Интервю на Иван Стамболов с Георги Драганов за проблемите на съвременното книгоиздаване, значението на качественото четене, цивилизационните разломи и бъдещето на Европа
Георги Драганов е българин, софиянец, син, съпруг, баща. С класическо образование, няколко висши, говори английски, немски, индонезийски, ползва руски, испански, латински, старогръцки и старобългарски. Редактор е на сайта „Война и мир“, от 2025 г. води литературния подкаст „СловоРед“. Работи и на пълен работен ден като проектен мениджър в ИТ сектора.
За качеството на книгите и масовото книгоиздаване
СТАМБОЛОВ: Преди време един български професор-литературовед се скандализира, когато му казаха, че повечето книги на «Панаир на книгата» са не само безполезни, но и вредни. Прав ли е бил да се скандализира?
ДРАГАНОВ: Не просто на «Панаира на книгата», а изобщо в повечето книжарници в страната, а и в света, масово се издават нискокачествени и директно вредни книги. Или, хайде да не бъда толкова краен – книги, които дори и непретенциозен читател ще прочете веднъж, евентуално до края, и никога повече не ще разлисти.
Четенето не е самоцел, нито писането. Книгите са врата към познание, те ни дават познание от живи хора на другия край на света днес и от умрели преди векове и хилядолетия. Те ни спестяват пътя да си блъскаме главата над въпроси, чиито решения отдавна са известни и пестят време, вместо да трябва да преоткриваме топлата вода всяко поколение.
С навлизането на масовото книгоиздаване и особено в последните години, в които абсолютно всеки може да напише и издаде всичко, започна да се натрупва много шум в системата. Така стигаме до ситуация човек, който не владее нито един древен език и няма абсолютно никакво познание по лингвистика, да издава книги за открития от него тракийски език, пълни със съждения по темата, които са изцяло изсмукани от пръстите. Но пък тези книги се продават като топъл хляб…
Качеството пред количеството: «Timeo hominem unius libri»
СТАМБОЛОВ: Как се чувствате и как реагирате, когато някой ви каже: «Не ми говори, аз съм прочел един вагон книги»?
ДРАГАНОВ:Качество, а не количество. Аз съм от хората, които четат бързо – има си техники за това, но много, често и на различни тематики и съм далеч от вагон все още. И все пак, изчитането на 100 книги, пълни с полуистини, неверни твърдения и откровени измишльотини не може да се сравнява със силата на едната, но точна книга.
Не е случайна латинската сентенция:
«Timeo hominem unius libri» – Страхувам се от човека на едната книга.
Приписва се на философа и теолог св. Тома Аквински, който е смятал, че най-опасен, или, хайде, най-сериозен опонент е този, който е разбрал в дълбочина дадена книга и съответно дадено поле в дълбочина, ставайки специалист. Как може човек да е опасен опонент в дебат, ако чете основно криминални романи?
Мемове, култура и книги: Ти си това, което четеш
СТАМБОЛОВ: А как реагирате, когато попаднете на дълбокомъдреното МЕМ: «Ти си това, което четеш»?
ДРАГАНОВ: Концепцията за меми и гени идва от книгата на еволюционния биолог Ричард Докинс «Себичният ген». Концепцията му е, че информация се предава не само през ДНК и през гените, но и чрез идеите, които водят собствен живот.
В този смисъл, цялата ни култура (изключително важно е какво точно визираме под това понятие) е изплетена от стотици и хиляди мемове, които непрекъснато се борят, по изключително еволюционен път, за да продължат съществуването си. Изчезне ли даден мем, той умира – и ако е описан в някоя книга, която бива прочетена десетилетия или столетия по-късно, той може да възкръсне. Виждаме го и в модата, при която отдавна отхвърлени като демоде видове дрехи отново стават последен писък.
А що е култура? Има много отговори, почти толкова, колкото и за «цивилизация» и човек. Но, може би най-значимата книга, която не се опитва да отговори на въпроса, не е преведена на български език все още. Става дума за «Културата е тайната на успеха на човечеството» на антрополога Йозеф Хенрих, в която той много се е постарал да разгледа взаимодействията между отделни членове на дадено общество, процесите, особено тези, които не разбираме защо са там и как отказът от вслушване защо нещо работи често води до най-трагичния, но и очакван край за експериментатора – а именно, смърт.
«СловоРед»: Образователен подкаст за полезни книги
СТАМБОЛОВ: Разкажете за «СловоРед» – каква е целта на подкаста, коя е публиката му, в каква посока искате да се разширява и в каква посока успявате да я разширите?
ДРАГАНОВ: Литературният подкаст «СловоРед» се роди като идея, защото българите четат твърде малко, твърде рядко и твърде некачествено, ако гледаме статистиките за най-продавани книги. С няколко приятели и съпругата ми мислихме много и се оказа, че на български език няма такъв формат – да каниш автори на книги и изобщо значими хора, които да препоръчват конкретни заглавия, които са полезни. Искаме да дадем практични съвети на хората, които имат малко време и тази година ще прочетат 2-3-5 заглавия – нека поне няколко от тях носят информация.
След като целите ни са образователни по своята същност, съвсем естествено е нашата цел да са младите хора. А там положението е наистина плашещо – навлизането на форматът с кратки видеа буквално изпържва серотониновите рецептори на мозъка и прави концентрацията за повече от 30-40 секунди (а вече и това е много) изключително трудна. Как човек, който е прегледал 500 кратки клипа на ден да намери вътрешната воля да прочете 300 страници книга?
Даваме си сметка, че нашата цел е непопулярна, че ще е трудно, че срещу нас стоят екипите на огромни мегакорпорации и даже държави, които имат полза от подобен тип масова култура на приемане на информация. Ние обаче сме длъжни да противопоставим нормалното приемане на информация и нейното интернализиране на Тик-Ток разбирането за живота.
Гости и бъдещи планове на «СловоРед»
СТАМБОЛОВ: Досега кои бяха гости на «СловоРед» и кои планирате да гостуват оттук нататък?
ДРАГАНОВ: В първия епизод искахме да започнем от възможно най-основните книги – а за нашата цивилизация това са Библията и Омировите епоси. Тези произведения в продължение на хилядолетия са били анализирани, цитирани, давани за пример и отричани от всички последващи автори и книги. Не можем да говорим за цивилизация, без в някакъв момент да стигнем до тях. Затова и епизодът бе с двама гости – отец Сава Кокудев, доктор по теология и Димитър Драгнев, докторант по старогръцка литература и преподавател по латински и старогръцки език.
Във втория епизод на гости ни беше депутатът от ПП-ДБ Елисавета Белобрадова, но не в амплоато ѝ на политик, колкото на майка на три деца и най-вече на автор на книга за таврийските българи. За мен лично наличието на огромна маса българи, съвсем близо до родината ни, но почти напълно забравени, е престъпление. Затова и правя всичко възможно да се говори по тази тема.
Имаме записани епизоди, от които ще пускаме части всяка седмица в каналите ни в YouTube и Spotify. Другите гости са:
• хърватският генерал Желко Гласнович, без който Хърватия нямаше да успее да спечели войната си за независимост срещу Югославия;
• д-р Юлиян Караджов, най-големият авторитет по наркотични вещества в България, биохимик и изключително начетен индивид;
• проф. Никола Алтънков, автор на десетки исторически книги и статии и жив свидетел на целия период на комунизма;
• г-н Йоост Стридом, градоначалник и водач на Орания, градът на белите африканери в ЮАР.
Всеки от тези хора говори за книгите, които са важни за четене за тях и прави наистина смислени, според мен, препоръки.
«Война и мир» и «СловоРед»: Мисия и различия
СТАМБОЛОВ: Вие сте главен редактор на известния сайт «Война и мир». «СловоРед» негово продължение «но с други средства» (както би казал Маркс) е или съвсем нов път?
ДРАГАНОВ: Не знам колко е известен, но «Война и мир» ми носи удоволствие. Това е платформа, в която пари няма, няма и цензура. Знам, че аз и другите автори можем да кажем и защитим всяка позиция, която има, възпитано, културно и да отворим поле за дебат. Смятам, че имаме нужда от подобен тип места на български и тъй като нямаше точно такъв сайт за политика, история, култура, икономика, се наложи да го създам.
През годините обаче много хора са казвали – само с текстове няма докъде да стигнеш, никой не чете, трябва да правиш видео. Видео форматът никога не ми е бил интересен, тъй като е твърде бавен начин за приемане на информация, много по-бавен от четенето. Но това се търси и ако искаме за дадени идеи и книги да се говори, трябва да отидем ние при планината. Все пак, «СловоРед» цели да е място за дискусии на тема литература и книги, а не поредното място за злободневна политика или лайфстайл – такива има колкото искаш.
Български издателства и ценни заглавия
СТАМБОЛОВ: Кои според вас са най-добрите български издателства?
ДРАГАНОВ: Най-добри няма, има такива, които поддържат ниво – при подбора на заглавия, при превода, при редакцията, при избора на хартия, при кориците, за да създадат един продукт, който да остане. Все пак, когато човек си купува книга се допуска, че той би я прочел втори път, че би я оставил в наследство на децата и внуците си – и затова е добре да имаме възможност лесно да я запазим, без да прибягваме до услугите на почти загубения занаят за подвързване на книги.
Аз лично от години ползвам услугите на няколко «дилъра» на стари книги, които ми намират отдавна изчезнали от тираж заглавия или редки, стари книги. Скъпо хоби, но пък изпадат чудеса.
Сред новоиздаваните книги като че ли най-често аз си харесвам и мога да отлича такива от издателствата:
• «Изток-Запад», които имат чудесна поредица световни философски класики, с великолепни кожени корици;
• издателство «МаК», които имат книги за капитализма и изобщо съвременната дясна политическа мисъл;
• «Българска история», който преиздадоха много отдавна изчерпани стари български книги;
• И, разбира се, «Еделвайс», които предлагат великолепна колекция заглавия на сериозни книги.
Десет силни заглавия от издателство «Еделвайс»
СТАМБОЛОВ: Кои са десетте най-силни според вас заглавия на издателство «Еделвайс»?
ДРАГАНОВ: Издателство «Еделвайс» е много свидно за моето сърце, първо защото познавам лично хората от него и сме работили по много каузи заедно. Второ, в него старанието е да се издават наистина значими и непопулярни книги – отново, с образователна цел, а не печалба.
Без да поставям едно от заглавията над друго, мога да спомена:
«Произведено в България» на моя съученик Антон Оруш – алманах на техниката, която е произвеждана в Царство България и Народната република – твърде важно е да знаем къде сме били, за да имаме вяра и за бъдещето.
Заради семейната ми история на македонски българин, за мен особено важни са:
• «Невидимите българи в Южна Македония» на Румен Иванов;
• «Из Беломорието и Македония» на Андрей Тошев;
• «Дунав до Бяло море» на Петко Росен.
Родът на майка ми е от китния Костур, днес на територията на Република Гърция, и прадядо ми Георги, чието име нося, е сменил фамилията, за да помним всички негови наследници родния край. Затова и аз изпълнявам този родов завет, четейки и интересувайки се за тази част от битието си.
• Голямо удоволствие ми доставиха и «Новата българка» на Фани Попова-Мутафова и «Руската Атлантида» на Димитър Стоянов, които носят много фактологична информация за миналия век.
• Има и задължителните книги – и не преувеличавам грам, наричайки ги така. Това са:
• «Помни войната» на полк. Борис Дрангов, която е абсолютно сравнима с «Към себе си» на Марк Аврелий като дълбочина и съждения за чест, достойнство, дълг и мъжество;
• «Един от Първа дивизия» на Георги Ст. Георгиев. Това е военен мемоар на войник, преживял войните от началото на миналия век и чийто мемориал в парка на НДК още не е възстановен, въпреки продължаващите дискусии трето десетилетие.
Цивилизационната карта на Европа и света
СТАМБОЛОВ: Нарисувайте цивилизационната карта първо на Европа, а после и на света. На кои влияния е изложена България, между кои цивилизации е принудена да избира и кой е правилният избор?
ДРАГАНОВ: Не мога да се позволя да рисувам карти – но мога да посоча авторите, които най-добре са се справили, според мен. Мога да посоча на първо място:
• Фернан Бродел и неговата «Граматика на цивилизациите»;
• «Цивилизацията» на Кенет Кларк;
• непревежданата на български «The Rising Tide of Color» (Настъпващата цветна вълна) на Теодор Лотроп Стодард;
• «Етногенезисът и биосферата на Земята» на Лев Гумильов.
Европа, в зависимост кого слушаме, има една или две цивилизации – християнската, макар и някои да я делят по оста източна и западна, което естествено ни поставя в Изтока заради православието.
Тук мога да отворя една огромна скоба – ако броим и волжките българи, то повечето етнически българи по света днес са мюсюлмани. Ако не ги броим, пак имаме голям брой етнически българи, които изповядват тази вяра – помаци, горани, торбеши и някои от тях са в съседни страни – Гърция, РС Македония, Албания, Косово. А пък през вековете – да, вековете, някои от най-значимите дела на българите са дело на католици – първата българска печатна книга, първата българска история, дело на Блазиус Клайнер, или на протестанти – първото печатно издание на Библията на новобългарски. А през последните години пък много добри и родолюбиви българи даже странят от християнството, но действат в сферите си. С други думи, за разлика от много други народи и етноси, ние имаме обединяващи фактори, които обаче не успяват да покрият изцяло народа ни – и това е тема за размисъл какво да правим на макрониво.
И именно заради това многообразие, ще чуем много отговори. Католиците и протестантите българи ще сочат на Запад, тоест към Великобритания, Франция, Германия, САЩ, мюсюлманите ще гледат към Мека, но и към Саудитска Арабия и Турция, напоследък и все повече Катар, а някои – дълбоко подчертавам някои – православни ще търсят съюз с на думи православна днешна Русия, докато други ще търсят истинско приятелско общуване с всички православни страни. Според мен, подобно поставяне на външното над вътрешното е дълбоко погрешно и всички ние на първо място трябва да сме егоисти и да гледаме себе си, не чуждите – защото всяка една от тези сили, фактори, центрове на власт е меркантилна и практична и цели единствено да постигне своите интерес.
Идеологическите разломи на съвремието
СТАМБОЛОВ: Кой е най-важният и определящ идеологически кливидж на съвремието? Доколко съвпада той с политическите кливиджи?
ДРАГАНОВ: Ще изиграя адвокат на дявола и ще отговоря с контра-въпрос – а кога започва Съвремието? С падането на СССР? С края на Втората световна война? С Френската революция? С падането на Римската империя – без даже да уточняваме дали визираме 476, 1453 или някоя друга дата?
СТАМБОЛОВ: Съвремието започва с буржоазните революции и установяването на секуларните национални държави.
ДРАГАНОВ: Лесно е да кажем делението на ляво и дясно, или на авторитарно и либерално, или на добро и лошо. И тук пак ще трябва да сме чели едни дебели книги, за да дефинираме всяко едно от тези понятия. Така че за да говорим за политика ще трябва да се включим във Великия дебат, който е започнал преди векове, и евентуално и ние да можем да кажем нещо собствено като мнение, ако открием, че никой преди нас не е разсъждавал по този въпрос и не е стигнал до този извод.
Големият въпрос на съвремието е дали съществуващият модел, който имаме, е устойчив – тоест, дали може да се възпроизвежда. Гледайки демографските данни за урбанизация, раждаемост, образование, IQ, покупателна способност, миграция и, да, на практика фалитът на понци схемата, наречена обществено осигуряване, мисля, че всеки непредубеден ще каже, че имаме проблеми за решаване, огромни проблеми. Те ще трябва да бъдат решени в рамките на нашия живот. Точното дефиниране на проблемите, които са безпрецедентни в човешката история заради ръста на населението и изключително сложната създадена система за взаимодействия между нас, ще изисква действията на огромни групи хора, с високоинтелигентни и морални водачи, и последователност при решенията, които ще са изключително непопулярни.
Както преди 2020 никой не бе очаквал, че хората ще се делят на за и против мерките срещу китайския коронавирус, скоро може да има делене за и против дроновете с изкуствен интелект, патрулиращи по улиците ни или някакво друго техно-политическо решение. Оставам умерен скептик, че имаме интелектуалния капацитет – не само в България, не само в ЕС, а на ниво свят – да минем безпроблемно през идните десетилетия и без милиони хора да страдат много.
Бъдещето на Европа: Отговорност и личен пример
СТАМБОЛОВ: Какво е културното и политическото бъдеще на Европа?
ДРАГАНОВ: Тъй като и ние сме европейци, бъдещето ни зависи от настоящето. Спестовните хора, които мислят за бъдещето си, спестяват, инвестират, възпитават децата си, имат приятелски кръгове, имат умения и са склонни да се преквалифицират, вероятно по повече от един път, ще имат неизмеримо по-добри шансове за оцеляване. Накратко, грамотните, кадърните, работливите ще получат шанс да заемат полагащото им се място в обществената йерархия, след десетилетия изкуствено налагане на равенство.
Културно – от нас зависи да ходим на кино, на театър, на опера, на изложби, да четем книги, да пишем, да създаваме, да строим, да бъдем докосвани от изкуството и да градим красиво. Всеки свободен гражданин – защото ние сме именно такива – има правото и задължението да се грижи за страната си, за града си, за улицата си, за дома си и да дава личен пример. Друг път няма.
