Анна и Александър

Анна и Александър
  • Written by:  classa***
  • Date:  
    24.06.2025
  • Share:

На 2 май беше световната премиера на новата биографична драма „Words of War“, която разказва историята на покойната вече руска журналистка Анна Политковская. Филмът е режисиран от Джеймс Стронг („Torchwood“), а изпълнителен продуцент е двукратният носител на „Оскар“ Шон Пен („Mystic River“ и „Milk“). Максин Пийк („The Theory of Everything“) играе ролята на Анна Политковская, Джейсън Айзъкс („The White Lotus“) се превъплъщава в нейния съпруг – Александър Политковски. Киърън Хайндс влиза в образа на Дмитрий Муратов – главния редактор на „Новая газета“. Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин и Джейсън за филма и партньорството им на снимачната площадка.

Джами Филбрик: Като начало, Максин, каква беше първата ви реакция относно сценария, когато научихте истинската история на Анна Политковская, и как подходихте към влизането в нейния образ в този филм?

Максин Пийк: Първата реакция… най-напред, дори преди да дойде сценарият, ми беше казано, че сценарият ще дойде и че е за Анна Политковская. Веднага почувствах това като нещо, за което дори не бих се замислила. Освен това сценарият трябваше да е лош, за да кажа „не“. Тогава прочетох сценария на Ерик (Попен) и си помислих, че е страхотен. Просто ми харесваше начинът, по който разказва за един личен живот, но и за професионален журналистически живот. Помислих си, че балансът е фантастичен. Според мен това, което наистина е сполучливо, е показването на това какво се случва в дома, в живота ѝ, с нейния съпруг и децата ѝ, както и влиянието на това, тъй като не мисля, че то бива показвано много. Виждаме безстрашната журналистка сега, но какво ѝ се е случвало на родна почва? Беше интересно, тъй като действието се развива в Русия. Играем реално съществуващи хора. Първоначално това ме накара да се запитам: „Как ще се осъществи това?“. Но смятам, че постъпихме правилно, като запазихме собствените си гласове. Играехме все едно сме англичани. Смятам, че ако бяхме играли с акцент, може би всичко щеше да се наклони в много различна посока. Мисля, че за мен това се оказа доста интересна динамика, свързана с изграждането на този образ, който не беше оттам, откъдето съм аз, но в много отношения беше самата мен.

Джами Филбрик: Джейсън, можете ли да разкажете за Анна и брака ѝ с Александър, как се е чувствал той по отношение на работата ѝ и по какъв начин това се е отразило на живота и на двамата?

Джейсън Айзъкс: Моята версия на Александър, тъй като той не ми е казвал тези неща, но има неща, които са много добре документирани. Като това, че си е загубил работата. Бил е ярка звезда в политическо ток шоу, но се е възползвал и от придобивки. Трябва да са били ожесточени противници на този новоизбран президент, Владимир Путин, но въпреки всичко той е бил популярна телевизионна звезда и е престанал да бъде такъв, когато около съпругата му се е заформил скандал. Когато тя наистина е предизвикала режима, това е било началната точка, в която кариерата му реално е започнала да запада. Така че аз играех според каквото ми казваха инстинктите, че трябва да се е случило. Той я е обичал, уважавал я е, ревнувал я е, бил ѝ е сърдит – всичко това накуп. Не е като да съм играл каквото и да било, защото срещу мен стоеше невероятна актриса, а аз само исках тя да казва или прави нещата, които исках да прави. При актьорската игра всъщност никога не иде реч за това какво правиш. Става дума за това какво искаш другият да направи. Аз исках тя да ме цени. Исках тя да спре да го прави. Исках тя да не застрашава семейството, но може би това наистина беше моето его. Мисля, че нещо такова се е случило, но ние не се опитваме да го пресъздадем като документален филм. Опитваме се да разкажем една драматична история. Така че според моята версия той е имал много неприятности и му е било много трудно във връзка с това, което се е случило със съпругата му.

Джами Филбрик: Джейсън, какво е да си партнираш с Максин, за да пресъздадеш тези взаимоотношения на екран?

 

https://kultura.bg/web/wp-content/uploads/2025/06/Words-77.jpg

 

Джейсън Айзъкс: Тя е блестяща актриса. Истината е, че си правиш проучване, правиш каквото можеш. Ако хората са живи, говориш с тях. Ако не са, разговаряш с хора, които са ги познавали. Четеш. После поглеждаш сценария и просто следваш човешките си инстинкти. Инстинкти, изглаждани в продължение на десетилетия на създаване на човешки същества, които изглеждат пълнокръвни. И тогава Джеймс казва: „Начало!“. Той ни даваше голяма свобода да импровизираме, да се опитаме да създадем здравословна динамика. Опитваш се да накараш нещо истинско, емоционално и правдоподобно да се случи в дадения момент и това е. Той неслучайно е режисьор, спечелил награди.

Джами Филбрик: Максин, как протече работата ви с режисьора Джеймс Стронг?

Максин Пийк: Беше страхотно, защото той наистина ни даваше свобода, нали? Той ни позволяваше да импровизираме. Просто бяхме свободни. Той ни се довери, както по-рано каза Джейсън, да изиграем онези сцени, в които трябваше да почувстваме момента, да се усетим истински и свързани помежду си. Не сме се отдалечавали на милион мили от сценария, но просто имахме възможност да играем, присъствайки в дадения момент, и – както казва Джейсън – да си въздействаме взаимно, което е най-важното нещо. Без да знаем какво да очакваме от другия в следващия момент. Разполагаш със скелета на сцената, но само за да имаш различни точки, от които да отскочиш. Като танц е. Филмът изглежда красив освен това. Сещате се за какво ви говоря, нали? Но да, става дума за доверието. Той ни имаше доверие, което човек невинаги получава.

 

Кадър от филма „Words of War“, режисьор Джеймс Стронг

 

Карeн Бенардело: Максин, в началото на филма Анна казва: „Мислиш ли, че можеш да останеш безучастен, да не обръщаш внимание на онова, което виждаш?“ с този прекрасен глас зад кадър. Та каква бе връзката ви с Анна и този цитат?

Максин Пийк: Срам ме е да си призная, но когато получих за пръв път сценария, бях чувала за Анна и знаех, че е журналистка, но това бе всичко. Така че впоследствие се гмурнах дълбоко в работата ѝ. По време на този процес осъзнах колко вдъхновяваща жена е била. Освен това умението ѝ да пише, както и способността ѝ ясно да препредава историите с онази човещина, каквато е притежавала, направиха така, че ми беше трудно да отхвърля филма. Та се получи едно дълбоко гмуркане в работата и живота ѝ. Когато се впуснеш в проучване, си мислиш: „О, ще се справя“. Но след това колкото повече проучваш, толкова повече осъзнаваш колко малко всъщност знаеш и колко дълбоко и тъмно започва да става.

Карeн Бенардело: Максин, има ли нещо, което прочетохте, докато проучвахте живота на Анна, на което най-много се уповавахте и което ви я е разкрило като персонаж, който можете да изиграете?

Максин Пийк: Уповавах се на факта, че тя винаги е признавала страха си; никога не е отричала факта, че се бои и е изплашена. Мисля, че за мен това бе от огромна важност. Не е имало никакво перчене; наместо това тя напълно е осъзнавала ситуацията, поради което я е сковавал страхът. Въпреки смелостта си Анна не се е стремяла да бъде военен кореспондент; повече я интересува да разкаже историите на цивилните хора. Та това ми помогна да очертая в главата си същността ѝ.

Карeн Бенардело: Джейсън, толкова е интересно човек да наблюдава развитието на брака на Саша и Анна и как нещата се променят за тях като двойка и семейство на фона на промените в работата ѝ. В кои елементи от брака им успяхте да се припознаете? До каква степен ви беше известна тази история?

Джейсън Айзъкс: Чух за тази история от приятелка. Тя има дълга история на активизъм в семейството си. Имала е приятели, които са били убити в Южна Африка. Тя е природна сила, дойде при мен и каза: „Ще направя този филм“. Така че аз прочетох сценария. Винаги съм искал да разказвам истории, които променят света, но направата на този филм беше много трудна. Много от хората в тази стая искаха да разкажат тази история и го направиха, предоставяйки пари. Бидейки актьор, ако имаш възможността да накараш нещата да се случат, това са историите, които трябва да разкажеш. Това е една от тези истории – Анна е казвала на руснаците какви ги върши наскоро избраният им президент, включително защо е завладяна Чечения. Докато това се е случвало, е било очевидно, че пресата е била ограничавана. Така че това е идеалният момент за излизането на този филм, с всичко, което се случва в Белия дом, и с подкопаването на традиционните медии. Всички журналисти, с които разговаряхме наскоро, казват, че винаги искат да проверят информацията през три източника, но сега някои от тях не споменават източника на информацията си. Така че това доказва колко е важно да бъде разказана тази история. Освен това тази история е толкова важна, защото предлага едно надзъртане в техния брак. Мъжът на Анна не е бил в състояние да понесе таланта и славата на съпругата си. В крайна сметка всичко, което е направила тя, се е оказало твърде много за него.

 

Кадър от филма „Words of War“, режисьор Джеймс Стронг

Карeн Бенардело: Чувствате ли, че филм като „Words of War“, базиран на такава невероятна, но истинска история, има по-силен отзвук за вас? По-трудно ли е да споделиш със света история, която притежава такава тежест и значимост?

Джейсън Айзъкс: В личен план съпругата ми се притесняваше, че няма да мога да се отърся от това. Но повдигнатите от филма теми са толкова важни – всички си взаимодействаме с пресата и виждаме как тя се променя. Можете да видите кой разказва истории и кой казва истината. Гласовете, които казват истината, биват заглушавани от изкуствен интелект. Когато, бидейки актьор, разказваш история като тази, ти я чувстваш напълно, и тогава тя бива предадена нататък.

Максийн Пийк: Напълно съм съгласна. Мисля, че онова, което остава в теб, не е героят, а преживяванията. Разбирането ти за света нараства, а ти се чувстваш по-ангажиран в ситуациите, в които участваш. Светът и съзнанието ти се променят, когато участваш в проект като този.

Карeн Бенардело: Заснехте филма преди 2 години, които по някакъв начин се усещат като цяла вечност. Как възприемате нещата сега, когато гледате филма?

Джейсън Айзъкс: Да, това е перфектният момент за излизането на този филм тук, виждайки как демокрацията се превръща в самовластие, което ограничава свободата на медиите.

Превод от английски Марина Карчинова

Станете почитател на Класа