Новият филм на Пон Джун-хо "Мики 17" вече е на екран и в България. Премиерата му бе на 31 януари в Южна Корея. Своеобразно завръщане на голям екран за режисьора, взел "Златна палма" и "Оскар" с "Паразит", но дали научнофантастичната черна комедия ще подсили ефекта "халю" по света, а и у нас?
А какво е "халю"?
Означава "корейска вълна". Дори за неизкушените, тя е осезаема в последните години, вероятно с най-масовите ѝ проявления.
Примерите са много. Самият Пон Джун-хо стана част от най-ярките, след като "Паразит" от 2019 г. бе обявен за най-добър филм на "Оскар"-ите през 2020-а и се превърна в първия неанглоезичен, заслужил отличието. Спечели общо четири.
През 2024-та Нобеловата награда за литература взе писателката Хан Канг. В края на миналата година вторият сезон на "Игра на калмари" пожъна успех, макар че не задмина първия, постигнал истински фурор като най-гледания неанглоезичен сериал в платформата Netflix.
Gangnam Style на PSY стана първото видео в YouTube, надхвърлило милиард гледания, още през 2012 г., а My Universe на кей-поп звездите BTS, създадена с Coldplay, показа как корейската култура успешно се инфилтрира в западната.
Южна Корея инвестира милиарди в мека дипломация, но дали да се фокусираме върху познатите мейнстрийм примери, за да разберем усещането за съвременна култура на самите корейци? По този въпрос разсъждавахме наскоро в “Изотопия” с Мартин Луканов, докторант във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", добър познавач на изтока и част от музикалния Amek Collective.
Според Мартин такъв е образът на културата и в Южна Корея. "Когато човек отиде там, е постоянно облъчван от подобни неща. По телевизията дават кей-поп, в новините постоянно има "репортажи" как в Бангладеш са полудели по кей-поп, в Казахстан го копират, как навсякъде слушат кей-поп, което е интересно от изследователска гледна точка, но от друга е малко тъпо, понеже закрива абсолютно всичко друго, което се случва в страната откъм музика, филми, литература."
Така другото остава скрито, но не и неоткриваемо. Като отговора на въпроса "Какво е да се преродиш като трети братовчед на второстепенен злодей в ролева видеоигра и какви мечти за други светове се раждат в корейските исекай комикси?". Едно от многото научни търсения на Мартин.
"Исекай комиксите са от най-влиятелните и четени в момента", обяснява той и допълва – има и анимации, както и уеб романи. Комиксите от типа започват като онлайн романи, вдъхновили дори цели сериали.
Най-общо в тези истории се разказва за "загубеняк, който не е излизал от дома си в продължение на години и не може да се приобщи към обществото, който умира. Най-клишираният вариант е: излиза навън да си купи полуготови спагети, блъска го камион, преражда се във фентъзи свят, понякога като бебе, в някои по-съвременни версии като дракон, куче, паяк или каквото и да е. В тези светове, които винаги са базирани на ролеви игри от типа на Final Fantasy, се оказва, че е свръхсилен и може да изживява всичките си мечти."
Казано накратко: "нещо като power fantasy за млади момчета".
Най-често исекай комиксите са писани за млади мъже, стремежът на авторите е към инселите и отаку. "Инсели са мъже, които не са имали сексуални контакти, а отаку е субкултура в Япония, която след това се мести в Корея и е свързана с анимация, аниме и много често с мъже, които предпочитат анимирани героини, отколкото жени", пояснява Мартин. Нерядко представителите на отаку са свързвани с проблеми в общуването и липса на работа.
Сред корейците има и много богати, и много бедни хора, но сред втората група (както навсякъде, подчертава Мартин) има хора, които взимат заеми, за да си купуват най-новите неща на пазара, включително културния.
"Много хора консумират медии и медийни продукти като обезумели", продължава с разказа Мартин Луканов. При последното си посещение в Южна Корея забелязва как 90% от хората в метрото гледат анимация на телефоните си. Останалите 10% спят.
Без да прави обобщения, гостът ни подчертава: "Хората, с които съм общувал, по-скоро консумират японска култура, но се гордеят, че са корейци и че хората извън Корея консумират корейска култура. Голяма част от хората в Корея не консумират корейски културни продукти, а основно японски и американски."
Днес Южна Корея инвестира и печели милиарди от собствения си културен сектор, а ползите са както за вътрешния пазар, така и за културната дипломация на страната отвъд границите ѝ.
Какви тогава са отношенията между хората на изкуството и властта? Колко критичен може да бъде творецът, когато държавата налива толкова много пари в него?
За Мартин трябва да правим разлика между независимите артисти и тези, които работят за големи конгломерати. Носителят на "Оскар" "Паразит" също е на една от трите компании, доминиращи на кинопазара, но не само. "И трите са на конгломерати, които започват като правят храни." Продуцентите на "Паразит" са от фирма, собственост на родственик на шефа на "Самсунг", която предлага брашно, спагети, сол, бобена и соева паста. "Заедно с това е най-големият киномагнат в Корея и музикален магнат. Ако си част от тази система, не можеш да критикуваш правителството, понеже (до известна степен) то ти помага и работиш за него."
Затова Мартин не приема като задълбочена социалната критика към богатите в "Паразит". Определя го като "американски филм с корейски актьори". Задълбочена критика има в независимото кино, но доколко е гледано и се разпространява извън Южна Корея е труден въпрос. Всеки от големите продуценти в масовото кино показва собствените си филми в мрежите си от кина. "Ако филмът е независимо продуциран, шансът да го дават там е много нисък. Ако е продуциран от друга, конкурентна компания, шансът е нула."
Корейците имат достъп до японската култура и преди 1998 г., въпреки че последната е била официално забранена. Хора, които днес са на 50-60 години, разказват на Мартин, че са слушали японска музика и са гледали японски филми. Разбира се, нелегално.
Първите официални японски концерти са през 2000 г., на CHAGE и ASKA, двама мъже, много популярни през 90-те, но още през 70-те и 80-те са се продавали плочи и касети, като голяма част от песните не са превеждани на корейски. Инак немалка част от корейската култура се развива благодарение на превода на японски културни продукти в средата на миналия век. Примерът е с комиксите, които се развиват от 50-те насам, но преживяват бум през 80-те.
"Внасят японски комикси, дори не ги прерисуват, а просто ги копират, за да се четат от ляво надясно, а не от дясно наляво, както е в Япония, превеждат ги, махат абсолютно всички неща, които могат да напомнят на читателите за Япония, и слагат името на "корейски" автор. По такъв начин се правят и филми, дори някои от тях се качват в официалния YouTube-канал на Корейския филмов архив."
Така се случва със "101-вото предложение за брак" от 1993 г. "Голям хит, смята се, че щял да бъде най-великият в Корея, но "Джурасик парк" излиза и всички хора гледат него. Покрай "Джурасик парк" има доклад за президента, в който се казва, че от един филм в Америка, от един културен продукт, могат да се изкарват толкова пари, колкото от продажбата на 100 000 коли "Хюндай". Следователно е много по-добре да се правят културни продукти, отколкото коли. Президентът (същият, за когото говорихме) казва: „Ще бъдем вече културна държава“, всички се обръщат и почват да правят култура.
През 1993 г. излиза филмът "101-вото брачно предложение", базиран на най-големия хитов сериал в Япония, излязъл през 1991 г., който се казва... "101-вото брачно предложение". Само че във филма не се казва, че е адаптация, никъде не пише, че е римейк." И в момента, продължава Мартин, можем да го гледамe със субтитри напълно безплатно.
Коментарите на феновете онлайн са красноречиви. На английски четем: "О, какъв прекрасен корейски филм!", а на корейски хората пишат: "Я, не знаех, че римейк на японския сериал съществува!".
Според Мартин "Чудовището Йонгари" представя техноутопична Корея. "Това е свързано с много политически и културни промени в Корея от 60-те, които са свръхсвързани с тогавашния "президент" Пак Чунг-хи, военен диктатор, убит през 1979 г. След това идва друг диктатор, по-жесток. Първият решава (има го в негови речи и в много филми от този период), че Корея трябва да се модернизира, процес, който в момента се нарича "компресирана модерност" или "компресирана модернизация": за 10 години Корея трябва да се развие, както Япония се е развила за 70, а Европа за 400.
Едно от нещата, които трябва да се случат: както в момента всеки в страната трябва да бъде кей-поп артист или уебтун или комикс художник, или геймдизайнер, по това време всички трябва да бъдат учени, за да създадат всякакви технологични и военни съоръжения. Това се вижда много добре във филма."
Може би ще се досетите, че чудовището идва от... Северна Корея, но символизира заплахата от всичко чуждо. Мартин обяснява, че след японската окупация и корейската война нацията трябва да се консолидира, търсейки собствена идентичност. Това се случва въз основа на "екстремен технологичен национализъм, свързан с ксенофобия, омраза към Япония и Северна Корея, към Китай също, понеже са комунисти, пък по това време (то и досега не се знае в Корея какво точно е комунизъм), комунизмът е забранен. Донякъде има уважение към Америка."
В Южна Корея често бъркат Мартин с американец. Питат го дали е служил като войник в Афганистан или Ирак. Не знаят, че България е в Европа, сещат се за Франция и Германия.
Връзката му с Азия е от детските години, когато изгледал и легалните, и нелегалните касети от видеотеката в блока му в софийския квартал „Люлин“. Класика в жанра: 90-те в България, филмите са с дублаж, един-единствен актьор изчита всички реплики... Две от заетите касети са с аниме.
"Това беше една от причините да се запаля. Бяха филми, които никой не беше гледал, мегаизненадващи. Единият от тях беше "Акира". Оттогава започнах да гледам азиатски филми, може би покрай тях започнах да се интересувам от Азия и азиатската култура, след това почнах да слушам доста инструментална японска музика, с която пък навлязох в експерименталната музика."
Самият Мартин се занимава с музика, макар че сега тя е на заден план заради академичните му начинания. Напоследък слуша и по-малко, защото кучето му Джоджо не търпи високи звуци от колони.
Джоджо е намерен на улицата от Ангел Симитчиев, приятел на Мартин, с когото (но не само) композират заедно. За съжаление, котката на Ангел не харесва новия член на семейството и така Джоджо се озовава при Мартин. Джоджо се страхува да бъде сам. На практика от него зависи кога ще бъде следващото пътуване на Мартин на изток. Иска му се да посети Световното експо в Осака, което отваря врати на 13 април и ще приема гости в следващата половин година.
"Изотопия" му пожелава да стигне и до Япония, и до Южна Корея през 2025-а!
Цялото интервю с Мартин Луканов чуйте в звуковия файл.
Навлизането на японската култура се случва след 1998 г., когато самообявилият се за "президент на културата" Ким Де-джун облекчава тогавашните забрани за внос на културни продукти от Япония. Те са реакция на японската колонизация на Корея през първата половина на XX век. Следващата година правителството гласува закон за популяризация на културната индустрия, като отделя и 148,5 млн. долара за целта. Японизацията и американизацията в корейското общество не са еднакво силни, смята Мартин Луканов. Ако говорим за комикси и анимация, влиянието на Япония е по-голямо. Ако е за кино – със сигурност везните натежават към Америка и "Холивуд". Все пак историята помни и други любопитни филмови примери за културно влияние. "Чудовището Йонгари" е от 1967 г. "Силно повлиян от "Годзила", един от първите филми, в които помага японски екип.
Забранена е културата, но до 1998 г. има много колаборации между японски и корейски артисти и групи, като в този случай се твърди, че участието на японския екип не е с цел промотиране на японската култура, а разпространение на японска технология на корейска земя, за да се развие корейското кино и да израсне." Изображения в публикацията: генерирани с Midjourney по описания на Лора Търколева
Автор: Лора Търколева
