Людмила Балабанова пише хайку и хайбуни, но и поезия, която не е в тези специфични форми.

Общото е близостта ѝ с източната поетика. 

Както пише Пламен Антов, в творчеството ѝ "доминира проблемът за двупосочно огледалното отношение между човека и природата. То е видяно както в своя едър, космически мащаб и в една подчертано рационална, логическа перспектива, така и в своите най-крехки, сетивно-конкретни измерения. 

Поетическият изказ е пестелив, с прецизно изваяна образност (с най-финия резец, както казва една от чуждестранните рецензии за нейна книга), а думите и образите само маркират границите на огромни пространства на неизговореното, което е същинският център и същност на поезията ѝ."

Новата ѝ стихосбирка "Северен склон" съдържа същите характеристики – на овладяното писане и ясен собствен глас. Това е книга "за непреходното в преходността", както отбелязва проф. Светлана Стойчева, която днес ще я представи в книжарницата на НБУ в Центъра от 18 часа.