„Няма промяна в поведението на „Ливърпул“, заяви коментаторът на техния последен мач. Какво ли искаше да каже?

Дали че шампионите не правят достатъчно, за да се променят, че не се вслушват в съветите, или че са направо непоправими? Нито едното, нито другото, нито третото: коментаторът искаше просто да каже, че играта на „Ливърпул“ си остава непроменена.

Тази подмяна на единствено правилната в случая дума „игра“ с „поведение“ – присъща на коментаторите по всички телевизии – идва от неведението им, че думата „поведение“ е морално-етична категория, която няма нищо общо с начина на игра на един футболист или отбор. Не знам дали това разминаване, което причинява болка на слуха ми, е характерно и за коментара на други видове спорт.

Шумът в ушите отслабва, но не изчезва, когато в същия или друг футболен коментар съм принуден да слушам, че „състезателите“ били уморени, не били във форма и т.н. Състезателите в случая са футболистите, които в най-широк смисъл са наистина състезатели и спортисти. Но в конкретния смисъл на текущия коментар да наричаш футболиста (или шахматиста!) състезател за мен е перверзия, граничеща с атентат срещу езиковия усет и традиция. Неслучайно на езиците на големите футболни нации футболистите са само „футболисти“ или „играчи“, както беше доскоро и на български. Защо тази подмяна дразни слуха? Защото според мен състезатели е редно да бъдат наричани предимно участниците в индивидуалните спортни дисциплини, най-вече лекоатлетическите, но не и в отборните спортове. Един нюанс, който май убягва не само на футболните коментатори, но и на езиковедите.

Слухът ми почти се е възстановил, когато чувам как коментаторът (тук визирам не само футболния коментар) насилва българския си говорен апарат, за да произнесе английското име Lewis / Louis като „Люис“. Излишни усилия, тъй като правилното произношение е Луис, докато изговорът на Louis, в зависимост от регионалните особености, е дублетен –  Луис или Луи (препратка към френските корени на английския език).

Разнобой има и при произношението на две нови имена в Английската висша лига: правилният изговор на името на френския футболист Hugo Ekitiké е Юго Екитике, с ударение върху последната сричка и на двете имена, както повелява френската езикова норма, а това на шведския играч Viktor Gyökeres, е Виктор Йьокерес, доколкото фамилията му е от унгарски произход.

Стоян Гяуров е завършил английска филология в Софийския университет. Работил е като журналист в БНР и „Дойче Веле“. Преводач от немски, английски и италиански език. През 2018 г. получава награда за ярки постижения на Съюза на преводачите в България за превода от немски на книгата „Емигрантите. Четири дълги разказа“ от В. Г. Зебалд. Автор на книгата „Платон, прасето и последният буржоа“ (2012).

Стоян Гяуров