В една от последните романтични септемврийски вечери на „Шипка“ 6 се откри впечатляваща изложба със загадъчното наименование „Мештра“.

Изложбата на един обичан от всички нас приятел, когото помним като много добър човек с голямо сърце и когото, въпреки пословичната му скромност, бих си позволил да определя като абсолютен професионалист и изключителен художник.

В един таен и вече изчезнал говор думата „мештра“ означава майстор. А в разцвета на творческия си потенциал, в най-зрелия съзидателен период на своите търсения, след множество експерименти в изкуството, вдъхновен от един заобиколен със загадки езиков, културен и социален феномен, Атанас Гаджев прави своите артистични интерпретации, провокирайки въображението и мислите на зрителя и отдавайки почит към своите предци.

Сега, когато главният герой на това събитие физически не е сред нас, експозицията с ретроспективен характер, подредена в негова памет, представя произведения от почти всички тематични цикли и водещи теми в неговото творчество: „Мештра“ (2009–2015), „Отломки“ (2014), „Възхвала на буквите“ (2013), „Кафка експрес“ (2012), „Лицата на града – не/възможна красота“ (2009), „Стели“ (2006)… в характерното за автора разнообразие от форми, постигнато чрез множество експерименти с техники и материали, с различни пластични маси, глина, шамот, с рисувана керамика, глазури, пигменти, подглазурна живопис, с фактури, колажи, отпечатъци, с фотографски методи, дървопластика, обекти от глина и хартия, колони, релефи, графики, рисунки, видеа… Богатство от изразни средства и послания.

Атанас Гаджев, Форма, 2013 г., фотография Елена Спасова

За изкуствоведа Филип Зидаров „керамичните пластики на Наско действат като следи от археологията на неслучилото се, като доказателство, че творчеството и духовните медитации са мост към трансвременните, транспространствени и трансрационалистични реалности, на които за удобство сме дали името изкуство“.

Или както поетично определя Еми Барух, „произведенията на Атанас Гаджев са спирки във времена на градеж и на разпад. Талантлив ескиз върху преходното платно на сегашното“.

Неотдавна Албена Спасова ни напомни във Фейсбук за нашия приятел и колега и за неговия рожден ден. Да, на 30 юли тази година той трябваше да навърши шейсет и пет, но съдбата, по силата на своя нещастна приумица, в ранната пролет на 2018 някак прибързано отреди да отбелязваме рождените му дни в негово отсъствие. Така осем години вече. И няма как да е различно. Връщане тук няма… А дали Наско ги е празнувал на някое (както обичаме да казваме) по-добро място, дали сега оттам по някакъв начин би могъл да е свидетел на това събитие в негова чест, дали то има някакво значение за него – можем само да гадаем…

Сигурното е, че тази изложба е важна преди всичко за нас! Резултат на организационния потенциал на Албена Спасова, с впечатляващата нестандартна аранжировка в пространственото решение на художника сценограф Петьо Митев (съученик и близък приятел на Наско) и с активното съдействие на Яне Гаджев, синa на Албена и Атанас, който като талантлив млад автор вече успешно и гордо крачи по стъпките на баща си…

фотография Елена Спасова

Важно е и това благотворно усилие на Албена Спасова, в резултат на което като разкошна добавка към експозицията се появиха и две нови книги. Първата е албумът „Мештра“, на който тя е съставител. Издаден от „Лингва франка“, артистично оформен от Радослава Боор, арткаталогът е събрал и документирал значима част от творчеството на Атанас Гаджев. В него са включени както текстове с неговите концепции за най-важните от реализираните художествени проекти, така и искрените и проникновени слова на Филип Зидаров, Еми Барух, Албена Спасова и Моника Попова. Втората книга е естетски изработеното фототипно издание на любопитното филологическо изследване „Мещерският таен говор“ на Зорка Гаджева (1935–2011), майката на Атанас Гаджев, която е записала едни от последните носители на тайния мещерски говор, изследвала блестящо неговите езикови черти, за да го запази и предаде на бъдещето. Със своя труд Зорка Гаджева е вдъхновила сина си, а интересът му към темата е намерил свои видими и невидими проявления в творческите подбуди и в произведенията му, в идеи, втъкани в творби от по-ранен период като стенната живопис на „Въображаемият храм“ в Аладжа манастир (2003) или в по-късни комплексни артистични изяви като мащабната самостоятелна изложба „Мештра“ (2015) в галерия „Индустриална 11“ с представените поредици обекти от глина и хартия, скулптури, рисунки, графики и видеоарт.

Наш дълг е да пазим паметта жива, още повече когато става дума за забележителен художник и харизматична личност. А с тази наша фундаментална човешка особеност да живеем и формулираме, измервайки времето, и с тази наша специфична склонност да правим равносметки на изживяното, най-често като броим изминалите дни, си давам сметка, че познавам Наско от лятото на 2001 г. Тогава случайността ни събра на едно причудливо място в Североизточна Унгария, в селото Тайя от региона на Токай, където по онова време се организираше голям Централноевропейски пленер с участници от граничещите с Унгария държави плюс всичките страни от Балканите. Вдъхновяваща среща, преминала в безкрайни любопитни разговори, безброй приятни мигове, интересни запознанства, разходки в летните горещини след дългите часове, прекарвани в дълбоките прохладни винарски изби, вкопани на няколко нива надолу в пясъчниците… Бяхме щастливи, замаяни от дегустациите, омаяни в магията на плесените, отглеждани с десетилетия по повърхността на влажните тунели, копани още от времето на Наполеон. Дни с много смях, забава, токайско вино и сериозни творчески предизвикателства…

Оттам се е запазило у мен това усещане, че Атанас Гаджев е вдъхновяваща личност, талантлив художник, благ и добронамерен човек, щедро дарен с чувство за хумор и с неповторимо позитивно излъчване. Това впечатление с времето се затвърди и нищо не го промени. За мен той беше един от малцината, с които всяка среща бе удоволствие, а общуването – истинска радост.

Но поводът на нашата среща с Атанас Гаджев в изложбената зала на „Шипка“ 6 има друга, по-голяма цел и по-дълбок смисъл… Често цитирам Николай Майсторов с неговата фраза, че животът е една постоянна загуба и че хората на изкуството са докоснати от божията еманация заради смисъла на онова, за което им е даден шанс да оставят след себе си… Използвам цитата и в контекста на разбирането, че създаването на изкуство е някаква форма на независимост, алтернативна форма на съществуване извън всичко, което животът ни поднася като предизвикателство или възможност за оцеляване. Алтернативно оцеляване чрез създаване на форми, изведени до качествени резултати, изчерпващи смисъла им. Резултат, надживяващ конюнктурата на всекидневното и оставащ извън и над пространствено-времевия континуум.

Тази изложба с ретроспективен характер ни представя Атанас Гаджев като комплексен артист с внушително творчество. Част от експозицията насочва вниманието ни към формообразуването, което художникът сам определя „като изконна и съставна част на творческия процес, проследяващ създаването и трансформирането на една форма в друга, преминаването ѝ в различни състояния; динамиката на изграждане и разпад; на отваряне и затваряне на пространството; движението на материята“. 

фотография Елена Спасова

Една от посоките на неговата пластическа работа е да изследва тектониката, структурирането и възникването на формите. Атанас Гаджев споделя, че за някои от произведенията му „ефектът на светлината и сянката, постигнат чрез композиционната намеса на ажура, наистина е от определящо значение за работата и активно участва в цялостното ѝ пластическо внушение“.

Темата „Отломки“ е вдъхновена от архаичното скулптиране на природните структури, белезите, отпечатъците, фосилите и интерпретира трансформацията на материя, отлагането, формирането на натрупвания върху повърхности и пластове.

„Мештра“ е синтетична изложба, своеобразен съкровен знак на почит от създателя ѝ към предците му. „Мештра“ е предизвикателството към твореца, който чрез артистични интерпретации се опитва да превърне във визуален разказ смисловите понятия „от един изпълнен със загадки езиков, културен и социален феномен“ и да създаде форми и образи, които да провокират въображението ни…

Настоящата „Мештра“ е стъпка по пътя на изпълнението на нашия дълг към паметта на един художник с отговорност, която ние, живите, сме длъжни да поемем към завещаното ни богатство. „Мештра“ е изложбата, която дава възможност да се погледне комплексно на творчеството на Атанас Гаджев, да се възприеме изкуството му в неговата относителна цялост, да се оцени качествената му стойност и да се провери устойчивостта му в игрите на времето.

След преброените дни на тази изложба подвластният на времето спомен за нея донякъде ще бъде съхранен благодарение на албума и възможността по всяко време да го разгръщаме, да се връщаме към смисъла на думите в него и да черпим от тяхната вдъхновяваща сила. От страниците, на които Филип Зидаров е написал нещо много, много хубаво: „Атанас Гаджев е керамик. По-правилно, художник, чийто предпочитан медиум е керамиката. А това е първият сътворен от човека неразрушим материал, съхраняващ безкрайно също както природните елементи и като хроникьор на времето, в което е бил създаден. По тази причина той фиксира, свързва антиподите на категориите време и живот. Онова, в което се изразяват мистичните предопределености в тази мистерия, е, че керамичните обекти приемат и завинаги съхраняват в себе си част от живота на своите създатели“.

А накрая какво друго ни остава, освен да вземем пример от Моника Попова и следвайки финала на топлите ѝ думи, написани в памет на Атанас Гаджев, да се поклоним и ние пред „огромния му талант, мъдрост, скромност, познание и човещина“! С благодарност и отговорност към онова, което ни е завещал!

Любен Генов