Питър Брук на 100 години
На 21 март 2025 г. Питър Брук щеше да навърши сто години. Само допреди три години той бе сред нас и допускахме, че ще прекрачи столетната граница, като съдехме по кристално ясния му ум и работоспособността му. С кого ли не е работил Брук през осемдесетгодишния си творчески път, къде ли не е работил… Спектаклите, книгите, филмите, оперите, лекциите, тренингите му изградиха поколения последователи…. Велик, харизматичен, неуморим в търсенето режисьор и учител, той разви сценичните изкуства, доразработи начини на общуване с актьора и със зрителя. Брук бе готов да променя и да се променя. Отворен към всичко ново, последователен, смел, той „вървя във времето“ с духовния си учител Гурджиев, с режисьори, теоретици и носители на идеи за театър като Мейерхолд, Арто и Гротовски… И, разбира се – Бекет.
Самият Брук е със статут на мъдрец. Той оформи лицето на новия европейски театър, разположи го по друг начин на световната сценична карта. Спектаклите му съчетаваха несъчетаемото, като понякога включваха в единната сценична тъкан индийски, японски, африкански и европейски театрални култури. Пример за това е мащабната театрална версия на „Махабхарата“ – 9-часов спектакъл, създаден от Брук в сътрудничество с Жан-Клод Кариер и с актьори и певци от 16 страни (Авиньон’85).
В един от късните си спектакли, „Долината на учудването“ на „Буф дю Нор“, Брук в съавторство с Мари-Елен Етиен развива темата за човека с екстремална памет, задръстена от тонове невъзможна за осмисляне информация – безкрайно дълги редици от случайни числа, имена на улици и хора… Корените на тази грешка в системата Брук търси назад в десетилетията, като осмисля древни текстове и в пресечката на поезия, наука, музика и игрови театър открива важни за съвременността ни отговори.
Според Брук „всеки човек има свой собствен свят, за който е отговорен“, и именно с това трябва да се занимава театърът. „Зрителите зависят от нас“ и ние сме длъжни да правим така, че след като излязат от залата, те „да са в нещо променени, за да могат да видят живота, който преди това не са забелязвали. И ако техният гняв и разочарование са намалели, това е вече победа!“.
Автор: Майя Праматарова
