Разговор с Кете Колвиц и Фрида Кало, две от създателките на анонимния артистичен колектив „Герила гърлс“, които откриха своя изложба в Квадрат 500 в София
Ретроспективната изложба на анонимния артистичен колектив „Герила гърлс“ „Изкуството да си непослушна“ в Квадрат 500 се откри на шести март. Американските активистки за пръв път излагат свои творби в България и показват през тях голяма част от творческия си път. Покрай това създават и чисто ново произведение специално за страната ни, адресиращо представянето на жените във властта – според „Герила гърлс“ за тях е оставено съвсем малко парче от баницата.
Вече 40 години анонимните художнички, скрити зад гумени маски на горили и имената на световно известни артистки, създават акции и плакати, посветени на равнопоставеността в изкуството и в обществения живот и на актуални политически теми. Натискът им върху управата на различни галерии и музеи по света действително променя колекциите – директори и куратори се стараят да придобиват произведения на жени творци. Все още обаче се чуват гласове, че жените просто не правели толкова добро изкуство, колкото мъжете и затова не били чак толкова успешни артисти. Какво биха отговорили Кете Колвиц и Фрида Кало, две от създателките на „Герила гърлс“ на подобно твърдение?
Кете Колвиц: „В изкуството за разлика от спорта няма победители и победени. Всеки участва в създаването на културата. И ако идеалът ни е една демократична и равнопоставена култура, как може визуалните изкуства да са повлияни само от мъжете? Няма логика в това. Всички тези критерии, през които в миналото е оценявано изкуството, са основани върху мъжките привилегии. Време е това да се промени. Ако културата представлява всички ни, тя трябва да включва всички ни. Идеята, че изкуството може да бъде оценявано по някакви обективни качества, е основана на фалшиви ценности. Тя днес не успява да устои. Представите ни за добро изкуство са били базирани на една култура, в която доминира мъжкото.
Смятате ли, че жените са пренебрегвани като артисти заради влиянието на богати и могъщи колекционери, галеристи, куратори и музейни директори? Дали няма още нещо, което да спира жените да станат така известни и успешни художници като мъжете? Какви бариери има пред художничките?
Фрида Кало: Бих поставила под въпрос идеята за славата и успеха като мерило. Трябва да се питаме по-скоро кои произведения са знакови и представят добре една култура.
Кете Колвиц: Ето какво направихме ние, още когато бяхме млади художнички и си блъскахме главите по този въпрос. Бяхме адски гневни, защото познавахме толкова много хора, които, без да са бели мъже, създаваха фантастично изкуство. И точно както ни питате и вие, системата ни караше да вярваме, че те просто не са толкова добри. Че това, което е в галериите и музеите, непременно е най-доброто. Всички смятаха, че е така и че останалите артисти са маргинални.
Тогава осъзнахме, че единственият начин да променим нещата е да създадем нова форма на политическо изкуство, която се занимава само с тази тема. Изкуство, което ще използва факти и забавни образи и ще преобръща идеите, за да ги представи по-нов начин. Като ранния ни плакат „Плюсовете да си жена артист“. Като започнеш да го четеш, това са всъщност все недостатъци и те ти се запечатват в ума. Или най-известния ни плакат, „Трябва ли жените да са голи, за да влязат в Музея Метрополитън“. Без него сигурно днес нямаше да сме тук и да говорим с вас. Защото образът наистина е незабравим. Ние това и се опитвахме да направим, но не очаквахме, че така добре ще ни се получи. И че 40 годни по-късно групата още ще съществува.
В Източна Европа все още има разделение между изящни и приложни, високи и активистки изкуства. Какво можете да кажете за ценността на изкуството, което не е създадено за самото изкуство?
Фрида Кало: Когато казваме високо изкуство, говорим за йерархии. А културата си е култура. Живописта, текстилът, стъклото еднакво добре я представляват. Тази идея, че непременно живописта и скулптурата са най-висши, е просто една старомодна йерархия, която всъщност вече не съществува. И всички оценки, базирани на тази йерархия, нямат връзка с реалността. Те са остарели и неприложими. Ако разглеждаме изкуството през призмата на славата и успеха, естествено е да го откриваме само в рамките на статуквото. Но това не е представително за културата.
Кете Колвиц: Не можете да спрете артистите да създават изкуство. И аз не правя разлика между изящното и приложното изкуство. Ние работим със артисти от всякакви области. За нас в САЩ например уличното изкуство беше много важно. Важно е да се отървем от подобно разделение и просто още веднъж да осъзнаем, че не можем да спрем артистите да създават изкуство. Всякакво изкуство. И имаме късмет, че художниците продължават да работят, иначе нямаше да имаме жива култура.
Във високото изкуство е много важна фигурата на великия творец. Вие едновременно се отказвате от фигурата на артиста и създавате една много впечатляваща анонимна, колективна фигура. Маските ви помагат да предадете добре посланията си, но помагат ли ви и в самия творчески процес?
Фрида Кало: Избрахме маските за да скрием самоличностите си, но и да дадем обща самоличност на групата си. Мисля, че те ни помагат да поставим под въпрос идеята за артиста като индивидуален творец. Модерният запад има фиксация върху образа на самотния творец. Изключителната личност, която… обичайно е той, работи сам в ателието си и създава творби, които ще бъдат оценени чак след смъртта му. Това е стереотип и стар мит, който все още работи в нашите съзнания, именно защото е мит. Творците живеят между нас. Те създават обекти, от които имаме нужда и които значат нещо за нас. Има много колективни форми на изкуство – киното, музиката, театъра… Защо тогава изобразителното изкуство е така фиксирано върху идеята за твореца индивидуалист? Тази представа е остаряла и ирелевантна.
Кете Колвиц: Другите изкуства понякога също имат този проблем. Винаги има звезди и някой трябва да бъде възвеличаван. Щеше да е хубаво всичко да се върши екипно, но по някаква причина винаги трябва да се създават звезди. Ние сме едно общество, един свят на звездите и някакви хора винаги ги въздигат. Маските определено допринесоха за успеха ни. Правят ни разпознаваеми. Не ги носим, докато планираме произведенията, но пък те със сигурност ни помагат да предадем посланието си. Изобщо цялата тайнственост привлече повече публика, която да обърне внимание на творбите ни.
Не знам как е на запад но тук преобладават жените куратори. Което, странно, но не води до повече произведения на жени в големите колекции…
Фрида Кало: Жените са тези, които полагат грижи. Които правят така, че нещата да се случват. Помощниците. Зад много от артистите има партньорки, които са им помагали в творческия път. Ето например популярния български артист Кристо, който към края на живота си започна да признава и приноса на жена си към своите творби.
Кете Колвиц: Много от големите творци биват приемани като такива абсолютно безусловно и никога не биват поставяни под съмнение, независимо от пола им. Или поне доскоро беше така. Днес вече има музейни директорки, които променят този начин на мислене. Вече се излагат много повече творби на жени, а и на всякакви недооценени общности. Но доскоро, за да можеш да напреднеш в тази професия, трябваше да можеш да се разбираш с момчетата и да правиш това, което големите галерии искат от теб. И макар сега ситуацията в музеите да се променя, има един проблем. Музеите имат нужда от пари. И могат да ги получат само от богаташите, които колекционират тези известни, успешни художници, и съответно колекционерите настояват музеите да показват именно тези автори. Това все още е проблем, но нещата във всяка институция са се подобрили.
Фрида Кало: Интересно, че в големите музеи и галерии в САЩ почти всички куратори са жени, но директорите винаги са мъже. Та нека се замислим това какво значи.
От друга страна, не са ли именно кураторите, тези, които имат концептуален и творчески контрол върху една изложба или колекция?
Кете Колвиц: Истинският контрол е на хората, които даряват творбите и имат пари за това. Да погледнем отвъд управлението на музеите. Американските музеи, за разлика от европейските, са частни институции, управлявани от борд от директори. Богати филантропи и колекционери. Всъщност те дърпат конците. Избират директора, избират и произведенията и накрая получават огромни данъчни облекчения, когато купуват скъпи творби и ги даряват на музеите си. Не е толкова ясна властовата структура, колкото е при вас.
Участие в поход на жените през 2017 г. Courtesy guerrillagirls.com
Доскоро в САЩ не беше трудно човек да се ориентира кой на коя страна е. Управлението на Америка никога досега не е било така непоследователно. Как може да реагира изкуството и може ли то да реагира навреме?
Кете Колвиц: В САЩ настъпиха мрачни времена. Тръмп събра около себе си всякакви ултраконсервативни и религиозни фанатици и те успяха да убедят страшно много хора в Щатите, че всички прогресивни движения и всичко, за което хора като нас се борят, трябва да бъде прекратено. В момента всички се опитваме да измислим как да противостоим. Очевидно ще е много трудно да променим нещата преди следващите избори. Но това е нещо, с което всички се съобразяваме. Ние винаги търсим начини да накараме хората да мислят малко по-различно и дори да ги подкрепим сами да станат политически активни.
Фрида Кало: Нашите културни институции в САЩ никога не са били управлявани от държавата и културата винаги е била в опозиция на властта. Мисля, че ще е интересно да видим как нашето правителство напада институциите. Досега това, което направиха в няколкото обществени музеи, които имаме, Смитсониън и Националната галерия например, е, че правителството им заповяда да разпуснат програмите си за разнообразие и равнопоставеност. Правителството атакува и субсидиите за обществено радио. Това е сериозна заплаха. Но мисля, че културата няма да се промени. Както няма да се променят и куиър хората, а феминистите няма да замълчат. Мисля, че напрежението между институциите и културата само ще се повишава и кой знае какво ще излезе от това. Може пък културата да си създаде свои институции срещу статуквото. Пространства, управлявани от артисти, радиа, управлявани от артисти. Така или иначе при нас ги няма тези преки официални връзки между културата и държавата, при нас културата винаги е трябвало да е в опозиция и да дава отпор.
Като че американските правителства не искат да използват културата за свои цели и не ухажват артистите? В Европа културата често е инструментализирана от институциите за да се утвърдят някакви цели и идеали…
Фрида Кало: Правителството никога не се е намесвало в културата ни на такова ниво. Това е нещо съвсем ново за нас. В момента се опитват да разтурят почти всички културни институции и сигурно планират да ги заменят с кънтри музика нонстоп. Тръмп току-що превзе Националния център за сценични изкуства „Кенеди“ и можем да си представим как ще го програмира.
Кете Колвиц: Е да де, но някои от най-именитите изпълнители веднага се отказаха да работят там.
Фрида Кало: Ние така или иначе никога не сме вярвали в официалната култура. Винаги ни се е струвала подозрителна и сме я избягвали.
Кете Колвиц: Мислим, че сега ще има голям отпор. Ще видим какво ще стане.
Фрида Кало: И пак ще го кажа: не можеш да спреш хората да правят изкуство. В САЩ нямаме много държавни субсидии за култура. Това би било по-скоро необичайно. Тъй че творците от всички области просто ще продължат да работят и да се справят със собствени сили. За жалост сега ние сме една разделена страна. От едната страна са хората, които вярват и следват психаря начело, впрочем твърде много на брой, хората, които смятат, че той ще ги направи богати, а от другата страна са хората, които създават истинската култура. Обикновени, нормални хора, от които много са творци и създават собствени, различаващи се произведения.
Според вас защо изведнъж толкова хора в САЩ поискаха обществото да се върне десетилетия назад?
Кете Колвиц: Не са чак толкова много. Тръмп не е спечелил толкова гласове, колкото твърди. Спечели с половин процент. И тези гласове бяха концентрирани в по-малките, слабо населени щати. В големите урбанизирани региони не гласуваха за него. Идеята, че има такава непреодолима подкрепа, не е вярна. А и в кампанията си обещаваше други неща. Ако беше обещавал нещата, които сега прави, сигурно нямаше да спечели. Ако например беше обещал, че ще унищожи министерството на образованието и Американската агенция за чуждестранно развитие. Не мисля, че това щеше да му спечели изборите. В този случай той измами избирателите си. Мисля, че тези избори са аномалия, нещо странно. От много от идеите си Тръмп трябваше бързо да се откаже. Та да видим какво ще стане. Според мен той просто се опитва да впечатли и да уплаши хората, но всъщност не успява да изпълни обещанията си.
Фрида Кало: Ще трябва да си признаем – единствената причина Тръмп да бъде избран два пъти, е, че той беше телевизионна звезда. Шоуто му Стажантът го представяше като велик бизнесмен. Всъщност той дори не е знаел как да върти бизнес, не е бил никак успешен и продуцентът му го е представял на зрителите нереалистично. Хората в цялата страна дълги години го гледаха. Сторил им се е подходящ за президент, струвало им се е, че знае всичко, крещи „Уволнен си“, дава вид на силен мъж. Без това никога нямаше да спечели.
Кете Колвиц и Фрида Кало от „Герила гърлс“ на изложбата в Квадрат 500,
фотография Росина Пенчева
Чудех се каква е ролята на социалните медии в това. И дали те не промениха изцяло обществените настроения. В началото те помогнаха на гражданското общество и на артистите. После обаче и на популистите. Отстрани изглежда че изборните победи на Тръмп са резултат от начина, по който хората общуват в социалните мрежи. Вие предавате посланията си чрез изкуство вече 40 години. Как социалните медии промениха работата ви, улесниха ли ви и все още ли е лесно през тях да се изпрати послание като вашето?
Фрида Кало: Успоредно с развитието на социалните медии дойде и отслабването на печатните. Нямаме много регионални медии в САЩ. Големи градове като Ню Йорк имат най-много по два-три вестника. В малките населени места няма нищо. А големите вестници често са собственост на корпорации, които контролират съдържанието им. Почти никъде не можеш да прочетеш местни новини. Междувременно богаташи като Безос си купуват вестници и ги контролират. И понеже губим надеждните източници на информация, хората прибягват до интернет и там вярват на това, което прочетат. Имаме сериозен проблем с образованието – не сме научени критично да разглеждаме информацията, която стига до нас, и да различаваме коя е вярна и коя съчинена. А и социалните медии са уязвими към всякакви намеси: чуждестранни влияния, тролове, дезинформация. Трябва да измислим как да се противопоставим на това.
Кете Колвиц: Социалните медии ни направиха това, което сме днес. Те не съществуваха, когато започнахме с нашите акции, но ни помогнаха да разпространим творбите и идеите си. Неизмеримо много ни помогнаха мрежите. Днес хората навсякъде по света ни разпознават и това нямаше как да се случи в този мащаб без социалните мрежи. В същото време те могат да са и страшен инструмент за дезинформация и разпространение на заблуди. Това е положението.
Ретроспективната изложба на „Герила гърлс“ в Квадрат 500 продължава до 8 юни 2025 г. в Националната галерия/Квадрат 500. Изложбата е част от многогодишния проект на Българския фонд за жените – „Фонд за артистични проекти на жени“.
Автор: Яна Пункина
