През вековете споровете между Франция и Англия непрекъснато ескалират и преживяват хиляди и един обрати. От Азенкур до Мерс ел-Кебир, през Трафалгар, отношенията между галите и най-добрите им врагове отвъд Ламанша се характеризират с тътен, прекъсвани обаче от прекрасни ясни заклинания, като брака на Шарл I и Хенриета Френска или подписването на Сърдечната Антанта. Това е очарованието на нашата европейска история, която прекалено ревностните брюкселски служители биха искали да заличат и заменят с мирна ера на вечна бюрокрация.
Последният епизод от вековния конфликт между свирепите гали и коварния Албион е присвояването на Жана д’Арк от британски издател, за да я превърне в небинарна икона за назидание на ученици (!). Това наистина е начинът, по който тя е представена в антология, озаглавена “Кои сме ние“, публикувана от Колинс и насочена към тийнейджъри на възраст от 11 до 14 години. Глава, посветена на половото разнообразие през вековете, събира примери за исторически личности с “флуидни идентичности” – включително вторичния светец-покровител на Франция.
Скоро ще се навършат седемстотин години, откакто крехкото съществуване на чистата девойка от Лотарингия, която обедини френските армии срещу английските нашественици в Стогодишната война, приключи с мъченията на пламъците на площад Марке в Руан. Трябваше да изчакаме до двадесет и първи век, за да стигнем най-накрая до дъното на историята. Свещена крава, разбира се! Жана е небинарна. Защо не се сетихме за това по-рано? Тя се бие като мъж, носи къса коса, сменила е тоягата си с меч и язди кон. Така че тя не се оставя да бъде ограничена от половите стереотипи на задушното общество от 15-ти век. Браво на нея.
Небинарната идентичност на Жана е много британска мания. Още през 2022 г. в Лондон престижният Шекспиров театър “Глобус” поставяше пиеса, която поставяше в устата й странно кредо: “Аз не съм жена. Аз не отговарям на тази дума.” Пиесата е написана от Чарли Джоузефин и изпълнена от Изабел Том: двама души, родени като жени, които се определят като небинарни. Жана може да се бори срещу определената й идентичност като жена в мъжкия свят, но би било трудно да си представим, че тя има вътрешни битки за местоименията си в процеса.
Като си върна бедната Жанет, както я наричаха у дома, която не беше искала нищо от никого и която отново се озори от l’ennemi anglois, не само нейната личност е възмутена, но и цялата кауза на жените. Всъщност, да направиш Жана “небинарна” героиня означава да намекнеш, че не всички нейни подвизи могат да бъдат извършени от жена – истинска, напълно женствена жена, която се гордее, че е такава. “Да я наречем по друг начин е обидно за нея и косвено за всички жени, които са достатъчно смели да рискуват живота си за убежденията си – сякаш жените са неспособни на героизъм”, каза Робърт Томбс, почетен професор по френска история в университета в Кеймбридж.
За апостолите на небинаризма е много удобно да си присвоят Жана. Не беше ли изгорена като вещица от мъжка и реакционна църква?
Но реалността на фактите не издържа на изпитанието на техните фантазии. Жена, нежната Жана е била напълно такава, дори ако от 1429 г., в самото начало на епоса си, тя е подстригана косата си “в купа”, според мъжката мода по онова време, и избира да носи рокля със средна дължина, също от мъжки тип. Тя израства с майка си Изабел, научава всичко, което трябва да знае едно младо момиче на нейната възраст, преде вълна и води домакинство.
Тя страдаше от съдба, която небето беше поискало от нея. Младото й и нежно сърце я караше да пролива сълзи, когато виждаше един от враговете си ранен близо до себе си или когато усещаше цялата тежест на несправедливостта на съдиите си. Тя нито за секунда не помисли да носи желязо и предпочете да отиде в битка със знаме с имената на Иисус и Мария.
Църквата, която я осъди на клада, не беше брутално патриархалната сила, която феминистките обичат да изобразяват. Докато епископ Кошон искаше смъртта й, други свещеници й помагаха, изповядваха я, донасяха й причастие и се поклоняваха пред благодатта и силата, които излъчваха смелото момиче от Лорейн.
Дори и днес някои феминистки се надигат на оръжие и защитават своята Жана д’Арк, защото не се връщат обратно в пародията – смеем да кажем думата – на младата жена като куиър активистка. Жана д’Арк също има послание към жените, като пълноценна жена: “преследвайте идеала си, не се оставяйте да бъдете уплашени от тези, които искат да застанат на пътя ви”. Факт е: Жана е вдъхновяваща жена, дори за прогресивна феминистка.
В продължение на седемстотин години случаят на Жана е източник на въпроси и смут. По нейно време тя знаеше как да спечели сърцата на войниците, които започнаха да маршируват след нея, без наистина да разбира какво се случва с тях. Със своята откровеност и сила тя обезоръжава съдиите, които искат смъртта й.
Затова молим нашите английски приятели да оставят Жана на мира и да последват примера на онези войници, които по време на Първата световна война, когато тя беше още благословена, й се молеха да им даде сили да победят врага.
В ужасната средновековна война, продължила повече от сто години и завършила с помощта на Жана, Бог бил на страната на Франция или Англия? На този ужасен въпрос девойката дала най-красивия отговор пред съдиите си:
“Що се отнася до любовта или омразата, които Бог изпитва към англичаните, аз не знам нищо за това, но съм убеден, че те ще бъдат прогонени от Франция, с изключение на тези, които ще умрат на тази земя.”
Дори и днес чрез нежната Жана все още се чува гласът на онези, които страстно обичат земята си и я защитават до смърт срещу нашественика. Нека я изслушаме!
