В този текст искам да изразя тревогата си, че Българската православна църква, на която – за разлика от най-гласовитите ѝ днешни „ревнители“ – принадлежа и служа (включително с научното си творчество) от 38 години, все по-стремително започна да се предава в плен на определени националистични (дори фашизоидни), реакционно-зилотски и крипто-путинистки организации и сдружения.
Защото не може да не се види, че именно тези организации в последните година-две усилено започнаха да внедряват в нейните среди дух, който – направо ще го кажа – няма нищо общо с духа на Православието. Дайте си сметка, че не някой друг, а тези организации с пасивното (а напоследък и все по-активното) съдействие на част от свещеноначалието на БПЦ започнаха да извеждат Църквата от храма, от литургичния и таинствен неин живот като я инсталират на… площадите, край разни исторически крепости, около кичозно „възстановени“ базилики (разбира се, „от първото българско царство“) и „магични“ планински местности. Започнаха да превръщат библейското слово в декламации в деветосептемврийска или първомайска стилистика, да го „съдружават“ с фолклорни ритми и масови „патриотични“ песни и маршове.
Абсолютно наивно е обаче – ще го кажа именно на свещеноначалниците на Църквата ни – това излизане (или по-скоро изстъпване) на Църквата на площадите и „историческите паркове“ да бъде приветствано като някакво нейно „еманципиране“ или мисионерско популяризиране в обществото – като някакво нейно превръщане в „значим обществен фактор“.
Църквата привлича – ще го кажа и от десетилетен личен опит – със своята тайнственост и тайнствена тихост, със – казано метафорично – своя свещно-трептящ полумрак, със своята приказно-витийна образност, със своята (най-вече) величествено-спокойна оттегленост от шумовете на този свят, с усещането (доловимо дори от онези, които още не са пристъпили нейния праг) за окончателна и пределна победа не над определени световни сили, а над… смъртта, над „последния враг“, срещу който всички мирски „предприятия“ са безсилни.
Да, Църквата привлича – пак казано метафорично – единствено „електорат“, състоящ се от съкрушени и отчаяни, които тя утешава, от безсилни, за които тя се моли, от такива, на които, понеже вече нямат „ресурс“ тук, тя отваря път „отвъд“, от такива, които понеже не жадуват просто нещата „отсам“, тя открива тайната на „оттатък“. Църквата привлича (спомнете си за това, уважаеми борци с греха) грешниците, не защото ги съди, а защото изслушва плача им, защото им… прощава. Църквата въобще се състои (спомнете си и това) от „братя и сестри“, от „отци и чеда“, а отците, именно защото са отци, не държат на чедата си речи по площади, не огласяват – по високоговорители – разни „изявления“ – те… разговарят, разговарят с чедата си. Ако чедата им са паднали, отците не ги заклеймяват, а… страдат и страдат не просто за тях, но и с тях. И както е между отци и чеда, между братя и сестри, това става в атмосферата на дома, т.е. на храма, на енорията, а не по ул. „Раковски“ и бул. „Цар Освободител“.
Искам следователно да кажа, че с безразсъдното (или поне наивно) самоотдаване на църквата в ръцете на разни – с етоса на харизматични сектанти – богаташи като Пламен Мирянов, тя не просто прави част от обществото свой антагонист, но предварително затваря вратите си и за онези (нека и да е така), които е призвана да изцелява.
Не виждате ли – ще кажа – уважаеми свещеноначалници на БПЦ, че вие, които трябва да помните (и да прогласявате), че сред нас, християните, вече „няма ни елин, ни иудеин, ни роб, ни свободник, ни мъжки пол, ни женски, но всички едно са в Христа Иисуса“ (срв. Гал. 3:28), сте се отдали днес в ръцете на националистични организации, каквото е съорганизиралото т.нар. „Голямо шествие за семейството“ Сдружение РОД Инт., в ръцете на реакционно-политически организации, каквито са другите му съорганизатори – фондацията „Консервативно общество“ и „Младежкият консервативен клуб“? А пък национализмът е – нека отново ви го напомня – чужд на християнството въобще. А като политически оформен той е антагонистичен полюс и следователно, ако позиционирате Църквата в него, вие я позиционирате като отблъснала противниците на национализма и значи – позиционирана вече партийно-политически.
Не чувате ли – ще кажа също – уважаеми свещеноначалници на БПЦ, колко профанизиращо звучат за църковните песнопения (както и звучаха в деня на „Голямото шествие“) следващите тутакси след тях патриотарски маршове (а те пък какво общо имат със семейството)? Не съзнавате ли вижданото от всички, че неуспели в политиката момчурляци (Кристиан Шкварек), користно подпомагащи бизнеса си с „верова ревност“ тарикати (Пламен Мирянов) ви „подхлъзват“ да подредите Църквата в удобен за тях край на политическия спектър и значи – да превърнете в неин политически противник всички, принадлежащи към другия край на политическия спектър? Не виждате ли, че на гърба на Църквата политическа – популистко-политическа кариера – се мъчат да градят неуспели в самата политика фашизоиди? Не съзнавате ли колко отблъсква – отблъсква не само мен, но и огромното мнозинство, които намерихме път към Църквата в годините, в които тя бе гонена от татковците на днешните спонсори на „големите шествия“ – това инфилтриране в нея на стилистиката на милитарните комунистически „манифестации“? А знаете ли пък колко отблъсква от Църквата този възроден от самите тия „спонсори“ църковно-националистичен „комсомол“ огромната част от младите поколения? Кой от тия генерации ще се запъти към прага ѝ, след като вместо в таинствения сумрак на храма я вижда срамно разсъблечена пред площадните микрофони, подредила в строй дечица, показно пускащи белите гълъби на „асамблея Знаме на мира“ и расоносци „във един и същи строй, винаги във труд и в бой“?
Не си ли давате сметка също, че онези, в чиито ръце, без да се замисляте, предавате Църквата, се опитват да я превърнат от спасяващо прибежище в… обсадена крепост? Че повече от всичко тези същите се нуждаят да ѝ измислят „врагове“, за да я милитаризират? Няма да взема отношение към „прайда“, но ще ви кажа, че за Пламен-Миряновци денят, в който той се провежда, е любим, защото в него могат да изправят Църквата „на бой“. Любими са им всички „славни исторически дати“ (и нямащите общо с църковния живот), защото на тях могат да инсталират Църквата срещу „безродниците и космополитите“. Любими са им и не добре обмислените инициативи като „задължителното изучаване на религия-Православие“ в училище, защото всички, имащи определени критични бележки към тях, могат да бъдат посочени като „воюващите с Църквата либерали“.
Накрай ще ви кажа: не се облащавайте от снимките и клиповете, показващи ви – както е озаглавен последният платен (вероятно) от Пламен Мирянов материал във вестник „24 часа“ – „хилядите защитили християнските ценности“. Повтарям, че след 38 години активен църковен живот имам сетивото да различа истинските православни християни от сърдитите зилотски „лелки и чичковци“, полуобразованите „родолюбци“, убедени, че „българите сме най-древният християнски народ във вселената“, момчурляците с черни тениски, които защитават не „традиционното семейство“, а правото си „да бият гейовете“. Да, те могат да бъдат събрани с „хиляди“, но в църква, в църква в неделя няма да ги видите.
Или за вас това не е важно? За мен обаче става все по-важно в близко бъдеще да не ми се налага да се оправдавам, че, да – аз съм православен християнин, но не съм, не съм като тия.
