Разговор с Алиджан Тезер, Йозгюр Йълмаз и Алтан Себюктекин от турската психеделик рок група Ayyuka, чийто първи концерт в България е довечера в клуб „Паве“ под Столична библотека
Ayyuka са явление на истанбулската независима сцена – от самото си създаване през 2001 г. до днес, когато музикантите са се пръснали в различни краища на Европа. А турската традиция на психеделик рока е просто призмата, през която се пречупват всякакви други влияния, импулси, опит и въображения. Ако се заслушате в някои техни записи от началото и средата на миналото десетилетие, можете да чуете звучене, което доста се родее с това на Khruangbin, само че възникнало паралелно в другия край на земното кълбо. Орхан Генджебай среща Дик Дейл, биха казали някои. Все по-инструментални в по-късните си години – с уклон към джаза, ембиънт рока и неопсихеделията с елементи на филмов саундтрак „а ла Марк Рибо“, но ако се върнем към дебютния им албум – и с кратки ударни неравноделни рокендрол песни с текст. През годините свирят и записват с видни гости – нигерийския саксофонист Орландо Джулиъс Екемодо (1943–2022) или Илхан Ершахин, който издава последния им засега кратък албум Zaman Ziyan (2024) за лейбъла си Nublu Records в Ню Йорк. А преди много години ми ги препоръча лично незабравимият Мехмет Улу, създателят на компанията Pozitif и фестивала Akbank Caz (един от емблематичните джаз фестивали не само на Балканите, но и въобще в Европа до смъртта на Мехмет през 2013 г.). Днес ще ги чуем за първи път в България. За хубавите неща никога не е късно. Разговаряме с барабаниста Алиджан Тезер, китариста Йозгюр Йълмаз и басиста Алтан Себюктекин. Групата има още един член, чиято китара ще чуете в записите (Ахмет Кул), и не е променяла състава си от своето създаване преди четвърт век, макар днес музикантите да живеят в различни градове, че дори и страни.
Как беше създадена групата?
Йозгюр: Тази музика беше много полулярна в Турция през 70-те и ние отраснахме с нея през 90-те. Тогава имаше завръщане към нея и много групи започнаха да създават своя собствена музика, вдъхновена от седемдесетарския психеделик рок. И ние в това число. Едновременно с това всички сме израснали и със западната музика, така че смесването на двете – западната рок музика и турския психеделик рок – е нещо съвсем естествено за нашето поколение. И несъзнателно.
Алиджан: Имаше няколко групи – ZeN, Replikas, ние също – които тогава правехме нашия си психеделичен рок, черпейки от извора по-скоро мелодиите и създавайки нещо свое, без да свирим кавъри на конкретни песни. А повечето групи по онова време свиреха основно кавъри…
Алтан: В края на 90-те и първите години от новия век ние използвахме основата на старата музика. Не се замисляхме кой певец или група хората помнят, чия песен да вземем да обработим. По-скоро взимахме от самото звучене на 70-те и импровизирахме. Именно това правеха и ZeN (групата, от която по-късно се ражда Baba Zula, б.а.), които имат основно влияние и върху нашата музика.
Йозгюр: Бяха много добри в импровизацията и в това никога да не изсвирят една песен еднакво два пъти. И въобще не им пукаше какво ще каже публиката. Чуваш дадена песен, а после в албума откриваш съвсем други песни. Голямо вдъхновение бяха за нас.
Алиджан: И нашата собствена музика се раждаше в импровизацията за един много дълъг период от време. Днес живеем в различни градове. Алтан е в Стокхолм, аз – в Берлин, а Йозгюр живее на много прекресно място на Турската ривиера – Муула, но докато всички бяхме в Истанбул, наистина непрекъснато импровизирахме. Затова и музиката ни не остана затворена в един жанр – искахме да свирим музика, а не жанрове. Това е причината и песните ни да са толкова различни една от друга, като едновременно с това групата се разпознава. Дадена песен може да отива малко повече към афробийта или към джаза, а следващата – да се зарови дълбоко в ерата на турската психеделия, но накрая винаги нещо ги обединява – имат общ път и насока.
Как работите от разстояние и пред какви предизвикателства ви изправя това?
Йозгюр: През пандемията си изработихме нова система на работа – всеки от нас да развива своята партия и да я праща на останалите – не само като аудио, но и с видео връзка. И се получи – свирим.
Алиджан: Тъй като се познаваме много добре и свирим заедно от почти 25 години, тези последни пет години, в които работим от разстояние, не са проблем за създаването на музика, защото вече имаме опита, натрупан от предишните 20.
Алтан: Например някой от останалите може да изсвири демо версия на баса, маркирайки основните моменти така, както аз бих ги изсвирил в мой стил, за да покаже каква е идеята, и аз после да я доразвия. Всъщност още в албума Maslak Halayı (2019), последния, който записахме, докато живеехме в Истанбул, започнахме да използваме и някои електронни подложки. Без да знаем, сякаш се подготвяхме за времената, в които ще живеем на различни места. Технологиите помагат, поне в репетициите от разстояние…
Алиджан: Както ни виждаш в момента, и ние не сме истински, а сме генерирани от изкуствен интелект, хаха… То понякога за дадена група би могло да бъде проблематично и ако всички живеят на едно място и свирят всеки ден заедно, особено ако го над 20 години. А също така днес сме малко по-стари отпреди и ни допада, когато изработваме нещата по-прецизно.
Йозгюр: Освен това всичко може да се промени като баланс, когато се съберем заедно и винаги можем да получим импулс да изсвирим по съвсем различен начин това, което сме изкомпозирали от разстояние. Макар обстоятелствата днес да не позволяват това да се случва често, бихме искали и сме способни, както направихме през 2015 г. при записите на албума Sömestr, просто да влезем в студиото без никакъв предварително подготвен материал и да създадем подобен албум.
Чувствате ли се част от някакво по-широко музикално семейство? Запознах се с вас преди време на ваша съвместна среща с музикантите от Replikas. Алиджан пък е свирил на барабани в записи на Гайе Су Акьол…
Йозгюр: Да, познаваме се с много от групите от нашата вълна и често сме свирили заедно…
Алиджан: Имахме студио в Истанбул навремето и там се срещаха много и различни музиканти, които правеха първите си записи. Аз съм създал и обложките за албумите на много групи от онова време. Днес съществуването на подобно нещо би било трудно – също и от финансова гледна точка: Истанбул е станал по-скъп от Цюрих. Но тогава (първото и началото на второто десетилетие на века, б.а.) бяхме общност от музиканти, имахме си места, барове, където се срещахме…
Помня едно чудесно такова място в „Бейолу“ – Peyote, „ъндърграунд“, но на няколко етажа над земята…
Йозгюр:Peyote беше много важен клуб за нас. Свирехме често там.
Алтан: Всъщност има две поколения Peyote. В първия клуб често свиреха Replikas и ZeN, а и ние, а за втория ние бяхме групата, която за пръв път направи саундчек там – на средното ниво, откъдето звукът най-добре се разпространяваше.
Алиджан:Peyote създадоха сцена за независимите турски групи в онези години. Понеже по онова време много групи свиреха просто кавъри – и на англоезични, и на турски групи – все неща, които вече сте чували по MTV, VH1 и т.н. А Peyote казваха: не, тук се свири само независима авторска музика. И даваха сцена на по-смелите от нас.
Има ли днес подобно място в Истанбул?
Алиджан: Не бих казал. Но и музиката днес е по-различна – навсякъде звучи повече хип-хоп и трап, както впрочем и в целия свят. От десетина години е така и в Истанбул…
Йозгюр: Има едно място, което се казва Karga, то прави нещо подобно, но не постоянно, както беше в Payote – всяка седмица.
Алтан: Също така районът на „Бейолу“ и „Таксим“ съвсем не е същият, какъвто беше. Karga, например, се намира в „Кадъкьой“. Много хора се изместиха от „Таксим“ в „Кадъкьой“ и това също промени сцената отчасти.
Моите лични пътувания до Истанбул са по-редки през последните години, особено след 2016 г. Но се надявам, че дори при сегашните условия съществува силна музикална ъндърграунд сцена.
Алтан: Има я, да. Все още има хора, които се борят за нея. Въпреки че много от нас си заминаха – едни от Истанбул, други – направо за други страни.
Разкажете за краткото ви гръцко-българско турне тази седмица. Най-накрая ще ви чуем и в София, макар такива планове да имаше още преди много години.
Алиджан: Напоследък правим минитурнета – от няколко концерта, а не цял месец на път. Интересно ни е да свирим на Балканите, защото споделяме много общи неща – култура, музика, мелодии, кухня, настроения…
Алтан: Точно за това си мислех тази сутрин – преди няколко месеца свирихме за първи път в Сърбия и много ни допадна. Установихме, че чувството за хумор и усещането за музика на хората там ни е много по-близко, отколкото на други места в Европа. И се запитах „Защо чак сега?“… После си отговорих, че може би когато произвеждаш добър йогурт, просто рядко внасяш йогурт от други места.
Първият концерт на Ayyuka e тази вечер (30 май, петък) в клуб „Паве“ под Столична библиотека (вход откъм „Уилям Гладстон“ 68). Вратите ще отворят в 19 часа, а началото на концерта ще е малко след 20 часа.
Цветан Цветанов
