Той е един от най-известните съвременни артисти в света. Сега негови произведенията може да бъдат видени и в София.
Серията “Императриците” на британския художник Деймиън Хърст ще бъде изложена в галерия Виваком Арт Хол до 25 октомври. Изложбата включва пет гравюри, вдъхновени от реални и митологични исторически фигури и са кръстени са на пет влиятелни жени владетелки - У Дзътиен, Нур Джехан, Теодора, Суико и Тайту Бетул.
Хърст позира до триптиха си „Врата към царството небесно“ (2007) в галерията „Тейт Модърн“ в Лондон, 2012 г.
„Картините „Императриците“ са зашеметяващ спектакъл от цветове и текстури, създаден с помощта на хиляди крила на пеперуда, подредени в сложни калейдоскопични шарки", пише екипът на галерията.
Пеперудите като символ на свободата, живота, смъртта и религията са характерен образ за произведенията на Хърст.
Хърст позира пред фотографи пред произведението си „Невероятното пътуване“ преди предстоящ търг
на произведението „Красота в главата ми завинаги“ в галерия Sotheby's в Лондон, 2008 г.
Хърст е роденпрез 1965 г. в Бристол, Великобритания. Израства в Лийдс и се премества в Лондон в началото на 80-те години. Завършва Голдсмитс Колидж в Лондон. „Мисля, че идеята да бъда художник винаги ми е харесвала“, казва Хърст пред "Гардиън".
През 90-те години той става водеща фигура в движението „Млади британски артисти“ (YBA), а през 1995 г. печели наградата „Търнър“ - една от най-престижните за съвременно изкуство в страната.
Хърст е по-добре познат с провокиращите си инсталации, отколкото с картините си. Една от основните теми в творчеството му е смъртността. Тя е засегната и в най-известните му експонати, които включват животни - акула, овца, крава, съхранявани във формалдехид, и инсталации с живи пеперуди и червеи.
Емблематичното произведение с тигрова акула носи показателното име "Физическата невъзможност на смъртта в съзнанието на живия".
„Хърст обединява наука, религия и философия с визуална сила, често поставяйки под въпрос границите между живот и изкуство", казват още от Виваком Арт Хол. "Той изследва стойността на обектите и пазарната система в света на изкуството, като не се страхува да експериментира с нови технологии и медии“.
С годините той смекчава шок-фактора в изложбите си. По-късните му произведения включват нйа-разнообразни предмети като анатомични модели на човешко тяло, шкафове, пълни с лекарства, както и човешки череп, инкрустиран с диаманти и отлят от платина.
Последният е озаглавен „За любовта на Бога“ и е сред най-скъпите произведения на изкуството.
„Мисля, че в началото с пиенето, купоните и наркотиците се чувствах безсмъртен. Мислех си: „Това ще продължи вечно, нищо не може да ме спре“, казва той през 2021 г. "После – бум – нещо те удря и си мислиш: „Вече не съм там.“ Но все още имам тази склонност да искам да променя света и да се преоткривам.“
Хърст е подлаган и на много критики. През последните две десетилетия е смятан от критици за комерсиален, а новото му изкуство - за разочароващо.
През 2008 г. той извърши нещо необичайно за художник - вместо чрез галерии, продаде свои произведения на търг, от което натрупа голямо състояние. Хърст неколкократно е бил обвиняван в плагиатство, но не е бил осъждан за това.
