Изложба на Сашо Стоицов „Разхвърляни мъниста“ в Централното фоайе на Българската академия на науките (29 май–23 юни 2025)
Изложбата на Сашо Стоицов „Разхвърляни мъниста“ е първата от цикъла „Съвременно изкуство в БАН“. Експозицията може да се разгледа във фоайето на централното управление на БАН, сграда със забележителна историческа и културна стойност. Зданието е сред най-внушителните и разпознаваеми архитектурни ценности, сред емблемите на нашата столица.
Инициативата за събитието е на председателя на Общото събрание на БАН проф. Васил Киров. „Българската академия на науките притежава сериозна колекция от класическо българско изкуство. Дошло е времето да погледнем и към съвременното българско изкуство, да отворим пространствата си в Академията и нейните кампуси“, каза проф. Киров. В контекста на усилията за модернизация на БАН и отварянето ѝ към обществото, тази инициатива има за цел да привлече вниманието на публиката върху дейността и постиженията на Академията и да спомогне за създаването на колекция от съвременно българско изкуство.
Първата изложба, с която започва поредицата „Съвременно изкуство в БАН“, представя избрана колекция от творби на художника Сашо Стоицов. Той е един от най-забележителните и интригуващи автори в съвременното българско изкуство. С богата творческа биография и опит, за него смело можем да използваме израза „двигател“ в съвременното изкуство. Авторът реагира на прехода и промените в далечната 1989 г., преосмисля и анализира символите от близкото минало, за да стигне до серията творби, започнати в Ню Йорк, с които рязко променя перспективата и посоката на своите търсения. В своето творчество Сашо Стоицов изследва формата, линията и характерното полагане на чистата цветна емулсия, която е наситена от малки и фини частици разноцветна емоция.
Сашо Стоицов, „Разхвърляни мъниста“, 2025 г.
Серията платна от цикъла „Разхвърляни мъниста“, които авторът показва за първи път, органично се вписват в пространството на най-голямата научна институция в България. Повлияни от събитията в настоящето, освен със своите естетически измерения те ни насочват към многопластовите интелектуални лабиринти на твореца. Избраните триизмерни обекти от серията „Природно“ и „Цветя“ спонтанно и непринудено изникват като естествен цветен акцент. Тяхното хармонично съжителство съпровожда зрителите непринудено и естествено извън контекста на времето, в място, белязано от наука, история и културни наслагвания.
За Сашо Стоицов е интересно да променя, да преобръща и да трансформира същностното значение на формата и обекта. В унисон с неговите творби е насоката и идеята на тази изложба – да се потърси различна гледна точка на възприемане, както и визуална комуникативност, която да създаде непредубеден диалог с публиката.
Диана Драганова-Щир, куратор на изложбата
Сашо Стоицов, „Разхвърляни мъниста“, 2025 г.
Поканих Сашо Стоицов да разкаже за творческото предизвикателство, в което прие да участва с първата изложба от серията „Съвременно изкуство в БАН“.
По какъв начин възприемаш пространството на централното фоайе на БАН, като предизвикателство или по-скоро като нова възможност за твоето изкуство?
Сашо Стоицов: Пространството в БАН е много различно от всички други места, на които съм излагал мои творби, това е светилище на науката, с дългогодишна история и култура. Аз виждам настоящата изложба като продължение на новаторския дух, който носят сградата и институцията, от която съм изключително респектиран. Както в съществуващата в момента колекция от стари майстори наблюдаваме, че в миналото чувствата и науката са били изцяло заедно, в момента съвременното изкуство и науката се срещат и съжителстват съвместно и хармонично. Много се зарадвах на възможността да участвам и да покажа работи в това пространство. Самите произведения оживяха по един различен и естествен начин. Дълбокото ми чувство е, че те намериха своето място и радват хората.
Част от най-новите ти картини са с наименование „Разхвърляни мъниста“, какви послания ни предават те?
За мен времето, през което бяхме отделени и изолирани заради пандемията от КОВИД, за дълъг период остави дълбока следа. През този период много ясно си представих края на всичко материално и предметно. Светът приличаше на необитаема пустиня и единственото, което ми остана, са зърната и разноцветните мъниста на мисълта и чувствата. В най-новите ми работи бих искал да иконизирам периода на КОВИД и този след него. Мисля, че БАН е подходящото и най-логично място, където тези произведения изпъкват и могат да се осмислят.
Диана Драганова-Щир
