Шотландският писател Питър Мей, известен със своите майсторски построени трилъри, се завръща към героя си Фин Маклауд от прочутата трилогия за остров Луис. Също както предишните книги, и тази е заредена с напрежение, опасности и вълнуваща интрига до последната страница. „Черното езеро“ излиза от печат на 1 август в превод на Надя Баева. Художник на корицата е Росен Дуков.

„Черното езеро“ (превод: Надя Баева, 336 стр., цена: 25 лв., цена при предварителна поръчка: 18,75 лв.) отново ни среща с живота на хората на остров Луис - самобитно и сурово място. Заедно със съпругата си Маршели бившият полицай Фин Маклауд заминава за острова, където е открита мъртва млада жена на име Кейтлин, местна телевизионна знаменитост. Арестуван за убийството ѝ е синът на Фин и Маршели - Фионлах, който е бил в извънбрачна връзка с нея. Родителите му трябва да сторят всичко по силите си, за да оневинят сина си, убедени, че той не е способен да извърши убийство. Фин пуска в действие детективските си умения и започва собствено разследване, което го сблъсква с хора от детските и младежките му години. Колкото повече факти открива Фин, толкова по-уверен е, че миналото е неразривно свързано с настоящите събития.

Питър Мей е разпознаваемо име почти навсякъде по света - книгите му се продават в милионни тиражи. Отлично замислената и умело завършена трилогия за остров Луис му донесе редица награди за литература в Европа и Америка. „Черната къща“ – първата част от поредицата, която излезе най-напред във Франция – е определена от вестник „Юманите“ като „шедьовър“. Тя му спечели няколко отличия, сред които Наградата на френските читателите „Сезам“ за най-добър криминален роман за 2011 година, „Книга на годината“ 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри,както и американската награда „Бари“ за криминален роман на годината за 2013-а година. „Човекът от остров Луис” спечели голямата награда на читателите на френския ежедневник Le Télégramme и международната награда на фестивала в Коняк, Франция.

През 2020 г. за първи път на български език излезе една от по-ранните книги на Мей, носеща пророческото заглавие „Карантина“. С логото на „Колибри“ у нас излязоха и самостоятелните трилъри „Безмълвна смърт“, „Ще те защитя“, „Нощна порта“, „Зимен гроб“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Питър Мей – „Черното езеро“ (Откъс)

ПРОЛОГ

Слънцето е залязло неотдавна. Но някак все още не е достатъчно тъмно за убийство. Над източната страна на острова е паднала мъглява морава сянка, до появата на луната остават часове. Сред остатъците от светлина в небето, отразяваща се бледа и розова в необичайно неподвижните води на Ан Лок Дов – Черното езеро, се очертават силуетите на мъж и жена, изскочили от къщата. През последния час само от един прозорец на долния етаж струеше трепкаща като от свещ светлина и бореше сумрака.

Там продължава да свети, докато фигурите се отдалечават тичешком от масивната къща, която изглежда черна на фона на небето. Вечерната тишина се нарушава единствено от въздишките на надигащото се езеро между ивиците суша, което при морски прилив залива тесния пясъчен плаж.

Двамата тичат по скалистата земя, нехаещи за фосфоресциращата солена вода, плискаща се в основата на канарите на десет метра под тях, чийто шум заглушава подвикваните думи помежду им. Накрая той я настига с няколко широки крачки, улавя я за ръката и я обръща към себе си. Гласът ѝ се извисява пронизително и макар думите да са неразличими, смисълът е ясен. Той хваща и другата ѝ ръка и я разтърсва. Тя я изтръгва и замахва с отворена длан към лицето му. Силата на удара личи по рязкото извъртане на главата му настрани.

И тогава настъпва кратко затишие – би могло да е с времетраене половин секунда или цял човешки живот. След това той вдига ръка да зашлеви нея. Тя залитва – било защото е неподготвена или от силата на удара, и изгубва почва под краката си. Почти можеш да почувстваш паниката му, докато се хвърля напред в опит да я хване. Ала тя се изплъзва от хватката му, неуловима като изкупление, полита от ръба, преобръща се в мрака, за да изчезне сред черните камъни на остров Луис. Най-старата скала на земята става свидетел на угасването на човешки живот подобно на пламнала за миг кибритена клечка в мрака на вечността.

ПЪРВА ГЛАВА

I.

Беше рано. Необичайният период на топло и безветрено време бе довел колкото туристи, толкова и комари на малкия остров, разположен край северозападния бряг на

големия остров, най-северозападната част на европейския континент. Детски гласове звънтяха в слънчевата ясна утрин, влажният пясък бе покрит със следи от малки крачета. Над шума на морето се извиси предупредителен глас, докато родители, натоварени със сгъваеми шезлонги, постeлки и чадъри, вървяха забързани по единствената тясна пътечка, водеща към плажа. Ала остър писък прати сред тях страх, долетял като стрела, всичко бе захвърлено и пясък се разхвърча под хукналите към водата крака.

Децата бяха застанали от двете страни на човешко тяло, полюшващо се при движението на вълните, с разпростряна като водорасли дълга коса върху пясъка. Младата жена се взираше безжизнено в небето, отразяващо се в сините ѝ широко разтворени очи. Имаше хубаво лице, но наранено от лявата страна, където морската вода почти бе отмила кръвта, изтекла от срязаната буза. Фланелката ѝ беше разпрана на врата и едната ѝ гърда бе оголена. Беше боса, а белите ѝ бикини бяха изпокъсани и окървавени.

Едно от децата извърна пребледняло лице към родителите си, а невинността в тъмните му очи постепенно гаснеше. Отрони с тънко гласче:

– Тя ще се оправи ли?

II.

Джордж Гън сгъна сакото си и го постави внимателно върху шофьорската седалка, преди да затвори вратата. Още нямаше девет и половина, а сутрешното слънце вече напичаше. Той закачи радиостанцията „Моторола Еруейв“ на колана си, след което нави ръкавите на синята си риза до лактите.

– Ще е поредният горещ ден, Джордж. – Детектив Луиз Макниш изглеждаше доволна от такава перспектива.

Гън изпъшка и я стрелна с остър поглед над покрива на колата. Той предпочиташе вятъра, духащ откъм морето, и капките дъжд върху лицето си. Явно всичко опираше до това с какво си свикнал. Макниш, близо двайсет години по-млада от него, беше от основната територия. От далеч по-мекия юг, известен като Глазгоу. Тамошните хора тичаха да се скрият при първите признаци за истински дъжд. Той насочи поглед към брега.

От настлания с чакъл паркинг над плажа виждаше черната скала, оголена при отлива, която заобикаляше тясната ивица пясък, и къдравия пояс от водорасли, бележещ докъде е стигнал приливът. Бризът донасяше познатия им солен мирис.

Линейката бе паркирана край бял нисан Х-Трейл току до самия пясък и проблясващата синя светлина на лампата почти бледнееше на фона на ярките слънчеви лъчи в късния август. Жена бе приклекнала до просната на пясъка фигура. Униформен полицай и двама медици от линейката наблюдаваха отстрани. Смъртта изглеждаше крайно неуместна в подобна сутрин.

Гън пое натам, а Луиз го следваше и обувките им оставяха дълбоки следи в мекия пясък. Униформеният кимна и отстъпи встрани. Лекарката вдигна поглед от трупа. Русата ѝ коса бе прибрана назад с шноли. Имаше бледо лице с волеви черти, не носеше грим. Изглеждаше изморена.

– Съвсем млада още – продума.

Гън си позволи да отправи поглед към тялото и усети стомаха си да се преобръща. Той познаваше това момиче. Не лично. Но беше виждал лицето ѝ. Удивително лице с пълни устни, които бе зървал разтворени в усмивка. Дългата ѝ копринена кестенява коса бе разпростряна в оплетени кичури сред водораслите, сините ѝ очи бяха втренчени в него едва ли не обвинително.

Беше наясно, разбира се, че всичко това е само във въображението му. Неизменно го обземаше чувство на вина, изправеше ли се пред смърт, която не бе успял да предотврати, защото не е бил там. Затвори очи. Как ли ѝ беше името?

– Кейтлин Блак, сержант – осведоми го лекарката, сякаш дочула въпроса в мислите му.

Гън кимна. Да, сега си спомни. Отвори очи и обходи с поглед познатите контури на лицето ѝ, отбеляза си синината под лявото око и раната на дясната буза.

– Как е умряла, Сам?

Доктор Саманта Блеър беше на острова вече от цяла година. Беше заела вакантно място в лекарски кабинет в Сторноуей и донесе със себе си безценния опит от три години практика като асистент на патолог в Абърдийн. Началството на Чърч Стрийт веднага осигури услугите ѝ като медицински сътрудник на полицията. В това си качество тя изследваше жертви на самоубийства и смърт при нещастен случай. Но изглежда, това сега щеше да е първото убийство, с което се сблъскваше.

– В резултат на насилие – отвърна тя. – Много от контузиите, които виждаш, синините и протритите места по тялото ѝ, както и раната на лицето са се появили след смъртта. – Тя сви устни. – И е възможно да е била изнасилена. При това твърде брутално. – Тя подръпна скъсаната фланелка на момичето, която бързо изсъхваше на слънцето. – Съдрана е върху тялото ѝ. Същото е с бельото ѝ. Има вагинални увреждания.

– Причина за смъртта?

Сам вдигна рамене.

– Невъзможно е да се каже. Евентуално удар по главата. Или удавяне. Дробовете ѝ са пълни с вода, макар че това нищо не означава. Нужна е аутопсия, за да се установи точно как е умряла. – Тя се изправи и изпъна схванатите си мускули. – Ще взема вагинална проба за ДНК. Ако има сперма там, това ще ни насочи към самоличността на изнасилвача, който вероятно е и нейният убиец. – Тя въздъхна. – Само че ще минат няколко дни, преди да получим резултатите от лабораторията.

Гън чуваше единствено крясъците на чайките, летящи около скалите, където гнездеха, шума на морето, докато отливът връщаше водата обратно и отново пълнеше Черното езеро. Слънчевите лъчи падаха върху водната повърхност и я караха да искри като обсипана със скъпоценни камъни. Отвъд носа той забеляза птица ганет да се гмурка за риба. Животът си продължаваше както от самото начало на времето на това място, където Атлантическият океан срещаше северозападния ръб на европейския континент. Ала не и за горкото мъртво момиче, проснато в краката му.

Знаеше, че всичко тук щеше да си е същото и след като той самият си идеше. Упорствал бе срещу пенсионирането въпреки молбите на жена си, защото имаше усещането, че това само ще го засили по-бързо към края, който решително бе отричал през целия си живот. Край, все по-мъчен за пренебрегване. Отново насочи поглед към безжизненото тяло на Кейтлин Блак и се почувства упрекван, че е оцелял тъй дълго, за разлика от тъй младата жена. А тя бе имала всичко, за което да живее.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Николета Николова, 885 425 562)