в различни фестивали за дигитално изкуство и мапинг в Европа видяхме от първо лице какво може да бъде такова пространство – и какъв потенциал носи то за културен диалог и споделено преживяване. В България обаче нямаше подобно място – и идеята за Videnie дойде като естествена следваща стъпка. Не само за нас, но и за бъдещето на съвременното визуално изкуство тук.
Какво представлява процесът по създаване на имерсивно изкуство? Той все още е енигматичен за голяма част от публиката.
Процесът е комплексен и винаги започва с идея, усещане или въпрос, а не с технология. Важно е какво искаш да кажеш и как искаш публиката да се почувства. След това идва концептуалната работа – визуално композиране, 3D моделиране, звуков дизайн, програмиране, сензори, движение, интерактивност. Всичко това се сглобява не в „продукт“, а в преживяване, което се възприема със сетивата, тялото и присъствието.
Какъв е рискът преживяването да си остане чисто комерсиално забавление?
Този риск е реален – особено ако се гони само ефект и зрелище. Имерсивното изкуство лесно може да стане „визуален фон за Instagram“. Затова ние подхождаме със силен фокус върху съдържанието, смисъла и концептуалната работа. За нас технологията е средство, не цел. Videnie ще бъде място, което не създава „спектакъл“, а пространство за размишление, емоция и диалог. Разбира се, преживяването трябва да е достъпно и привлекателно, но без да губи дълбочината си.
Кои артисти имате желание да представите в галерията?
Ще работим както с български артисти, които експериментират с нови медии, така и с международни автори, особено в областите на видеоарта, генеративното изкуство, имерсивния звук и VR. Вече имаме разговори с творци от Германия, Франция, Мексико и Япония, както и с артисти от Балканите, които работят в нишовата сцена на новите медии. За нас е важно съдържанието да бъде състоятелно, естетически прецизно и отворено към диалог с публиката.
Как ще се финансира галерията?
Моделът ни включва приходи от билети и специални събития. Ще развиваме и партньорства с институции, както и ще кандидатстваме по европейски и национални програми за култура и иновации. Също така ще предложим артистични резиденции и програми за бранд колаборации, но само с партньори, които споделят нашата естетика и визия. Балансът между устойчивост и творческа независимост е ключов.
Не мислите ли, че твърде високите цени на билетите ще ви лишат тъкмо от публиката на съвременното изкуство, която, знаем, не е от най-платежоспособните?
Разбираме тази загриженост и сме напълно наясно с профила на публиката на съвременното изкуство. Поддържаме разумни и достъпни цени с отстъпки за ученици, студенти, пенсионери, както и с безплатни дни за образователни посещения. Целта ни е Videnie да бъде приобщаващо, не елитарно пространство. Искаме хората да се чувстват поканени, не изключени – без значение от възраст, професия или доход.
Как смятате да изградите своя публика?
Ще градим публиката с постоянство, откритост и диалог. Не разчитаме само на реклама – искаме хората да се върнат, защото са преживели нещо истинско. Ще работим с училища, университети, млади артисти, общности, ще правим ателиета, обиколки с водач, срещи с артисти. Ще използваме социалните мрежи не само за промоция, а за разказване, за споделяне, за участие.
Заявявате образователни програми – какви ще бъдат акцентите в тях? Кога се очаква да започнат?
Първата ни образователна програма – Videnie KIDS – започва през ноември и ще включва интерактивни изложби и ателиета за деца, където те ще могат да рисуват, да създават движение, да играят с технологиите по смислен начин.
За ученици и студенти ще предлагаме уъркшопи по 3D мапинг, генеративни визуални среди, работа с AI, както и лектории с поканени гости от международната сцена.
На какво ниво според вас е преподаването по дигитални изкуства във висшите училища у нас? Вие сам сте преподавали в НХА.
Има добри преподаватели и малки, но силни програми – но системата е изостанала. Липсват техническа база, съвременни методи и междудисциплинарен подход. Необходима е по-силна връзка между образованието и реалната културна сцена. Студентите трябва да имат достъп до съвременно оборудване, работни формати, актуално съдържание и международни контакти. Ние се надяваме Videnie да бъде точно такъв мост.
В каква посока ще се развива според вас имерсивното изкуство в бъдеще?
Имерсивното изкуство ще става все по-интерактивно, по-лично, по-емоционално. То ще се движи отвъд зрелището – към терапия, образование, социално въздействие, изследване на съзнанието. Ще виждаме повече преживявания, които се адаптират към публиката в реално време, повече мултисетивни инсталации и триизмерно преживяване, каквито ние започнахме с програмата ни за виртуална и смесена реалност. Вярваме, че имерсивното изкуство ще се превърне не в алтернатива, а в равноправна част от съвременния културен език – и България може да бъде част от това, стига да го подкрепим навреме.
Въпросите зададе Людмила Димова
