На 28 март, по желание на читателите, излиза от печат ново издание на„Джобен психотерапевт“ - книга, която е помогнала на милиони хора в цял свят да разберат себе си и сами да си помогнат. Преводач е Благовеста Балканджиева, художник на корицата е Стефан Касъров.

 

 

 

„Джобен психотерапевт“ (200 стр., цена: 20 лв.) предлага отговор на въпроси, които за мнозина са жизненоважни, като се започне от „Кой съм аз?“ и „Какъв е смисълът на живота?“, и се стигне до „Какво мога да контролирам?“ и „Как да приема себе си и да се науча на самоуважение?“. Авторката засяга теми, свързани с травматичния опит, депресивните състояния, токсичните зависимости, суицидните мисли и поведение. От особена важност са въпросите, свързани с взаимоотношенията: що е то хармонична връзка, как се постига социална интегрираност, защо не мога да се влюбя в „подходящия“ човек, какво е дисфункционално семейство, какво означава собственическо отношение към другия и пр.

 

 

 

В „Джобен психотерапевт“ няма описание на отделни случаи, но не защото те не съществуват – всеки въпрос събужда спомени за редица пациенти, които са го задавали, – а защото е за предпочитане читателят да възприеме отговорите колкото може по-лично. Ако се интересува от конкретен въпрос, читателят сам би могъл да адаптира отговора към съответната ситуация.

 

 

 

 

 

Сузана Макмахън е психиатър, консултант и лектор. Автор е на книгите: „Джобен психотерапевт“, „Джобен наръчник за разрешаване на проблеми: да имаме здрави връзки“ и „Джобен наръчник за разрешаване на проблеми: справяне със стреса“. „Джобен психотерапевт“ е озаглавена така по две причини. Първо, защото е джобен формат и можем да я взимаме навсякъде. Второ, независимо къде се намираме, всеки от нас има възможността да си бъде сам психотерапевт. Доколкото всеки човек носи отговорност за живота си, всеки би могъл да си вдъхва кураж, да си прощава, сам да се подкрепя, понякога да се възпитава и когато е необходимо, да проявява твърдост спрямо себе си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сузана Макмахън - „Джобен психотерапевт“ (Откъс)

 

 

 

 

 

ИЗ ВЪВЕДЕНИЕ

 

 

 

 

Написах тази книга за вас, които знаете, че отговори съществуват, но нерядко се чувствате притиснати от бремето на въпросите. За вас, които поемате задължения и отговорности, правите всичко необходимо и все пак усещате, че нещо ви убягва. Сутрин ставате, отивате на работа, занимавате се с какво ли не, вечер се отпускате изтощени в леглото и в малкото свободни минути се питате какъв е смисълът. Написах я за вас, които действате на пълни обороти, но не владеете простичкото изкуство да живеете, знаете нещичко за живота, ала се нуждаете от помощ и насърчение, за да го направите по-осмислен.

Обръщам се към онези, които никога не са разтваряли книга, посветена на самопомощта, защото не вярват, че там ще намерят развръзката на житейските си проблеми. Съгласна съм. Решенията не идват с прочитането на една книга, която и да е тя. Причината ще откриете в отговора на въпроса: „Защо книгите за самопомощ не ми дават нищо?“. Може би някои от вас избягват подобна литература, понеже смятат, че никой друг не би могъл да бъде на тяхното място, да живее техния живот и да изпитва същите чувства. И с право, що се отнася до специфичните обстоятелства и събития, които са ни травмирали, но не и до породените чувства. Всеки от нас е бил подвластен на тъга, гняв и фрустрация, на усещане за непълноценност и обезсърчение и може да сподели своя опит. Това ще ни помогне да разберем, че не сме сами, че сме част от една общност. Ако тази е първата книга по автотерапия, която ще прочетете, надявам се да откриете, че тя се отнася и до вас и че можете да използвате дадените в нея отговори, за да стигнете до свои решения. Вярвам, че ще ви насърчи в търсенето на собствената ви стойност, в изграждането на себеуважение и ще засили чувството ви за принадлежност към една голяма общност.

Пишейки, съм имала предвид и хората, които четат всички подобни издания, появили се на пазара, защото смятат, че ще ги посветят в изкуството да живеят и че е достатъчно да попаднат на подходящото четиво, за да разбулят тайната, отнасяща се лично за тях. Не бих си позволила да твърдя, че ви е необходима точно тази книга, че тъкмо в нея се съдържа вашата тайна. И все пак бих насочила вниманието ви към главата, където се разглежда понятието „парадокс“. Парадоксът на тайната, която би ви разкрила смисъла на живота, е, че няма такава тайна. Отговорът е налице, имало го е, откакто свят светува, и е достъпен по много начини. Смисълът на съществуването е залегнал във всички религии, философии, доктрини за живота, а също и в основата на психологията. И той се заключава в следното: бъдете искрени към себе си. Обичайте себе си. Познайте собствената си ценност и доброта. Това са прости неща, но трудно приложими. Интересът към книгите за самопомощ показва, че да бъдеш самият себе си, не е характерно за западната цивилизация. За съжаление, себеуважението не може да ви бъде поднесено от друг. Да обичаш себе си, изглежда лесно, но добиването на
съзнание за собствената ценност съвсем не е лек процес. Тази книга утвърждава значението на вашите усилия в диренето на смисъла на живота и вярвам, че ще ви послужи като подтик да продължите напред. Можем да препрочитаме интересуващия ни отговор на даден въпрос стотици пъти, преди да го проумеем, но единственият приложим към нас е този, който сме разбрали напълно. Продължавайте да дълбаете, да работите, да опитвате. Искрено се надявам, че книгата ще ви помогне в себеизследването и откриването на собствената ценност.

Написах я за уравновесения, емоционално здрав човек, който изпитва себеуважение. В този луд, обезсърчителен свят никога не ни стига подкрепата, от която толкова се нуждаем. Защото себеуважението е процес, а не фиксирана цел. Всеки ден ни носи нови предизвикателства, конфронтации, болки, загуби и всичко това ни кара да обичаме себе си все по-малко и по-малко. Как бързо се забравят вече решените проблеми, щом се сблъскаме с нов. Колко лесно губим надежда и вяра в себе си, когато светът около нас сякаш се разпада. Колко изключително трудно е да обичаме себе си, когато ни се струва, че никой не ни обича. Колко естествено изглежда да се упрекваме за всяка грешка. Тази книга ще ви научи да си давате кураж и да бъдете добри и толерантни към себе си, макар и около вас да цари хаос. Една от целите е да ви накара да осъзнаете, че себеуважението е процес, а не придобивка веднъж завинаги. Точно поради това то никога не може да бъде достатъчно. Винаги ще се нуждаем от окуражителни думи и подкрепа. Надявам се, че изложеното тук ще послужи като напомняне за всички, които вече са открили собствената си ценност.

Написах тази книга и за онези, които никога не са разбирали смисъла на себеуважението и на обичта към себе си. Може би сте чували тези думи и преди, но не сте съзнавали значението им. Вероятно сте били твърде заети в работата си или пък погълнати от усилието да живеете на уж и изглежда, сте го подминали. Може би сте смятали, че идеята да обичаш себе си е твърде проста или прекалено езотерична. Мислели сте, че да се грижите за собствените си нужди, да намерите своето място, да се чувствате добре, е егоизъм и е типично за поколението, чийто девиз е „аз на първи план“. Учили са ви да бъдете праволинейни и като примерни ученици сте спазвали правилата на обществото. А те диктуват, че ако правиш това, което хората ти казват, тоест да се стремиш към съвършенство, да си алтруист, да работиш усърдно и да постъпваш правилно, тогава ще си добре. И така, изпълнявали сте всичко безпрекословно, но въпреки това не намирате вътрешно равновесие. Нещо не е наред, нещо липсва и може би дори не смеете да го признаете. Не знаете откъде да започнете, за да подредите живота си. Трудно е човек да признае пред себе си, че животът не го удовлетворява. Но когато си сам и маската е свалена, ти си объркан и уязвим. Прочетете тази книга. Вие не сте сами и нещата не са толкова отчайващи. Объркаността и несигурността са отлични отправни точки към откриването, растежа и промяната. Надявам се, ще се убедите, че да откриеш значимостта си, своята ценност и доброта, е нещо, което си заслужава усилието…

Написах тази книга преди всичко защото трябваше да го сторя. Да ми служи като напомняне на мен самата да прилагам онова, на което уча другите. Избрах формата въпрос-отговор, тъй като най-много се приближава до терапевтичния процес. В „Джобен психотерапевт“ няма описание на отделни случаи, но не защото те не съществуват – всеки въпрос събужда спомени за редица пациенти, които са го задавали, – а защото исках читателят да възприеме отговорите колкото може по-лично.

Разсъжденията в „Джобен психотерапевт“ са построени върху един принцип, който не е нито оригинален, нито сложен, нито пък труден. Той гласи, че ти си добър и че добротата ти е неизменно в теб самия. Не трябва да правиш нещо, за да станеш добър, не можеш да работиш върху себе си, за да станеш добър, добротата не се добива. Тя е вътре в теб. Това, което всъщност трябва да сториш, е да я признаеш, да осъзнаеш, че успехите ти се дължат на нея. С други думи, да си добър, е даденост, но да живееш, проявявайки добротата си, е нелека задача. Парадоксално е, ала наистина се изискват повече усилия да отхвърлиш тази доброта, да станеш истински зъл. Не са ни учили да признаваме, че сме добри. Подтиквали са ни да критикуваме, да съдим, да хулим себе си. И тъй като възпитанието ни е всестранно и е оставило дълбок отпечатък, за нас
самите е плашещо да признаем добротата си. Бихме се почувствали странно и неудобно. Но същевременно този акт е освобождаващ и завладяващ… Признаването на вродената ви доброта е първата крачка към добиването на себеуважение.
В основата на „Джобен психотерапевт“ лежи и една психологическа теория, която също не е оригинална. Това е теорията за естествената извисеност, развита от Уолтър „Бъз“ О’Конъл. Повлиян от трудовете на Алфред Адлер, д-р О’Конъл смята, че естествената извисеност произтича от себеуважението и социалната интегрираност.
Всички тези понятия са обяснени в книгата. Накратко, теорията гласи, че ако обичаме себе си и се отнасяме с любов към другите, ще изпитваме усещане за всемирна принадлежност. Ще открием смисъла, стойността, ценността и радостта, че сме живи. Не е ли точно това, което всички желаем и към което се стремим?

Тази книга се появи в резултат на десетгодишната ми дейност като психотерапевт. Започнах клиничната си практика в болницата на ветераните от войните в Хюстън, щата Тексас. В продължение на няколко години имах шанса да работя със сражавали се във
Виетнам, страдащи от следтравматични стресови разстройства. От тях научих много неща и най-важното, че животът не е справедлив. Просто не е. Благодарение  на тях разбрах, че ако човек прави това, което трябва, за да оцелее, нанася поражения върху представата за себе си и единственият изход е да свикне да прощава. Идеята за съвършенство е неуместна, тъй като животът не е справедлив. Не можем да сме съвършени, затова е изключително важно да умеем да прощаваме – първо на себе си, а после и на другите... Работата ми с наркомани, алкохолици и хора с тежки психични разстройства също ме убеди, че трябва и е възможно да свикнем да прощаваме.

След това се преместих в Германия, където работих като детски психолог към американската армия. Моите малки пациенти, особено онези, върху които е било упражнено сексуално насилие, ми показаха, че и на добрите хора се случват лоши неща и че в някакъв смисъл всички сме жертви. Нещо повече – разбрах, че всички ние можем да се наречем оцелели и трябва да осъзнаем и да се възнаградим за това, че сме оцелели. Тези деца и семействата им ме научиха, че добротата и обичта към себе си са вродени качества и външните травми не могат да ги изкоренят. Също така научих от тях, че страданието и загубите дават силата на характера.

Идеята за „Джобен психотерапевт“ ме осени, когато работех като ръководител на Програма за психично здраве в Мадрид. Повечето от пациентите ми бяха преуспяващи и високопоставени интелигентни хора, експатриирани. От тях научих, че успехът не е нещо, което може да се определя според външни критерии. Активността и имането не носят непременно радост, баланс и пълноценен живот. Тези хора ми показаха, че трябва по нов начин да погледнем на успеха и че наистина ни е потребно да окуражаваме самите себе си и да си даваме щедри вътрешни награди. Постигнатото в Мадрид затвърди моята вяра в краткосрочната терапия.

Тази книга не може да бъде заместител на психотерапията. Понякога всички ние се нуждаем от външна подкрепа, ръководство и обективна гледна точка. Разглежданите въпроси са изключително сериозни. Те са задавани и обсъждани от пациенти, изпаднали в състояние на объркване и болка. Предлаганите отговори са кратки. Звучат простичко, което не намалява силата и остротата на ситуацията, пред която се изправяме. Целта им е да бъдат индикатори за намиране на решение или ако няма такова, да ни научат как да живеем с проблема. Би било чудесно, ако изложеното тук насърчи, насочи и помогне на читателите в решаването на техните дилеми. А на нуждаещите се от повече помощ се надявам да вдъхне куража да я потърсят. Книгата е написана за дееспособни личности. Тя няма да е достатъчна за хора със сериозно разстройство на психиката или с тежки душевни травми. Не е бързодействащо хапче, защото не вярвам, че такова съществува…

Книгата съдържа осемдесет и три въпроса и отговора, разпределени в четири раздела. Залегналата в основата ѝ теория и съответните термини са разяснени в първия раздел, наречен философски, тъй като темите в него са фундаментални. Препоръчвам прочитането първо на тази част, за да се вникне в терминологията. Вторият раздел разглежда – в теоретичен и практически план – начина, по който се постига себеуважение. Личностните или индивидуалните проблеми са обхванати в третия раздел. Четвъртият третира социалната интегрираност, взаимоотношенията и техните развръзки. Определението на понятието естествена извисеност ще намерите в
самия край на книгата. Без съмнение читателят ще забележи, че три четвърти от „Джобен психотерапевт“ са посветени на добиването на себеуважение, а едваедна четвърт – на социалната интегрираност. И само последният въпрос засяга естествената извисеност. Това съотношение е преднамерено, защото приучването към себеуважение е от първостепенно значение за социалната интегрираност, а естествената извисеност се постига тогава, когато е налице и себеуважение, и социална интегрираност.

 

 

 

 

 

 

 

 

- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 -  Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Николета Николова, 885 425 562)