„Графичната техника е инструмент, а емоцията, естетиката и духът на артиста са езикът, който отключва връзката с публиката.“ Интервю с проф. Валери Чакалов, новия директор на Галерията за графично изкуство, преди откриването на Биеналето на графиката във Варна

Преди по-малко от месец проф. Валери Чакалов спечели конкурса за ръководител на Галерията за графично изкуство във Варна. Разговорът с уважавания художник и преподавател е дни преди откриването на 23-тото издание на Международното биенале на графиката във Варна, чийто основен организатор е Галерията за графично изкуство.

Професор Чакалов, вие сте утвърден артист, а сега приемате предизвикателството на директорския пост на Галерията за графично изкуство и Международното биенале на графиката – Варна, и то точно преди откриването на неговото 23-то издание. С каква програма влизате в него? Как бихте искали да развиете Биеналето?

Благодаря за този въпрос. Наистина стартираме на директна скорост, защото времето за подготовка на 23-тото издание на Биеналето е твърде малко. А това по някакъв начин се отразява на „температурата“ и динамиката на работа. Всички от екипа на Галерията за графично изкуство, приятелите и доброволците, които помагат, са всъщност много важни в тази ситуация, тъй като критериите за изданието са малко по-високи относно презентацията, селекцията и съпътстващите събития, които са свързани с Биеналето. Така че сме в пика на дейността по организирането на това събитие с огромно значение.

Каква е вашата визия за развитието на Биеналето? Какво искате да запазите и развиете и какво ново да привнесете?

В концепцията на Биеналето са заложени идеи, които ние искаме да съхраним и да развиваме. Този форум представя и отстоява една своя традиция във времето – да показва творби, изпълнени в класически графични техники. Това определено означава дистанциране от съвременните тенденции на работа на художниците. Те вече използват много по-различни методи за изразяване. Като говоря за техники, имам предвид технологии, свързани с компютър, работа с графични редактори, фотография и т.н., сфери, различни от тези, които са заложени като критерии за кандидатстване и за участие във Варненското биенале. Ние продължаваме да поддържаме тази концепция за запазване на традицията, като същевременно в следващите издания ще се опитаме да организираме събития, представящи и друг тип графични изяви. Те няма да бъдат част от конкурсната програма, а по-скоро съпътстващи събития, които да отключат възможност за представяне на съвременни форми на изява в графичните форуми.

В последната година се обсъждаха и различни идеи за ново място, нова сграда на Галерията за графично изкуство.

Да, това са две от линиите, които разглеждаме – изцяло позициониране на ново място в града, където да се развиват допълнителни дейности, свързани със създаването на графични ателиета, резидентни програми за художници от цял свят, постоянна експозиция от фонда, да има подходящо пространство за представяне на графично изкуство, събития с лекции, презентации – изобщо динамика, която да е свързана с едно по-мащабно пространство. Има визия за тази идея, която е въпрос на решение на Община Варна. Искрено се надявам в близко бъдеще това да се случи. Но като втори вариант ние ще адаптираме настоящото пространство, което Галерията за графично изкуство обитава в сградата на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна, така че да обособим изложбена площ за постоянна експозиция от фонда на галерията и представяне на гостуващи изложби. Планираме доста по-активна дейност, свързана с представяне на българско графично изкуство, на наградени автори, изложби извън България, диалог с подобни графични форуми и галерии в чужбина. За нас е изключително важно да организираме едно съвременно пространство, в което да можем да презентираме нашите събития.

Това би било чудесно, защото разполагате с огромен архив, с фонд, който заслужава да бъде постоянно експониран в отделни тематични цялости.

Факт е, че Галерията за графично изкуство е една от значимите в страната и извън нея относно архива, с който разполагаме. Това са графики на творци от цял свят, участвали в различните издания от началото на Биеналето – от 1981 г. до днес. Наистина впечатляващо наследство и заслужава да бъде показвано и оценено от широк кръг хора. Ние се нуждаем от активно пространство, в което да представяме постиженията на български и чуждестранни художници, участвали в този форум през годините. Да, нашите усилия ще бъдат насочени изцяло в тази посока, когато приключи експозицията на Биеналето в края на лятото.

Има ли опасност графичното изкуство да стане само музейно изкуство, или търсите път и към нови млади публики?

Това е една много важна гледна точка, защото, разбира се, графичното изкуство има своята еволюция. Да, днес младите творци активно използват новите технологии, за да изразят своите идеи и да създават иновативни произведения. Новите технологии не само разширяват инструментариума им, но и променят начина, по който те мислят за изкуството и неговото въздействие върху публиката. Представянето на този тип графично изкуство е съвсем различна концепция от заложената за Варненското биенале. Разширяването на кръгозора и включването на млади артисти и социални проекти е ключово за жизнеността и актуалността на събитието. Това предполага по-активни артистични дейности на места извън галерии, със съвременни технологии, към които вече е адаптирано младото поколение. Интегрирането на дигитални и мултимедийни изложби може да привлече по-младата аудитория. Виртуалната реалност, интерактивните инсталации и дигиталните арт проекти могат да добавят ново измерение към традиционните графични изложби. Привличането на куратори с новаторски идеи може да помогне за създаването на изложби, които отразяват най-новите тенденции в съвременното изкуство. Интерактивни работилници и семинари, водени от утвърдени и млади артисти, могат да стимулират обмена на знания и опит между поколенията. По този начин ще търсим диалог с младите артисти, тъй като голяма част от тях работят и използват точно такова дигитално познание и ние искаме да ги приобщим. Сътрудничеството с училища, университети и културни институции може да помогне за популяризирането на събитията сред младите хора и да осигури по-широко участие. Образователните програми и стажовете могат да бъдат ценен опит за студенти и начинаещи артисти.

В глобализирания свят, в който живеем, границите между различните жанрове и стилове често се размиват, създават се произведения, които предизвикват зрителя да преосмисли своите възприятия за изкуството. Една от ключовите характеристики на съвременното графично изкуство е неговата интердисциплинарност. Освен това, съвременното графично изкуство често отразява социални, политически и културни теми, като предлага критичен поглед върху съвременния свят. Художниците използват своето творчество, за да поставят актуални проблеми, да провокират размисъл и диалог. Тази ангажираност придава на техните произведения дълбочина и значимост, надхвърлящи чисто естетическата стойност. Съвременното графично изкуство е жив и динамичен феномен, който продължава да се развива и променя.

А сега да погледнем към откриващото се на 14 август 2025 г. Биенале. Кое го отличава от предишните издания? Толкова много участници има от различни страни. Разбира се, имало е предизвикателства пред организацията, пред селекцията, но какви тенденции забелязахте? Кои графични техники са най-широко представени? Кои страни се представят със силни участници?

Определено тази година броят на участниците надхвърли очакванията и беше предизвикателство за селекционното жури, което заседаваше няколко дни в Галерията за графично изкуство. Кандидатите от 63 държави изпратиха над 1600 графики, като накрая бяха селектирани 515 творби от 358 автори от 59 страни. Разбира се, това предизвикателство беше в посока към създаването на една по-голяма и мащабна експозиция поради факта, че тази година участват автори от много страни, които досега не са били толкова широко представени. Очаквано, най-много отново са представителите от школите на Япония и Китай, както и авторите от Тайланд и Полша. Те са с традиционно силно участие. Има и изненади от държави, от които почти не сме имали участие, като Мароко, Намибия, Шри Ланка и Колумбия. Публиката ще види графични творби от Пуерто Рико, Чили, Малайзия, Индонезия – страни с по-различна култура и естетически нагласи. Това е предизвикателство не само за журито, но и за публиката на Графичното биенале във Варна.

В българските творби откриваме силно присъствие на теми, свързани с човешкия свят и преживявания. При турските автори например силно се застъпва високопечатната техника ксилография. Стилът при тях е изразителен – на границата между абстрактното и реалното, в хармонични цветни гами, силно наслоено мастило. Като цяло се наблюдава и стремеж към нови изразни средства – използват се смесени техники в най-различни комбинации, както и трансфери, при които се ползват по-съвременни технологии. Посетителите ще могат да открият автори, които развиват нова естетика с мощно въздействие и емоция. Техниката е инструмент, а емоцията, естетиката и духът на артиста са езикът, който отключва връзката между него и публиката.

Като нови тенденции какво бихте отбелязали?

На този въпрос по-точно бих отговорил, когато имам възможност да разгледам експозицията в цялост. Различните културни влияния и техники обогатяват визуалния език на съвременното графично изкуство. Школи от Азия, Европа, Америка и т.н. разширяват присъствието. Наблюдава се засилване на цвета, на контраста и на динамиката на форми и ритмични структури. Цветови експлозии, използване на ярки, контрастни тонове създават силни визуални ефекти, които предават емоции и енергия. При представителите на някои държави имаме наслагване на огромен брой цветни пластове и текстури, което води до дълбочина и сложност в изображението.

Да погледнем и към традиционното партньорство с Градската художествена галерия във Варна – как това пространство допринася за представянето на графичното изкуство? И кои са другите пространства, в които публиката ще има срещи с изкуството по време на Биеналето тази година?

Градската художествена галерия на Варна е пространство със своя визуална и духовна тежест, и знаково присъствие. Така че за нас е много важно да сме част от дейностите в нея и благодарим на директора на Галерията Доротея Павлова и екипа за това, че имаме възможност да представим най-голямата експозиция на този значим форум в пространството на Галерията. Благодарим и на галерия „Графит“ и галерия „Ларго“, които откликнаха и пожелаха да са част от това събитие. И разбира се, на всички, които ни помагат да реализираме този мащабен проект, който е много ценен и важен не само за варненската културна сцена.

Биеналето на графиката, когато възниква през 1981 г., позиционира България на световната карта на това изкуство. Как стои днес в съвременния контекст на изкуството Варненското биенале?

То не е загубило своята сила. Опитваме се да стабилизираме и да възстановим част от евентуално поизгубения имидж през последните години, но имаме и причини за това. Разбира се, имаше отражение от пандемията от КОВИД и други проблеми, които преминаха и бързо бяха забравени. Много се надяваме в бъдеще да развиваме и успоредни събития, които да са в диалог с младото поколение артисти, и социални проекти. Така вярваме, че ще разширим кръгозора, и се надяваме по-широка публика да бъде близка до тези събития и да не губим усещането за съвременност.

И към финала – мястото на българските артисти и на варненските автори в експозицията, която ще видим като крайна селекция?

Варненските графици са в основата на създаването на Биеналето – имам предвид проф. Стоимен Стоилов и всички колеги през етапите, когато са участвали. Те продължават да са част от Международното биенале, част от организацията, участници в самото Биенале, така че с радост отново ще разглеждаме творби на варненски и на други български графици, които имат силно присъствие. Но нека имената им да останат изненада, нека публиката да има удоволствието сама да открие новите аспекти в това издание.

Това ще бъде много интересно за посветените. Къде ще бъдат тези срещи?

Ще бъдат отново в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“, както и в галерия „Графит“, където ще има дискусия за поколенията в графичното изкуство под мотото „Вечни теми, нови форми“. Тя ще е свързана с авторите от България, в частност с графиците от Варна, които са основоположници на Биеналето.

Накрая бих помолила да отправите една покана към варненци и хората, които имат шанса да бъдат във Варна в дните на Биеналето.

Бих им казал, че Биеналето на графиката е едно от най-значимите и авторитетни културни събития, които придават автентичност и уникалност на Варна, и смятам, че само това е достатъчна мотивация за посещение. Международното биенале на графиката се случва с изключителната помощ на Община Варна, която финансира тази дейност, на Министерството на културата и на Съюза на българските художници. Заповядайте! Ние, от екипа на Галерията за графично изкуство, се надяваме това издание да бъде много значимо събитие и отново да докаже достойното място на графичното изкуство.

Валери Чакалов е роден през 1957 г. в Девня, завършва специалност „Графика“ в Националната художествена академия през 1984 г., член е на Съюза на българските художници от 1989 г. Дългогодишен преподавател и административен ръководител във висши учебни заведения в направленията изкуствознание, графика, визуални изкуства; понастоящем професор във ВСУ „Черноризец Храбър“. Работи в областта на графиката, живописта и новите художествени практики и има над 30 самостоятелни изложби и над 200 участия в национални и международни изложби, графични биеналета и арт проекти, сред които Verzamelingen van Vrienden, CODA Museum, Апелдорн, Холандия; Solitary Pursuits – The EFA Center for Contemporary Art – Ню Йорк; Международен графичен проект Global Print – Дуоро, Португалия; Биенале за съвременно изкуство – Пекин, Китай; Българска графика Deyton/Nright Gallery – Санта Фе, Ню Мексико; галерия Maison Gilbert – Lezignan – Corbieres, Франция; Българска графика – Дворец на културата, Варшава, Полша; Gallery Giyzanroo – Холандия и др. Проф. Чакалов е носител на национални и международни награди, сред които: Награда за графика от „Пролетен салон“ – Лион, Франция; Диплом за малкоформатна графика – Торонто, Канада; Награда за графика от V Международно триенале на графиката – София; Голямата награда „Златен Пегас“ – „Южна пролет“, България и др.

Нина Локмаджиева