По време на дългия си престой в САЩ видях как Тръмп се възползва от дълбоко вкоренени структурни слабости. Междинните избори през ноември 2026 г. сега са от решаващо значение.
Връщам се в Европа от САЩ с недвусмислено заключение: американските демократи (с малко „д“) имат 400 дни да се захванат със спасяването на американската демокрация. Ако междинните избори следващата есен произведат Конгрес, който започне да ограничава Доналд Тръмп, ще има още 700 дни, за да се подготви мирното предаване на изпълнителната власт, което единствено ще подсигури бъдещето на тази република. Операция „Да спасим американската демокрация“, фаза 1 и 2.
Истерично преувеличение? Много бих искал да е така. Но през седемте седмици, които прекарах в САЩ това лято, всекидневно се изумявах от бързината и административната бруталност на атаката на президента Тръмп срещу норми на американската демокрация, които по-рано изглеждаха твърдо установени, и от отчайващата слабост на съпротивата срещу това покушение. На международно ниво има все повече доказателства, че веднъж щом либералната демокрация бъде подкопана, тя много трудно може да бъде възстановена. Рушенето е далеч по-лесно от съграждането.
Затова всички демократи, без оглед на партия или идеология, трябва да се надяват Демократическата партия да си върне контрола върху Камарата на представителите на междинните избори на 3 ноември 2026 г. Не заради политиките на Демократическата партия, които са сбъркани, или настоящото ѝ ръководство, в чийто редици цари хаос, а просто защото американската демокрация се нуждае от Конгреса – основния инструмент за обуздаване на президентската власт, заложен в американската конституция, – за да започне отново да изпълнява функциите си. Това няма да се случи, докато Републиканската партия, доминирана и сплашвана от Тръмп, контролира двете камари.
Правени са редица сравнения с други авторитарни заграбвания на властта, от Европа през 30-те години на миналия век до Унгария на Виктор Орбан, но на мен най-силно впечатление ми правят отличителните черти на американския случай. Ето само четири от тях: прекомерна изпълнителна власт; хронично прекрояване на границите на избирателните райони; ендемично насилие; и начина, по който един потенциален авторитарен лидер може да се възползва от високата капиталистическа конкуренция, просмукала се във всяка сфера на живота в САЩ.
Опасността от превишаване на изпълнителната власт съществува от самото начало. Героят от Американската война за независимост Патрик Хенри („дай ми свобода или смърт“) гласува против конституцията на събранието за ратификация във Вирджиния през 1788 г. тъкмо защото е смятал, че тя би позволила на един президент злодей „да предприеме смела атака за овладяване на американския трон“. През целия XX век президенти от двете партии разширяват границите на „изпълнителната власт“, която е много зле дефинирана в чл. 2 на тази конституция. В по-близкото минало доминираният от консерватори Върховен съд укрепва позициите на теорията за единната изпълнителна власт, формулирана от правни теоретици с десни убеждения, която предлага най-широкообхватната интерпретация на президентската власт. А днес администрацията на Тръмп – добре подготвена, за разлика от 2017 г. – се възползва в максимална степен от съществуващите лостове за упражняване на изпълнителната власт, като същевременно не се свени да нарушава закона и да се противопоставя на съдилищата, които се опитват да спрат този процес.
Том Гинсбърг, водещ американски експерт по сравнително конституционно право, твърди, че най-големият недостатък на нереформираната американска конституция е, че тя упълномощава щатските парламенти да определят границите на избирателните райони. Думата gerrymandering [с която се обозначава това явление, б.пр.] влиза в употреба още през 1812 г. В по-близкото минало прекрояването на избирателните райони според партийните интереси придобива по-крайни измерения на фона на все по-голямата поляризация в американската политика. И така до 2019 г., когато Върховният съд обяви, че не може да коригира дори най-крещящите прекроявания на границите на изборните райони, предприети в името на партийни интереси (с изключение на случаите, в които преначертаването е по расова линия). Затова днес, в отговор на директното искане на Тръмп, щатът Тексас прекроява границите на изборните райони с изричната цел републиканците да получат пет допълнителни места на предсрочните избори, а Калифорния казва, че ще отговори с преначертаване на избирателните райони в щата с цел демократите да получат пет допълнителни места. Вече никой дори не се преструва, че действа безпристрастно по отношение на най-базовата демократична процедура.
Нито едно европейско общество не може да се мери със САЩ, що се отнася до нивото на разпространение на насилие. През това лято почти не минаваше ден, без вечерните новини да съобщят най-малко за едно престъпление, свързано с насилие, включително поредна ужасяваща стрелба в училище. В САЩ има повече оръжия, отколкото хора. Франция обожава своя псевдореволюционен политически театър, но пък в САЩ си имат щурма на Капитолия от 6 януари 2021 г. Наскоро беше убит и консервативният активист Чарли Кърк. Преди убиецът да бъде идентифициран, Илън Мъск заяви, че „левицата е партията на убийството“, а Тръмп хвърли вината върху „крайната левица“ и използваната от нея реч на омраза. Ще бъде цяло чудо, ако САЩ избегне пропадането по спиралата на политическото насилие, каквото последно е виждано през 60-те години. Това, от своя страна, би могло да послужи на Тръмп като претекст да се позове на Закона за бунтовете от 1807 г., да изпрати повече военни по улиците на страната и допълнително да се възползва от предполагаемо извънредно положение.
Междувременно университетите, бизнес лидерите, адвокатските кантори, медийните платформи и шефовете на технологични компании напълно се провалиха в опита да предприемат колективни действия в отговор на случващото се. Те или останаха далеч от светлините на прожекторите, или приеха унизителни споразумения – като Колумбийския университет и адвокатската кантора „Пол, Вайс“, или се подмазваха на президента като Марк Зукърбърг. Защо? Защото всички те следват логиката на свирепата конкуренция на свободния пазар и се страхуват от наказателни акции. Никога не си бях представял, че е възможно страхът да се разпростре толкова нашироко и толкова бързо в САЩ.
Прибавете опитите за дисквалифициране или сплашване на избиратели, плюс заплахата на Тръмп да забрани гласуването по пощата, и ще осъзнаете, че има защо да се съмняваме в свободата и честността на следващите междинни избори през ноември [2026 г., б.пр.]. Задачата пред демократите от всички партии е да гарантират, че изборите ще бъдат свободни и честни, доколкото е възможно. Задачата пред Демократическата партия е да спечели изборите въпреки всички подобни спънки.
Ключова роля в тази връзка вероятно отново ще имат въпросите от битово естество. Тук, в икономиката, откриваме парадоксален източник на надежда. Вече започва да се вижда, че митата на Тръмп водят до покачване на цените. Работните места намаляват. „Големият красив закон“ на Тръмп ще доведе до допълнително нарастване на вече главозамайващия държавен дълг, възлизащ на 37 трилиона долара. През финансовата 2024 г. обслужването на този дълг е струвало повече от целия бюджет за отбрана, възлизащ на 850 млрд. долара. Но докато не настъпи действителна дългова криза, подобни макрорискове ще останат далечни и абстрактни за повечето избиратели, както прогнозите за по-нисък ръст на Брутния вътрешен продукт (БВП) не оказаха почти никакво влияние върху дебата покрай референдума за Брекзит.
Ето защо въпросът е дали негативните икономически последици от действията на Тръмп ще станат осезаеми за редовите избиратели преди междинните избори. Един прозорлив политически наблюдател ми сподели, че Тръмп би могъл да използва огромните приходи от новите мита за предизборно раздаване на пари на избирателите, може би под формата на компенсации за „временните трудности“, предизвикани от прехода към икономика, функционираща съобразно принципа „да направим Америка отново велика“. Това би бил класически популистки ход.
Следователно най-важната задача пред Демократическата партия през следващите 400 дни е да покаже пределно ясно икономическите последици за избирателите. Демократите няма да спечелят изборите просто като говорят за опазването на демокрацията, макар това да е важно, камо ли като водят културни войни. Необходимо е да последват съвета на Джеймс Карвил, бившия съветник на Клинтън, и да се фокусират неотклонно върху въпросите, засягащи стандарта на живот на хората. Така ще покажат също, че наистина ги е грижа за американците от работническата и средната класа, чиято подкрепа загубиха през последните 30 години.
После идва втората фаза: президентските избори през 2028 г. Към днешна дата обаче има достатъчно други предизвикателства. Въпреки всички заплахи за демокрацията в САЩ засега първото правило на политиката в демократични условия остава в сила: просто спечели следващите избори.
Текстът е публикуван в The Guardian на 16 септември 2025 г.
Превод от английски Даниел Пенев
Тимъти Гартън Аш (род. 1955 г.) е британски историк, ръководител на Центъра за европейски изследвания в колежа „Сейнт Антъни“, Оксфорд. Един от най-изтъкнатите съвременни изследователи на Централна и Източна Европа. Автор на книгите: „Ти повече не си ми брат. ГДР днес“(1981), „Полската революция: „Солидарност“ (1983), „Вълшебният фенер: революциите от 89-а във Варшава, Будапеща, Берлин и Прага“ (1990), „В името на Европа: Германия и разделеният континент“ (1993), „Досието: една лична история“ (бълг. издание „Фама“, 2012), „История на настоящето“ (2000), „Свободният свят: Америка, Европа и изненадващото бъдеще на Запада“ (бълг. издание „Обсидиан“, 2005), „Свободното слово“ (2016) и др. Носител на наградата Оруел и на наградата Карл Велики за принос в обединението на Европа (2017).
Тимъти Гартън Аш
