Миналото се завръща

Миналото се завръща
  • Публикация:  classa***
  • Дата:  
    23.08.2025
  • Сподели:

Умишлено или не, има два пласта в „прочита“ на „Материалисти“. И в зависимост от това кой ви „проговори“ (пръв), за кой сте подготвени (като емоционална или рационална настройка) или кой изберете да видите, филмът ще ви хареса (горе-долу) или ще ви разочарова и единственото, което ще повтаряте като развален грамофон е, че не може да се сравнява с „Минали животи“. Да, „Материалисти“ не постига ефекта, едновременно дискретен и меланхоличен, на дебютния филм на Селин Сонг, но дава някои интересни теми за размисъл и затвърждава впечатлението за канадската режисьорка като оригинален автор в жанра на „депресивната“ романтична комедия – по-малко комедия, повече интелектуален романс.

Луси е „сватовница“ и работи в престижна брачна агенция в Ню Йорк. Прагматична и рационална, тя вярва преди всичко, че идеалният брак е резултат от съчетаването на партньорите по напълно обективни и измерими критерии. Няма личен живот, откакто се е разделила с бившия си, но в кариерата е доста успешна. Докато не среща „еднорога“ (разбирайте перфектния мъж – 100 % съблазън и на всичкото отгоре ултрабогат), а непредвидена драма не я кара да постави под съмнение интуицията си като сватовница… Оттук нататък всичко е въпрос на възприятие, на „прав текст“ и преносен смисъл.

 

 

Ако опростим сюжета на „Минали животи“ до двете автобиографични любовни истории и различните възможности за избор в любовта, пред които почти всеки човек се изправя в живота си, ще видим как темата продължава в „Материалисти“, където правилата на традиционния любовен триъгълник отново се пренебрегват. И тук става дума за две връзки, като платоничната любов от детството е заменена с романтиката на търсещия себе си, беден артист, а зрялата семейна връзка – с прагматизма на заможния, улегнал мистър Съвършенство. Изборът е на различно ниво, което предопределя „победата“ на номер 2 в първия случай и на 1 – във втория. В прав текст именно това различно ниво флиртува малко необмислено с популизма и поражда противоречиви възприятия за доста конвенционален и предсказуем наративен подход, водещ от тезата за културните и социоикономически фактори, които управляват и най-романтичната любовна история, през философската дискусии за достойнствата на „любовта“ и „разума“ (или „бизнеса“ в американски вариант), до размишлението за „стойността“, с която всеки индивид се „продава“…

И така, миналото отново пресича пътя на настоящето, а Луси (потенциално алтер его на режисьорката) пак трябва да „превежда на двете части от самата себе си“. Само че Луси е загърбила доброволно едната си част и миналото се противопоставя на настоящето (т.е. единствения приемлив живот) по още по-категоричен начин, защото не е резултат от стечение на обстоятелствата, а от целенасочените действия на самата героиня, която е поела съдбата в свои ръце.

Първоначалният тон на „Материалисти“ е леко студен и дистанциран и създава впечатление, че самият филм поддържа ценностите на този циничен, ултраматериалистичен свят, което поражда (евентуално) усещане за безпокойство и дискомфорт у зрителя. Дали фалшиво изтънченият лак, с който Селин Сонг „покрива“ баналните съображения и добрите изтъркани трикове на романтичната комедия, трябва да се приеме в прав текст, или като елемент от добре прицелен социален анализ? Конформизма ли иронизира режисьорката, или демонстрира претенциозно „отстранение“ в стил „материалистите да се държат за парите, идеалистите – за любовта, а аз ще ви разкрия, че и в двата случая катастрофата е неизбежна“?Тази модерна рефлексия се заиграва с темата за природата на любовта във времената на приложения за срещи, със замяната на „сродната душа“ с „партньор“, на „брака по любов“ – с „осъществяване на сделка“. Интересна е и идеята за сватовницата с форма на божествен комплекс: от една страна, безпогрешен нюх, а от друга – желание да събира хората по двойки и абсолютна убеденост в целесъобразността на решенията си. В този контекст сгромолясването ѝ е доста по-драматично, защото Луси прозира едновременно собствената си безпомощност и несъвършенството на обществото (от потенциални двойки), което не подлежи на управление.

 

 

Но докато в „Минали животи“ е развита тезата, че трябва „да разбереш миналото на даден човек, за да можеш да споделиш бъдещето му“, новият филм на Селин Сонг излага леко противоречивото твърдение, че хората трябва да имат общо минало, да приемат завръщането му в живота си и после да го загърбят, за да могат да продължат напред…В „Материалисти“ миналото се връща, за да остане. В прекия смисъл това намирисва на конформизъм, на американски хепиенд или на тържество на моралните императиви, според които любовта побеждава парите. Следователно духовните ценности печелят в мача с материализма. Голяяямо клише. Ако се погледне под друг ъгъл обаче, през призмата на екзистенциализма например, в духа на „Мита за Сизиф“, Луси е неочаквано „събудил се“ човек, осъзнал абсурда на света, в който живее, и когато надеждата за по-добър свят не съществува, не ти остава друго, освен да прегърнеш този, с който разполагаш. Всеки друг избор би бил доброволен отказ от емоционалните ѝ потребности, които тя решава да постави на първо място, защото има свободата да го направи…

 

 

 

Станете почитател на Класа