Теди Москов, чийто хумор е не по-малко експлозивен от овациите след постановките му, напоследък става все по-радикален в иронията си. В една от сценичните си заигравки „Дабъ дешил ине“ известният режисьор се занимава със странната зависимост на хората от кретените. „Селото си тачи селския идиот. Градът си тачи градския идиот. Държавата си тачи държавния идиот. А гражданите й с възторг си го избират за държавен глава“, коментира Москов. А черната комедия „Обадете се по-късно – в кома съм“, която се играе в Сатиричния театър, направо е забранена за зрители под 16 години.
100 въпроса към режисьора Теди Москов: Живот, изкуство и философия
Режисьорът Теди Москов отговаря на 100 въпроса за живота, изкуството, личните си убеждения и предпочитания. В едно искрено интервю той споделя вижданията си за професията, взаимоотношенията, страховете и мечтите.
Професията и личността
1. Как се представяте пред хората? Като инженер Москов!
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
4. Допускате ли лесно хора до себе си? Да, и съжалява за това, особено за някои приятелства с актьори.
5. Какво може да ви извади от равновесие? Разочарованието от някого или нещо, а също и от самия себе си.
6. Компромисът, който не бихте си позволили? Да напише донос за някого.
7. Какво може да ви разплаче?
8. На какво най-често се смеете? Москов споделя, че има много видове смях, но за него «смехът е радост».
«Защото режисурата е своеобразно инженерство – изгражда сюжети, вае образи, сглобява ситуации, иззижда най-точно съобразената с „тежестта“ на спектакъла конструкция…»
«Впечатлението от човек често е свързано с предразсъдъци, с готови представи за някои категории хора. А и с твоите стремежи „да напъхаш“ някого в представите си. Затова ми е било изключително трудно на всичките кастинги за актьори, които съм провеждал.»
«Нали любовта е „сляпа“? Няма как да е в резултат от какъвто и да е поглед. Вярвам в любовта от пръв допир.» Той допълва, че първият разговор също е важен и признава значението на «химията».
«За един мъж е по-срамно да не е плакал никога, отколкото да плаче понякога.»
«Имал съм изключителното щастие да се смея на виртуозни импровизации на някои от артистите, с които съм работил. Завиждайте ми!»
Изкуство и култура
9. Последната книга, която ви впечатли? Киносценарият «На чисто» от Веселин Панайотов, за спрян от комунистическата цензура филм на Леон Даниел.
10. Любим художник? Не е един: Джото, Мантеня, Пиеро де ла Франческа, Вермеер. В спектаклите си е цитирал Де Кирико, Рене Магрит и Марк Шагал. Над всички обаче е Ван Гог.
11. Любим писател? Много, от Хашек до Платонов. Отделя Антон Павлович Чехов.
12. Любим поет? Майка му Рада Москова.
13. Любим певец? Дейвид Клейтън Томас от «Блъд Сует енд Тиърс», Рей Чарлз и Боби Макферин.
14. Любим филм? Много от италианския неореализъм. Дълго време на първо място е бил «Амаркорд» на Фелини.
15. Любимо тв предаване?«Моето.»
16. Каква музика предпочитате да слушате?Джаз-рок и боса-нова. Слуша записи на театрална и филмова музика, а от класиците обича Бах.
Лични предпочитания и възгледи
17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте? За пътувания.
18. Политик, на когото вярвате? В момента на никого.
19. Историческа личност, която презирате?«Всички наши предатели, които на квадратен метър са може би най-многобройните в света.» Включва и доносниците към тях.
20. Историческа личност, на която се възхищавате? Може би Захарий Стоянов. Откроява и Атанас Москов, братът на дядо му, жертва на комунистическия режим и водач на опозицията след 9 септември.
21. Любим парфюм? «Все ми е тая.»
22. Любимо мъжко име? «Навуходоносор – ха-ха!»
23. Любимо женско име? «Кифла. Пак ха-ха!»
24. Какво научихте от родителите си?
Да обича свободата
Да си признава грешките
Вкусът му към изкуството
26. Какъв искахте да станете като малък? Джаз пианист от класата на Оскар Питърсън или скиор от класата на Стенмарк.
27. Кое е любимото ви животно? Конят.
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?«Изненадвай приятно винаги когато и когото можеш!»
31. Любимо ястие? Скара!
32. Любим цвят? Небесният.
33. Любимо питие? Кафе.
35. Кое е първото ви разочарование в живота?«Още не съм го изживял.»
36. Кога сте били най-горд със себе си?
Когато след спектакъла му «Майстора и Маргарита» в Цюрих аплаузите на публиката ги изкарват 12 пъти на сцената за поклон.
Когато е спасил човек от удавяне на плажа на къмпинг «Делфин».
37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате? Съчетава ги, но работата му (не я нарича «кариера») стои на първо място, дори пред здравето му.
38. Какви са хората от приятелския ви кръг? Умни и кадърни.
39. От какво най-много се срамувате? От шумно изпускане на газове.
41. Мечтата, която преследвате?«Не преследвам нищо и никого. А мечтите трябва да си останат мечти. Осъществяването им е доста глупаво нещо.»
42. Откъде черпите информация? От инстинктите си.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?«Това, че 45 години се упражняваха да ме лъжат, е изградило някакви сетива за истина в мен.»
44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?Николко.
46. Искате ли да летите в Космоса?«Ние всички летим в Космоса – въртим се около слънцето. Да искаш нещо повече от този полет е нахално. А пък да се въртиш около това, което се върти, е своеобразен вид нагаждачество – ха-ха!»
48. Имате ли пророчески сънища? Един път е сънувал детайлно епизод от шоуто му «Улицата» и после го е реализирал точно както го е сънувал.
49. Кое е любимото ви цвете? Маргаритката.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?Отзивчивостта.
52. Кога предпочитате самотата?
Когато работи върху текст на театрален или кинопроект.
Когато чете книга.
«Четенето е самотен занаят. Също като писането.»
53. Има ли порок, който ненавиждате? Подлостта, нагаждачеството и тям подобни.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Да оживее след ужасна катастрофа в Германия, която го е изпратила в 45-дневна кома, парализирала левия му крак и му докарала лека форма на епилепсия.
Някои предателства на колеги.
56. Имате ли хоби? «Професията ми е хоби.»
58. Къде почивате – в България или в чужбина? В колата си.
60. Вярвате ли в късмета? Да.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате? Да срещне Фелини в Рим.
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте? Между 60 и 70-годишен.
65. Кое според вас е най-голямото научно постижение?«То предстои.» За всяко време постиженията са различни. Примери: антибиотици, ваксини, Гутенберг, братята Райт и Люмиер.
66. Ще се справи ли човекът с климатичните промени?«Те ще се справят с него.»
67. Вярвате ли в конспиративни теории? Не.
69. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност? «В никакъв случай! Това го определя Господ.»
70. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални? «Стига да не ми ги натрапват.»
72. За или против пластичните операции?Против.
75. Доволен ли сте от заплатата, която получавате? Не получава заплата. «Наемен режисьор» е.
76. Страхувате ли се от новото начало? Мързелив е за нови неща.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?«Крепи ме ежедневието, не надеждата.»
82. С кого бихте живели на самотен остров?«С двеста тона бира.»
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки? Не. С бъдещите си – също!
85. Привърженик ли сте на брака? Не е привърженик на бракове по сметка или за запазване на «синя кръв».
87. Кой е любимият ви момент от денонощието? Преходът от късна вечер към ранно утро.
88. На кой народ симпатизирате?«Симпатизирам на хора, не на народи! Симпатията към народи е стъпка към расизъм.»
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често? «Кой съм всъщност.»
91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили? Тези, че сътрудниците в представленията му са притежавали същия ентусиазъм като него.
92. Кога свършва детството?«Още не знам.»
93. С какво никога не искате да се разделите? С любопитството към душата на човечеството и на вселената.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали? «Не се обиждай!» от майка му.
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена? И да, и не!
98. Каква е представата ви за щастие? «Безцелното шматкане наляво-надясно.»
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората? С качеството на работата му в театъра и телевизията, както и с някакво «значенийце», което е имал за културния ни живот.
