Все повече са изложбите в последните години, в които съвременните художници работят с архивни материали, за да пресъздадат, възстановят, преосмислят и дори измислят големи общи или малки лични истории. Или по-скоро различни исторически разкази.

Историята с главно "И" отдавна не е една-единствена. Общоприетият голям исторически разказ е непостижим, а и невъзможен като цел всъщност. Знаем, а някои и помним как той е подлаган на идеологически и политически манипулации, как легенди и митове изопачават или скриват факти – и колко лесно тези спекулации, представяни за история, остават трайно и се възпроизвеждат в умовете на хората поколения наред.

Изложба „Васка Емануилова и Париж“ – инсталация на Ралица Георгиева

Може би затова Историята все повече тръгва от малките разкази – именно те стават отправна точка към голямата история: чрез личното свидетелство, чрез спомените, чрез архивни снимки, намерени обекти, писма… Представени в изложби, тези артистични изследвания обединяват усилията на художници, учени с най-различен профил, музейни специалисти. И чрез тях голямата история се уплътнява – с добавената култура, знанията и възприятията на зрителите.

Две изложби показват различни, но и близки подходи в работата с архивни материали и обекти: наскоро преминалата "ул. Безименна" в галерията на Института за съвременно изкуство в София и "Васка Емануилова и Париж", която продължава в галерия "Васка Емануилова" до 20 април.

За тях Диана Попова и Андрея Гандева разговарят с художниците Ралица Георгиева и Филип Бояджиев.